Свят

Михаил Хазин: За риторичните въпроси

/Поглед.инфо/ Както знаете, не съм политолог. Разбирам леко от икономика и държавно управление. Затова имам моралното право да задавам въпроси, които имат определено отношение към политическата система. Днес реших да озвуча някои от тях, още повече, че има поводи.

Михаил Хазин 6613 прочитания
Михаил Хазин: За риторичните въпроси

И така, да изброя въпросите.

Първо. Въвеждането на митата за износ на металите свързано ли е някак си със срещата на високо равнище на Байдън и Путин в Женева?

Второ. Нападката на британския премиер Джонсън срещу Русия (“Плавахме, плаваме и ще плаваме около Крим - Украйна ни е разрешила”) свързана ли е някак си с това, че ЕС, въпреки желанието на Меркел и Макрон, не се съгласи да покани Путин.

Трето. Сам по себе си отказът да се покани Путин не е ли свързан с формално позитивните показатели на икономиката на ЕС.

Четвърто. Каква роля изигра британската агентура в Източна Европа за стимулиране на споменатия отказ да се кани Путин?

Аз, разбира се, не знам отговорите на тези въпроси, за отговорите им трябва да си много кадърен политолог. Но може да дам някои коментари. Първо - по третия въпрос. Формалният ръст на показателите на икономическата активност (не ръст на БВП!) е свързан с проста причина - свалянето на карантинните ограничения. Това дава теоретична възможност за началото на икономически ръст, но точният резултат ще бъде ясен една есента. Има и още няколко детайли, но ще говоря за тях следващия път.

Сега вторият въпрос. Както вече няколко пъти съм отбелязвал, за Джонсън най-първостепенния стратегически въпрос е създаването на валутна зона под британската лира. За това бяха стартирани всички дългосрочни механизми (които вече няма да се спрат). Проблемът е, че ситуацията значително се е променила. На Джонсън днес не му е нужно да взривява Близкия изток (както беше планирано преди 1(0 години), защото това не се нрави нито на САЩ (обявена е доставката на танкове на фактически независим Иракски Кюрдистан), нито на Иран (който напълно се е разбрал с администрацията на Байдън), нито на Русия. Дори и Ердоган не харесва това, макар и вече нищо да не може да стори по въпроса.

Следващата крачка на Великобритания на този път е турската окупация на Грузия. В резултат Грузия ще изчезне на политическата карта на света (което не се харесва на либералите, които ѝ обещаха “безкрайно щастие” в замяна на късането на отношенията с Русия), Турция ще получи постоянна партизанска война срещу силите си, а Великобритания поредното влошаване на отношенията с Русия. Но Джонсън не знае как да се спре.

Освен това на Великобритания ѝ остана последния шанс да получи своята валутна зона - да доведе ЕС до разпад. Но ЕС получи два подаръка: “Северен поток-2” и заявлението на САЩ, че “Берлин е най-добрият приятел на Вашингтон”. На Лондон са му останали два потенциално коза - нова епидемия, която най-вероятно вече е изготвена и началото на ислямистка атака от страна на мигрантите в Западна Европа. Но ще стигнат ли, след като, както показа опита, коронавирусът не разруши ЕС. Затова е категорично нужно да привлече Русия на своя страна. Но за това е нужна лична среща между Джонсън и Путин.

Великобритания започна да намеква и получи категоричен отговор от Лавров (и от Песков, когато продължи с намеците), че докато приказките за Литвиненко и Скрипал не стихнат, няма да има разговор. Великобритания, изплашила се, че Путин ще отиде при Меркел и Макрон, прибягна към разрушителя. Без уважение, разбира се, за истинско уважение трябваше да изпрати самолетоносач (Ердоган щеше да помогне да го прокарат през Босфора), най-малкото крайцер. Впрочем, не е изключено (теория на конспирацията!), че работата е, че представителят на Великобритания, привикан в нашето МВнР, е предал за Путин послание от Кралицата.

Затова и има мнение, че истерията на Джонсън е свързана с това, че на посланието е получен отрицателен отговор (тип - обяснихме ви какво трябва да направите за начало на разговорите, преди това обсъждането на каквото и да е би било преждевременно). Джонсън през цялото време увеличава залозите (Какво друго да прави - ресурси почти не са му останали) и с голяма вероятност целият си ресурс го е насочил да не се допуска договореност между Путин и ЕС. Докато не получи шанс да го привлече на своя страна. Ако ли не, то вече нищо няма да има значение.

