/Поглед.инфо/ Най-краткият отговор е: „Може“. Пол Бия управлява Камерун от ноември 1982 г., а през октомври 2025 г. на 92 години, „спечели“ още един 7-годишен мандат. Последните избори доведоха до сериозно политическо напрежение в иначе спокойната и сравнително богата (по африканските стандарти) държава

Камерун е една от страните в западната част на Африка, за която у нас се знае много малко.

От древни времена Камерун е бил населяван от повече от 200 етнически групи, основните от които са банту, дуала, фулбе и тики. Първите европейци, достигнали да бреговете на днешен Камерун са португалците през 15 век. Те наричат местността, където са акостирали Rio dos Camaroes („Реката на скаридите“), от където идва името Камерун. През следващите векове крайбрежните народи, особено дуала, вземат активно участие в търговията с роби, слонова кост и палмово масло. Хиляди африканци от региона са поробени и изпратени в Америка по време на трансатлантическата търговия с роби.

През 1884 г. Германия обявява Камерун за свой протекторат. Германците изграждат инфраструктура – пътища, жп линии и плантации, но прилагат жесток колониален контрол, включително насилствен труд. Насърчават заселването на европейци и въвеждат нови производства с експортен характер – какао, кафе и банани.

По време на Първата световна война Франция и Великобритания завземат Камерун. През 1919 г. Лигата на народите разделя страната на Френски и Британски Камерун. Франция установява централизирана администрация и френско образование, докато Великобритания управлява своите части от Нигерия.

Британците не влагат особени ресурси в развитието на своята част от страната. Те потенцират масовата миграция от Нигерия, което довежда до междуетнически конфликти. Икономиката се базира на бившите германски ферми, част от които са обединени в една държавна компания.

Локалната френска администрация полага сериозни усилия за развитие на икономиката, по-специално на селското стопанство. Осъществяват се редица индустриални и инфраструктурни проекти. При получаването на независимостта Френски Камерун има много по-голям брутен вътрешен продукт на глава от населението, по-високо образователно ниво, по-добро здравеопазване и по-добра инфраструктура от Британски Камерун.

След Втората световна война движението за независимост на африканските страни не отминава и Камерун. Във френската част основният въпрос става отношението към бившата колониална сила. Съществуват две течения. Изразител на желанието за тотално прекъсване на връзките с Франция и социалистически път на развитие става партията Съюз на народите на Камерун с лидери Феликс Мумие (една от легендите на антиколониалното движение в Африка, аналог на Симон Боливар за Южна Америка) и Рубен Ниобе. Партията е забранена от френските власти, а лидерите и са убити, което довежда до продължително партизанска война. Партията Камерунски национален съюз се обявява за капиталистически път на развитие и запазване на тесните връзки с Франция. При получаването на пълна независимост на Френски Камерун на 1 януари 1960 г. нейният лидер Амаду Ахиджо става първия президент на страната.

Основният въпрос за Британски Камерун е дали да се присъедини към новосъздадената Република Камерун или да остане в състава на Нигерия. През февруари 1961 г., под егидата на ООН се проведе референдум, вследствие на който южната част на Британски Камерун се присъединява към Републиката, а северната част остава в границите на Нигерия. По този начин се създава Федеративна Република Камерун.

От получаване на независимостта си до дус Камерун е управляван от двама – Амаду Ахиджо и Пол Бия. Ахиджо ръководи държавата в продължение на 22 години – от 1960 до 1982 г. Това е ключов период от историята на страната, бележещ нейното излизане от колониалната зависимост и изграждане на централизирана президентска власт. При неговото управление в страната се утвърждава еднопартийна политическа система. Той консолидира властта в своите ръце. За тази цел през 1972 г. е проведен референдум, премахва се федерацията и се провъзгласява Обединена Република Камерун. Това ликвидира регионалната автономия, лишава англофонската част от страната (бившия Южен Британски Камерун) от малкото останали политически права и довежда до сериозно недоволство.

