/Поглед.инфо/ Както знаете, не съм политолог. Разбирам леко от икономика и държавно управление. Затова имам моралното право да задавам въпроси, които имат определено отношение към политическата система. Днес реших да озвуча някои от тях, още повече, че има поводи.
И така, да изброя въпросите.
Първо. Въвеждането на митата за износ на металите свързано ли е някак си със срещата на високо равнище на Байдън и Путин в Женева?
Второ. Нападката на британския премиер Джонсън срещу Русия (“Плавахме, плаваме и ще плаваме около Крим - Украйна ни е разрешила”) свързана ли е някак си с това, че ЕС, въпреки желанието на Меркел и Макрон, не се съгласи да покани Путин.
Трето. Сам по себе си отказът да се покани Путин не е ли свързан с формално позитивните показатели на икономиката на ЕС.
Четвърто. Каква роля изигра британската агентура в Източна Европа за стимулиране на споменатия отказ да се кани Путин?
Аз, разбира се, не знам отговорите на тези въпроси, за отговорите им трябва да си много кадърен политолог. Но може да дам някои коментари. Първо - по третия въпрос. Формалният ръст на показателите на икономическата активност (не ръст на БВП!) е свързан с проста причина - свалянето на карантинните ограничения. Това дава теоретична възможност за началото на икономически ръст, но точният резултат ще бъде ясен една есента. Има и още няколко детайли, но ще говоря за тях следващия път.
Сега вторият въпрос. Както вече няколко пъти съм отбелязвал, за Джонсън най-първостепенния стратегически въпрос е създаването на валутна зона под британската лира. За това бяха стартирани всички дългосрочни механизми (които вече няма да се спрат). Проблемът е, че ситуацията значително се е променила. На Джонсън днес не му е нужно да взривява Близкия изток (както беше планирано преди 1(0 години), защото това не се нрави нито на САЩ (обявена е доставката на танкове на фактически независим Иракски Кюрдистан), нито на Иран (който напълно се е разбрал с администрацията на Байдън), нито на Русия. Дори и Ердоган не харесва това, макар и вече нищо да не може да стори по въпроса.
Следващата крачка на Великобритания на този път е турската окупация на Грузия. В резултат Грузия ще изчезне на политическата карта на света (което не се харесва на либералите, които ѝ обещаха “безкрайно щастие” в замяна на късането на отношенията с Русия), Турция ще получи постоянна партизанска война срещу силите си, а Великобритания поредното влошаване на отношенията с Русия. Но Джонсън не знае как да се спре.
Освен това на Великобритания ѝ остана последния шанс да получи своята валутна зона - да доведе ЕС до разпад. Но ЕС получи два подаръка: “Северен поток-2” и заявлението на САЩ, че “Берлин е най-добрият приятел на Вашингтон”. На Лондон са му останали два потенциално коза - нова епидемия, която най-вероятно вече е изготвена и началото на ислямистка атака от страна на мигрантите в Западна Европа. Но ще стигнат ли, след като, както показа опита, коронавирусът не разруши ЕС. Затова е категорично нужно да привлече Русия на своя страна. Но за това е нужна лична среща между Джонсън и Путин.
Великобритания започна да намеква и получи категоричен отговор от Лавров (и от Песков, когато продължи с намеците), че докато приказките за Литвиненко и Скрипал не стихнат, няма да има разговор. Великобритания, изплашила се, че Путин ще отиде при Меркел и Макрон, прибягна към разрушителя. Без уважение, разбира се, за истинско уважение трябваше да изпрати самолетоносач (Ердоган щеше да помогне да го прокарат през Босфора), най-малкото крайцер. Впрочем, не е изключено (теория на конспирацията!), че работата е, че представителят на Великобритания, привикан в нашето МВнР, е предал за Путин послание от Кралицата.
Затова и има мнение, че истерията на Джонсън е свързана с това, че на посланието е получен отрицателен отговор (тип - обяснихме ви какво трябва да направите за начало на разговорите, преди това обсъждането на каквото и да е би било преждевременно). Джонсън през цялото време увеличава залозите (Какво друго да прави - ресурси почти не са му останали) и с голяма вероятност целият си ресурс го е насочил да не се допуска договореност между Путин и ЕС. Докато не получи шанс да го привлече на своя страна. Ако ли не, то вече нищо няма да има значение.
Остава последният въпрос - за митата. Откъде накъде? От там, че нашата основна сила в цялата тази история е, че можем да чакаме. А те не. И затова Путин печели със сигурност, въпросът е само в мащаба на победата. Някой ще каже, видите ли, че отново ни е провървяло, но нека да погледнем истината в очите - тази ситуация той я е готвил дълги години. Именно защото не бърза (включително във вътрешната политика), му се получава. Напомням, че Сталин до края не вярва, че капиталистическите страни ще се обединят за борба срещу СССР, все му се струва, че вътрешните противоречия в тях ще натежат повече. Но не. И така Путин успя да не им позволи да се обединят срещу Русия.
Но, за да се дочака е нужен вътрешен ресурс. И спомняйки си, че сега край със СТО, ние започнахме да въвеждаме износни мита. Това дава определен ресурс (който ни позволява да получим максимална изгода от проблема с “партньорите”), а след това (след договореността с “партньорите” при напълно нови условия - Женева е първа крачка) може да се започнат вътрешните реформи. Ситуацията с металурзите еднозначно показва в какво направление ще се насочат тези реформи и че, Мишустин напълно може и занапред да ги провежда, докато не отстъпи в борбата срещу купената правителствена бюрокрация.
Накратко, прословутите “партньори” засега не са започвали никаква кампания срещу митата. Байдън вече (според слуховете) е обещал да не се намесва във вътрешните въпроси, на останалите не им е до това. Париж с Берлин и Лондон привличат Путин всеки на своя страна - не им е да се карат с него. Джонсън не иска караница - той само повишава залозите и намеква за морковите (иначе защо да се срещат). Общо взето напрежението нараства и кризата се развива! Така че следете новините и задавайте правилните въпроси!
Превод: В. Сергеев