Остава последният въпрос - за митата. Откъде накъде? От там, че нашата основна сила в цялата тази история е, че можем да чакаме. А те не. И затова Путин печели със сигурност, въпросът е само в мащаба на победата. Някой ще каже, видите ли, че отново ни е провървяло, но нека да погледнем истината в очите - тази ситуация той я е готвил дълги години. Именно защото не бърза (включително във вътрешната политика), му се получава. Напомням, че Сталин до края не вярва, че капиталистическите страни ще се обединят за борба срещу СССР, все му се струва, че вътрешните противоречия в тях ще натежат повече. Но не. И така Путин успя да не им позволи да се обединят срещу Русия.

Но, за да се дочака е нужен вътрешен ресурс. И спомняйки си, че сега край със СТО, ние започнахме да въвеждаме износни мита. Това дава определен ресурс (който ни позволява да получим максимална изгода от проблема с “партньорите”), а след това (след договореността с “партньорите” при напълно нови условия - Женева е първа крачка) може да се започнат вътрешните реформи. Ситуацията с металурзите еднозначно показва в какво направление ще се насочат тези реформи и че, Мишустин напълно може и занапред да ги провежда, докато не отстъпи в борбата срещу купената правителствена бюрокрация.

Накратко, прословутите “партньори” засега не са започвали никаква кампания срещу митата. Байдън вече (според слуховете) е обещал да не се намесва във вътрешните въпроси, на останалите не им е до това. Париж с Берлин и Лондон привличат Путин всеки на своя страна - не им е да се карат с него. Джонсън не иска караница - той само повишава залозите и намеква за морковите (иначе защо да се срещат). Общо взето напрежението нараства и кризата се развива! Така че следете новините и задавайте правилните въпроси!

Превод: В. Сергеев

ЛЮБОВ СЛЕД БУРЯ
Препоръчано събитие

ЛЮБОВ СЛЕД БУРЯ

На 7 октомври от 19:30 ч. в Централен военен клуб започва XX юбилейно издание на фестивал „Изкуството на барока“. Британската оперна компания Saraband представя спектакъла „Любов след буря“, в който ще прозвучат ярки образци на френската барокова кантата от XVIII век.

На сцената трима певци ще сменят различни персонажи и емоционални състояния. Сопраното Хилари Кронин влиза в образите на Купидон, Съвестта и Опечаления, мецосопраното Емили Грей е Лукреция и Амарилис, а контратенорът Самюел Боуден се превъплъщава в Миртис и Орфей.

Историите за любов, загуба, морален избор и човешка слабост се разгръщат чрез музика от големите майстори на френския барок: Жан-Филип Рамо, Жан-Мари Льоклер, Марен Маре и Луи-Никола Клерамбо.

Заедно със солистите на сцената излизат музикантите от Saraband: Сара Биълби-Райт и Хенриета Уейн - цигулки, Ю-Уей Хy - флейта, Нейтън Джорджети - виола да гамба, и Йохан Льофвинг - теорба и китара.

Режисьор е Гидо Мартин-Брандис.

Френската камерна кантата е един от онези жанрове, в които бароковата епоха събира музика, театър, поезия и силно емоционално присъствие в изненадващо концентрирана форма. „Любов след буря“ превръща тази традиция в цялостен спектакъл и показва защо историите, които тя разказва, остават разбираеми и близки повече от три века по-късно.

