/Поглед.инфо/ През изминалата седмица руският външен министър Сергей Лавров направи две изявления по отношение на Грузия. И двете директно посочиха, че Русия е готова за преговори с нашата страна, пише Бесо Барбакадзе на страниците на грузинското издание „Грузия и Мир“.

Освен това авторът вярва, че когато подобни изявления са направени не от някой обикновен държавен служител, а от ръководителя на външнополитическото ведомство на държавата, освен това не просто министър, а именно Сергей Лавров, всичко това със сигурност заслужава внимание и думите му заслужават да бъдат изслушани.

„Виждаме, че се появиха грузински политици, които подкрепят необходимостта от диалог. Засега това са все още малки партии в управляващите елити. Но съм сигурен, че нашата традиционна историческа близост, привличането на нашите народи един към друг в крайна сметка ще триумфират. "

Цитирах откъс от последното изявление на ръководителя на руското външно министерство. Нека ви напомня, че преди това Лавров също беше изразил готовността си да възстанови полетите между Грузия и Русия, но получи груб отговор от грузинския премиер. Джорджи Гахария каза, че няма да обсъждаме нищо, полетите бяха отменени от руската страна, така че нека ги възстановят. По този начин тази тема беше консервирана за определен период и кой беше ощетен? Точно така - за обикновените граждани, тези от нас, които издържат семействата си от Русия, и не е трудно да се види, че броят на такива семейства у нас е около милион.

Що се отнася до второто изявление, отговорът на него беше даден от настоящия и бъдещия (както поне ни се анонсира, във всеки случай) председател на парламента Архил Талаквадзе.

„Нормализирането на двустранните отношения с Русия ще стане възможно след деокупацията на нашите територии и руските военнослужещи, незаконно пребиваващи в два региона на Грузия, напуснат територията на страната ни. Едва след това ще бъде възможно да започнем да говорим за нормализиране на нашите отношения. Що се отнася до форматите, които съществуват в момента, това е форматът в Женева - международен формат, където имаме възможност да обсъждаме различни важни въпроси ... Ние виждаме, че нито клаузите на договора за прекратяване на огъня, нито по други въпрои, не са приети съществени политически решения от руската страна. Съответно няма да е възможно да се промени само чрез изявления този труден фон, които, за съжаление, наблюдаваме и в двата окупирани региона ... Това се отнася до редовно възникващите тежки нарушения на правата на човека, инциденти и провокации. Що се отнася до възможните интереси на Русия в Грузия, тогава, разбира се, не е ново за никого, че Русия се опитва да попречи на нашето демократично развитие. Колкото повече успехи постига страната ни, толкова по-активно Русия се опитва да попречи на нашите успехи. Това става чрез дезинформация, активиране на групи, свързани с нея, включително в политиката. Властите и ние, в нашия политически екип, който твърдо провежда прозападна политика, правим всичко, за да предадем обективна информация на хората и те от своя страна биха могли да вземат компетентни решения. Дезинформацията не може да повлияе на решенията на нашето общество “, каза Талаквадзе.

Дадох ви пълния текст на изявлението на председателя на парламента, защото той повдигна няколко важни въпроса. Най-интересното е, че ние, както се оказва, „в момента имаме формат в Женева - международен формат, в който обсъждаме различни важни въпроси...“.

Нито един журналист дори не се е сетил да попита Талаквадзе - кой важен въпрос в която и да е от областите е разрешен например в рамките на такъв женевски формат и за какво конкретно са се договорили страните в резултат на преговорите? Какво в крайна сметка получи страната ни, обвързана с Женева и други международни формати? Отговорът е прост - абсолютно нищо!