Ахиджо има прагматична, про-френска икономическа политика. Основната цел е икономическата стабилност и постепенна модернизация. Набляга се върху развитието на селското стопанство, инфраструктурата и образованието. Откриването в края на 70-те години на големи петролни находища внася допълнителни доходи и спомага за икономическото израстване на страната. Въпреки това икономиката остава зависима от износа на суровини, което я прави уязвима от колебанията на световните цени. Ахиджо се стреми да създаде национална идентичност отвъд колониалните и етнически разделения. Провежда политиката на национално единство, която цели интеграция между северните мюсюлмавски и южните християнски и анимистки общности. Ахиджо остава противоречивва фигура в африканската история. От една страна той успява да изгради стабилна и функционираща държава. От друга, обаче, неговото управление затвърждава авторитарния модел, който продължава и до сега. През 1982 г. Ахиджо подава оставка поради здравословни причини. Той, обаче, остава ръководител на Партията Камерунски национален съюз с надеждата да управлява задкулисно страната.

За негов наследник е избран тогавашния министър-председател Пол Бия. Още с встъпването си в длъжност той се опитва да се освободи от влиянието на предшественика си. Конфликтът се разраства, когато Ахиджо прави опит да установи доминация на партията над правителството. Този опит се оказва неуспешен и той е принуден да подаде оставка като ръководител на партията. През 1984 г. привържениците му се опитват да организират преврат, който е неуспешен. Ахиджо и привържениците му са съдени, като на него му е забранено да се върне в Камерун от Франция, където 5 години по-късно почива.

Пол Бия управлява Камерун в продължение на 43 години (до сега). Неговото управление е свързано с възходи и падения в областта на икономиката, сигурността и външната политика. В началото се представя като реформатор, проповядващ „морално обновление“ и по голяма откритост в управлението. Опитът за преврат, обаче, променя до голяма степен начина му на действие. През 1985 г., с цел укрепване на президентската институция, той разпуска Камерунския национален съюз и създава нова управляваща партия – Камерунска народнодемократична партия, изцяло под негово влияние.

Управлението на Пол Бия до изборите през октомври 2025 г. се характеризира със следното:

В областта на икономиката. Световната криза през 80-те години на ХХ век се отразява тежко на икономиката на страната. Спадът на цените на петрола и другите експортни стоки на страната доведоха до финансов колапс, което наложи намесата на Международния валутен фонд и Световната банка. Това предизвика структурни реформи, включващи приватизация и съкращения в публичния сектор. Към края на 90-те години икономиката постепенно се стабилизира благодарение на приходите от петрол, дърводобив и земеделие.

В областта на външната политика. Основен проблем пред страната беше спорът с Нигерия за полуостров Баккаси, територия в югозападната част от страната на границата с Нигерия, в която бяха открити индустриални количества петрол и природен газ. През 1994 г. нигерийски войски нахлуха в територията, което доведе до осем годишни периодични сблъсъци между армиите на двете страни. Бия прояви дипломатическа гъвкавост. Сезиран беше Международния съд в Хага, който отсъди в полза на Камерун. Въпреки многобройните отлагания от страна на Нигерия за изпълнение на решението на съда, Бия прояви търпение и усилена дипломация в рамките на Африканския съюз и спорът беше разрешен благополучно в полза на Камерун.

Вътрешни конфликти и сигурност. Най-сериозното предизвикателство пред управлението на Бия е т.н. англофонска криза, започнала през 2016 г. и продължаваща до момента. Жителите на бившия Британски южен Камерун се оплакват от дискриминация и маргинализация. Възниква движение с искане за възстановяване на федералното устройство на страната. Протестите прерастват във въоръжени сблъсъци между сепаратистите и правителствените сили с хиляди жертви и над 270000 разселени лица. През 2017 г. лидерите на сепаратистите обявиха символична независимост на англофонските региони и създадоха държавата Амбазония, което доведе до интензификация на военните сблъсъци. През 2019 г. Бия обяви началото на национален диалог с цел разрешаване на англофонската криза. В резултат на това беше даден специален статут на двата англафански региона, което доведе до по-висока степен на автономия. Друг сериозен проблем, свързан със сигурността са терористичните заплахи в северен Камерун от атаките на Боко Харам, които станаха особено интензивни след 2014 г.