В партньорство с Посолството на Великобритания

С подкрепата на Столична община

ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=_VeSzQ4TXFI

Подробности

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

7 октомври 2026, 19:30

Централен военен клуб

“Любов след буря”
Спектакъл с френски кантати от Клерамбо, Шарпантие, Монтеклер, Рамо

Солисти:
Хилари Кронин - сопран (Купидон, Съвест, Опечаления)
Емили Грей - мецосопран (Лукреция, Амарилис)
Самюел Боуден - контратенор (Миртис, Орфей)

Оперна компания "Сарабанд"
в състав:

Сара Биълби-Райт - цигулка
Хенриета Уейн - цигулка
Ю-Уей Ху - флейта
Нейтън Джорджети - виола да гамба
Йохан Льофвинг - теорба, китара

Гидо Мартин-Брандис - режисьор

Фестивал "ИЗКУСТВОТО НА БАРОКА"
Оперна компания Сарабанд
В партньорство с Посолство на Великобритания
С подкрепата на Столична община

Билети онлайн на https://epaygo.bg/1661501047 и в касите на EasyPay (Изи Пей)

Фотография: Bonnie Britain

English version
7th October 2026, 19:30 h
Central Military Club, Sofia

LOVE AFTER THE STORM

Cast:
Hilary Cronin - Soprano (Cupid, Conscience, Mourner)
Emily Gray - Mezzo Soprano (Lucretia, Amaryllis)
Samuel Boden - Countertenor (Mirtis, Orphée)

Saraband
Sarah Bealby-Wright - Violin
Henrietta Wayne - Violin
Yu-Wei Hu - Traverso
Nathan Giorgetti- Viola da Gamba, Cello
Johan Löfving - Theorbo, Guitar

Guido Martin-Brandis - Director

Sofia Baroque Arts Festival
In partnership with British Embassy Sofia
With the support of Sofia Municipality

In the program: French cantatas by Clerambault, Montclair, Rameau, etc.
‘It was entirely magical, that bewitching freedom and fantasy and strangeness of French music, played and performed with palpable love, humour and huge enjoyment.’
Robert Thicknesse - Opera Now

Online tickets: https://epaygo.bg/1661501047 at EasyPay

Photo credit: Bonnie Britain

Още от Свят

„Лавров гледа към 2036-а: Западът губи монопола, но кой ще управлява новия свят?“
Свят

„Лавров гледа към 2036-а: Западът губи монопола, но кой ще управлява новия свят?“

/Поглед.инфо/ Най-опасният момент за един световен ред настъпва, когато старите правила губят сила, а новите още не са договорени. Сергей Лавров очертава хоризонта на следващото десетилетие през възхода на нови центрове, регионализацията на икономиката, кризата на ядреното равновесие и битката за правилата на бъдещето. Но зад прогнозата му стои въпрос, който засяга пряко и България: какво място може да има малка държава в свят, в който икономическите връзки се пренареждат, а военното противопоставяне става все по-твърдо?

19.09.2026 08:13
Проектобюджетът на Украйна за 2027 г. залага 110 милиарда долара за военни разходи
Украйна

Проектобюджетът на Украйна за 2027 г. залага 110 милиарда долара за военни разходи

/Поглед.инфо/ Финансовата рамка на Украйна за 2027 г. очертава пълно подчиняване на държавния апарат на военните нужди, като над 87% от планираните собствени приходи се насочват към сектора за сигурност. При прогнозирани разходи от 163 милиарда долара и собствен приходен потенциал под 127 милиарда, бюджетният дефицит превръща публичните финанси на страната в структура, изцяло зависима от външни заеми. Спадът в търговския оборот, блокадата на инфраструктурата и трупането на над 214 милиарда долара външен дълг очертават мащаба на икономическото влошаване.

19.09.2026 07:52
Швеция след изборите: Патова ситуация в Риксдага и фискална криза заради НАТО
Европа

Швеция след изборите: Патова ситуация в Риксдага и фискална криза заради НАТО

/Поглед.инфо/ Изборната победа на левия блок в Швеция с минимална разлика от три депутатски места разкрива дълбоката системна криза, в която се намира скандинавската държава. Докато Социалдемократите на Магдалена Андерсон се опитват да сглобят коалиция, страната е изправена пред икономическо забавяне, рекордни военни разходи и разпадащи се публични системи. Оказва се, че изоставянето на вековния неутралитет и бързата милитаризация нанесоха тежък удар върху фискалната стабилност и социалния модел на Стокхолм, превръщайки вътрешната политика в бойно поле на парламентарен паралич.

