/Поглед.инфо/ На 24 декември в Либия трябва да се проведат парламентарни и президентски избори - решение за това беше взето в рамките на "пътната карта" на Форума за политически диалог в Либия (ФПДЛ). ООН и някои други заинтересовани страни, както организации, така и отделни държави, активно допринесоха за споразумението. На 12 ноември в Париж се проведе редовна международна конференция, съпредседателствана от висшите служители на Франция, Италия и Германия, генералния секретар на ООН и представители на близо 30 държави и международни организации. От името на Либия на конференцията присъстваха ръководителят на Висшия държавен съвет (ВДС) Мохамед ал Манфи и министър-председателят на временното Правителство на националното съгласие (ПНС) Абдел Хамид Дбейба.
Конференцията завърши с набор от добри пожелания и дори предупреждение за евентуално налагане на санкции срещу вътрешни либийски и външни играчи, които се опитват да саботират изборния процес.
Либия като единна суверенна държава не съществува от 2011 г. нито де юре, нито де факто. Страната е политически и икономически разделена на части: Триполитания, официално контролирана от силите на ПНС, както и териториите на Киренайка и Фезан, главно под контрола на Либийската национална армия (ЛНА) на маршал Халифа Хафтар, свързана с парламент - Палатата на представителите (ПП) в Тобрук. Пъзелът се усложнява от факта, че дори там, където една или друга военно-политическа формация доминира, има сериозна съпротива. Активно действат множество въоръжени групировки, които често сменят ориентацията си и никой не може да е сигурен под чий контрол в момента се намира една или друга част от територията.
Днес в Либия има поне две власти, които са в изключително сложни отношения помежду си. Основната задача на ПНС, сформирана през февруари 2021 г. след болезнени усилия с участието на лидерите на няколко световни сили, беше обединяването на държавните институции. ПНС не само не успя да се справи с това, но дори не оправда собственото си име, което доведе до вот на недоверие, приет от парламента през септември. Една от основните причини беше, че при липсата на годишен бюджет, съгласуван между изпълнителната и законодателната власт, Абдел Хамид Дбейба инициира мащабни многомилиардни програми за развитие. Обвинението не възникна от нищо: в края на септември министърът на икономиката и търговията на ПНС Мухамад ал-Хувей обяви, че цената на проектите за възстановяване на либийската икономика е достигнала 200 милиарда долара и вече е имало активна работа. Директно обвинявайки правителството в присвояване и корупция, ръководителят на ПП Агила Салех обеща да започне парламентарно разследване на сделките. В отговор председателят на ПНС каза, че решението за вота на недоверие е юридически нищожно и освен това „такъв парламент не може да представлява либийския народ, той трябва да се разпусне и ще се разпусне“. На този фон дискусията за времето на конституционния референдум (преди или след изборите) се оттегли на заден план, да не говорим за споровете за действителния проект за конституция, разработен през 2017 г.
Мисията на ООН в Либия издаде специално изявление в подкрепа на ПНС: тя остава легитимна за международната общност и ще остане такава, докато новото правителство не я замени „чрез организиран следизборен процес“. Показателно е, че дори на 10 септември на заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на Либия, ръководителят на мисията Ян Кубис заяви, че провеждането на избори „дори и в далеч от идеалната ситуация, с всичките негативни последици, проблеми и рискове, е много по-желателно от липсата на избори, което само ще изостри разделението, нестабилността и конфликтите."
Тази оценка обаче не се споделя от всички.
Ключовият въпрос е формулирането на избирателното законодателство съвместно от парламента и ПНС, което се превърна в поредната ябълка на раздора. На 10 септември Палатата на представителите прие закона за президентските избори, а два дни по-късно ПНС одобри собствена законодателна рамка за плебисцита. В резултат на това се появиха два закона наведнъж и с кардинални различия. Ръководителят на ПНС Халед ал Машри не само не призна документа, предложен от ПП, но се противопостави на всички законопроекти, одобрени преди това от депутатите за провеждане на изборния процес, и предложи президентските избори да бъдат отложени за 2023 г.
ПНС предупреди Висшата избирателна комисия (ВИК) да не предприема каквито и да било мерки в съответствие с рамката, разработена от депутатите , след като е подадена жалба в Конституционния съд. В същото време ръководителят на ПНС обвини мисията на ООН, че подкрепя популяризирането на "несъвършени закони", ратифицирани от Палатата на представителите.
В началото на октомври ПНС реши първият тур на президентските избори да се проведе на 24 декември, а вторият тур и парламентарните избори не по-късно от 52 дни след това. Предполага се, че новият парламент ще получи функциите за надзор на изпълнителната власт, а президентът ще бъде надарен с широки правомощия.
Отново възникнаха остри разногласия. Този път относно това кой може да се кандидатира за президент. И Тобрук, и Триполи имат за цел да елиминират силните конкуренти още на предварителния етап. И така, според закона на ПП министър-председателят няма право да участва в изборите, а Висшият държавен съвет смята, че военните не трябва да участват в президентската надпревара по-рано от две години след оставка - това е директна атака срещу фелдмаршал Хафтар.
Мисията на ООН отново се опита да изпълни своята роля в мироопазването и излезе с ярко изявление: „Свободни, честни, приобщаващи и достоверни парламентарни и президентски избори ще се проведат едновременно на 24 декември в съответствие с пътната карта и резолюциите на Съвета за сигурност. Изчерпателна правна рамка ще проправи пътя за проверими изборни процедури, като същевременно придържането към принципа на едновременно гласуване ще спомогне за поддържането на целостта и достоверността на процеса, както и ще гарантира правото на либийците да управляват демократично чрез признаване на изборните резултати. ” Този път ООН вече беше критикувана и от двете страни – реакцията на ПП далеч не беше дипломатически реверанс: „Изненадани сме от продължаващия натиск от страна на мисията и опитите за налагане на политически, а не технически корекции“.
Междувременно ръководителят на ПНС Халед ал Мишри засили опитите си да постигне отлагане или отмяна на изборите. Ако по-рано призова гражданите да ги бойкотират, сега той се обърна към заплахите за използване на сила. На 17 ноември, след завръщането си от пътуване до Турция, Х. Ал Мишри, известен с връзките си с “Мюсюлманските братя”, се срещна с лидерите на въоръжените формирования. Сред поканените бяха лидерът на групировката Ал-Бакара Башир Халафалах, издирван от Генералната прокуратура, „командирът на 166-и батальон“ Мохамед Хасан и лидерът на бандите на “Ал Завия” Мохамед Бахрун. В разговор с тях висш служител каза, че Халифа Хафтар и Сейф ал Ислам Кадафи при никакви обстоятелства не трябва да печелят, дори ако това ще изисква блокиране на избирателни секции.
Министерството на вътрешните работи обяви, че ще бъдат разпределени 35 000 служители по сигурността, за да се предотврати намеса на екстремисти и терористични групи в изборния процес. Либийската реалност обаче поражда сериозни съмнения в това отношение, както и осигуряването на единен мониторинг на изборите. Вече в западната част на Либия открито се изразява мнението, че гласовете на избирателите в районите, контролирани от ЛНА, не могат да бъдат преброени.
Превод: В. Сергеев