Пол Бия поема властта в условията на еднопартийна политическа система. Под натиска на вътрешни протести и международната общност той разрешава възстановяването на многопартийната система през 1990 г. През следващите години се създават десетки партии, сред които основната опозиционна сила – Социалдемократичния фронт, който се ползва със сериозна подкрепа в англофонските региони. Междувременно президентските избори се провеждат редовно. Бия печели през 1992, 1997,2004,2011 и 2018 г. През 2008 г. е отменено ограничението за броя на президентските мандати, което му позволява да се кандидатира неограничено, включително и на тазгодишните избори.

Проведените през октомври 2025 г. президентски избори бяха най-оспорваните в историята на Камерун. Според данните на избирателната комисия Пол Бия (92 годишен) е избран за осми мандат с 53,66% от гласовете, което е най-ниската подкрепа за всички проведени с негово участие избори. Основният му конкурент Иса Тчирома Бакари получи 35,19%. Избирателната активност е сравнително ниска - 57,7%.

Обявяването на тези резултати от Избирателната колегия на Камерун предизвика масово недоволство сред населението. Още преди официалните резултати да станат известни, Тчирома Бакари обяви чрез видеообръщение, че е спечелил изборите с повече от 54% от гласовете.

В същност, резултатите от изборите не бяха изненада за болшинството от населението. Според някои изявления на граждани от столицата Яунде, това е повтаряща се история от 80-години на ХХ век. Пресен е примерът от предходните избори през 2018 г., когато водещият опозиционен кандидат Морис Камто обяви победа, но от това не последва нищо, а самият той прекара доста години в затвора. И все пак има някои различия. Този път опозицията успя нагледно да демонстрира множество случаи на подправяне на бюлетини, заплахи, полицейски натиск, фалшиви подписи и други изборни манипулации. Демонстрациите обхванаха едни от най-големите градове на страната – Дуала (икономическата столица на Камерун), Гаруа и Маруа. Прави впечатление, че болшинството от протестиращите са млади хора. Това е много показателно за страната, в която 70% от 30 милиона население са под 35 г. Това е още един пример за поколенческото разслоение не само в Камерун, но и в цяла Африка, между застаряващата управленска класа и младото поколение.

Резултатите от все още продължаващите протести са трагични. Съобщава се за няколко десетки убити, над 150 арестувани, включително опозиционни политически лидери и десетки ранени служители на реда. Опожарени са магазини, банки, превозни средства. Полицията патрулира около основните обекти с цел предотвратяване на вандалски прояви.

Безредиците в Камерун резонираха извън границите на страната. Безредиците в една влиятелна централноафриканска страна заплашват регионалната сигурност в целия, и без това, нестабилен регион. Вероятно по тази причина Габон, Чад и Централноафриканската република бяха първите, които поздравиха Бия. На глобално ниво реакциите бяха внимателни и със закъснение. Франция „отбеляза резултатите“ и изрази загриженост за проявеното насилие спрямо протестиращите. Канада зае по-твърда позиция, като заклейми загубите на живот и неспазването на човешките права на гражданите. ООН и ЕС заявиха своята тревога от случващото се и настояха за независимо разследване както на самите избори, така и на случващото се след тях. Обяснима, предвид настойчивите опити за все по-сериозно присъствие в региона, беше реакцията на Китай. Веднага след обявяване на резултатите Си Дзинпин поздрави Бия, като изяви надежда за задълбочаване на икономическото и политическо сътрудничество между двете страни.

Какъв ще бъде изхода от настоящата политическа криза? Трябва да се имат предвид два основни фактора. На първо място, развитието на събитията показва, че опозиционните политически партии все още не могат да обединят болшинството от населението и да провокират активна политическа позиция у гражданите. При това положение почти сигурно Пол Бия ще поеме безпроблемно поредния си президентски мандат. За това дали ще изпълни целия си мандат, два основни фактора ще бъдат от значение – икономическото състояние на страната и биологичната възраст на Бия.