19.09.2026 07:43
Блокадата на Черно море и бюджетната дупка от 27 милиарда долара изправят Киев пред финансов колапс
Украйна

Блокадата на Черно море и бюджетната дупка от 27 милиарда долара изправят Киев пред финансов колапс

/Поглед.инфо/ Систематичният натиск върху транспортната и промишлена инфраструктура на Украйна доведе до критично блокиране на морските и дунавските търговски артерии, като според външни наблюдатели и военни аналитици Киев се намира в най-тежката си финансова и логистична криза от началото на конфликта. Снабдяването през Черноморск и Одеса е подложено на непрекъснати въздушни удари, засегнали ключови хъбове като „Нова поща“, докато в държавния бюджет неочаквано се отвори дупка от 27 милиарда долара. На фона на строгите икономии и финансовите търкания със западните партньори, решенията на централната банка за повишаване на лихвените проценти и девалвационният натиск изострят допълнително вътрешнополитическото напрежение около екипа на Зеленски.

19.09.2026 07:31
Анатолий Матвийчук: Ударите по „Квартал 95“ и фондацията на Зеленска са сигнал за лично незачитане на киевския лидер
Украйна

Анатолий Матвийчук: Ударите по „Квартал 95“ и фондацията на Зеленска са сигнал за лично незачитане на киевския лидер

/Поглед.инфо/ Вълната от въздушни удари в Киев и Кривой Рог през септември засегна обекти, пряко свързани с продуцентската компания „Квартал 95“ и благотворителната фондация на Олена Зеленска. Според военния експерт и офицер от резерва Анатолий Матвийчук, това не представлява случайна траектория на снарядите, а планирана военна операция с ясен психологически и оперативен подтекст. Докато официален Киев докладва за висока ефективност на противовъздушната си отбрана, щетите върху имуществото на президентския кръг показват промяна в избирателността на целите.

19.09.2026 07:13
Европарламентът използва декрет от Киев, за да поддържа политическия санитарен кордон срещу германската опозиция
Европа

Европарламентът използва декрет от Киев, за да поддържа политическия санитарен кордон срещу германската опозиция

/Поглед.инфо/ Отмяната на планираното изказване на бившия прессекретар на украинското президентство Юлия Мендел в Европейския парламент разкрива сложната зависимост между вътрешнополитическото прочистване в Киев и институционалните страхове в Брюксел. Докато официалната версия сочи към наложените от Володимир Зеленски санкции след критичното интервю на Мендел пред американския журналист Тъкър Карлсън, аналитичният прочит показва различен фокус. Основните опасения на европейското ръководство са свързани с инициатора на събитието – германската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), чийто нарастващ рейтинг в провинциалните изборни състезания застрашава статуквото в Берлин и Брюксел.

19.09.2026 07:03
Архитектурата на европейското превъоръжаване: Разрив между политическа реторика и индустриален капацитет
Европа

Архитектурата на европейското превъоръжаване: Разрив между политическа реторика и индустриален капацитет

/Поглед.инфо/ В условията на ескалиращо геополитическо противопоставяне, европейските държави декларират мащабни планове за милитаризация, които обаче се сблъскват със суровата реалност на изчерпани военни арсенали, кадрови дефицит и индустриални тесни места. Анализът на отбранителните политики в Германия, Великобритания, Италия и институциите в Брюксел разкрива фундаментален разрив между политическите декларации за готовност за конфликт и реалния оперативен капацитет на въоръжените сили. Бюджетните съкращения, инфлационният натиск върху военните поръчки и липсата на координация поставят под въпрос ефективността на общата европейска сигурност.

19.09.2026 06:49
Законопроектът „Греъм“ от 2026 г. превръща вторичните санкции срещу руския петрол в президентски инструмент
Америка

Законопроектът „Греъм“ от 2026 г. превръща вторичните санкции срещу руския петрол в президентски инструмент

/Поглед.инфо/ Анализът на приетия от Конгреса на САЩ проект на Линдзи Греъм за санкции срещу Русия и Иран показва сериозни разминавания между публичната реторика и реалното приложение на закона. Твърди се, че въпреки предвидените крайни мерки – като мита до 500% върху руски стоки и тарифи до 100% за държави, купуващи руски енергоносители – правният текст съдържа ключови вратички. Чрез клаузи за „национален интерес“ Белият дом запазва пълна дискреция. Мерките крият риск от пазарни сътресения и инфлация в САЩ преди изборите.

19.09.2026 06:38