Понякога се създава впечатлението, че женевският формат е измислен изключително за разговори, защото в действителност нищо не се прави в този формат. Едва ли някой, дори и с искрено желание, ще може да си припомни поне един резултат, постигнат по време на преговорите в Женева. И от последните изявления на Абашидзе е лесно да се заключи, че той всъщност няма за какво да говори с Карасин. След всички преговори Абашидзе отговаря по стандартен начин, че са разгледани редица важни въпроси, въпреки че не назовава самите тези въпроси, нито докладва за резултатите, постигнати в хода на тяхното обсъждане. Причината е проста до баналност - те не обсъждат важни въпроси там с Карасин, нито съответно дават някакви повече или по-малко полезни резултати. Е, фактът, че посещенията на Абашидзе струват на нашата хазна няколко десетки хиляди годишно, е отделна тема, но ако бяха полезни, никой нямаше да каже и дума.

Да се върнемобачекъмАрчилТалаквадзе. Очевиденфакте, че„Грузинскамечта“невъзнамерявадавлизавпряк разговор с Русия, независимо кой ни го предлага. Ако нашите политици очакват, че Владимир Путин да се обърне към тях с молба и ще си дере гърлото: ах, само да можеше да говорите с мен! - много грешат.

В действителност изявленията на Лавров са максимумът, който Русия ще направи по отношение на Грузия, и е лесно да се досетим, че в случая това е първият човек на държавата, който говори през устата на министъра на външните работи.

Но нашата "независима" държава е напълно зависима от това на какъв крак ще застане американският посланик днес. В същото време името и фамилията на посланика нямат значение, най-важен е неговият статус, а дали зад този статус ще има жена или мъж е абсолютно маловажно. Така че, ако американският посланик не е настроение, той може да ни принуди да променим Конституцията и то по такъв начин, че по-голямата част от грузинското население ще бъде против. Факт - западните „партньори“ не искат да ни оставят да говорим с Русия сами и затова постоянно акцентират върху международния формат - тоест такъв, при който Грузия и Русия не могат да бъдат сами помежду си

На този фон изобщо не изглежда смешно, че 100 процента от житото, необходимо за печене на хляб, идва в Грузия от Русия; че на фона на обща пандемия повечето от все още останалите парични преводи от чужбина идват от Русия; че именно от Русия зависим по отношение на получаването на енергийни ресурси; че желанието за инвестиции в Грузия е запазено само у руските бизнесмени.

Въпреки факта, че руската страна все още не е казала и дума за предстоящите парламентарни избори в Грузия, всички и все в различни утвърдителни форми крещят: Русия грубо се намесва в грузинската политика, тази страна има свои собствени интереси и тя ще се опита да повлияе резултатите от изборите! Любопитно е, че казаното се случва на фона на изпращаните от Западо хиляди наблюдатели на нашите избори, че западните „партньори“, намекват и понякога директно указват, че никоя от партиите не трябва да набира повече от 40 % гласове, защото е необходимо да се създаде коалиционно правителство. И това, разбирате ли, не се счита за намеса във вътрешната политика, защото се оказва, че тъкмо мълчанието трябва да се разглежда като груба намеса.

Нека кажем няколко думи за футболния мач, който се проведе онзи ден между Локомотив Тбилиси и Динамо Москва. Страхотно е, че грузинският клуб успя да победи съперниците от Москва с резултат 2: 1 и да се класира за следващия етап от Евролигата. Руските фенове приеха поражението болезнено и написаха на официалната страница на клуба, че трябва да се промени нещо, тъй като се оказва, че похарчените 60 милиона долара преди началото на сезона са пропилени. Но най-изненадващото е, че от три хиляди коментара, направени на тази страница, повече от два трети са от грузинци. И повечето от тях съдържат ругатни и подигравки - казват, че ние тръшнахме Русия на гръб. Радващо е, разбира се, че победихме и грузинският клуб стигна до следващия етап, но това е просто мач, само футболен мач и нищо друго! Руските фенове отбелязаваха с недоумение: защо ни хулят толкова много, какво сме сгрешили пред тях?! А грузинските фенове на уеб страницата на московското Динамо изискват от руските футболни фенове ни повече-ни по-малко... да върнат Абхазия и Осетия (?).

Между другото, руският външен министър два пъти ни предложи през последните две седмици - нека седнем на масата за преговори, но ние отказваме, тъй като нашите "стратегически" партньори на Запад не ни дават право да правим това.

Превод: ЕС