/Поглед.инфо/ Световният трафик на наркотици е защитен от американските разузнавателни служби

Камарата на представителите на Конгреса на САЩ обвини Китай в субсидиране на опиоидната епидемия в САЩ.

Комисията по въпросите на Китай на Камарата на представителите на САЩ публикува доклад, обвиняващ Пекин в пряко субсидиране на производството и износа на синтетичния опиат фентанил и други незаконни наркотици, които предизвикаха нова вълна от опиоидната криза в Съединените щати.

В документа се твърди, че отравянето с фентанил, което е 50 пъти по-силно от хероина и 100 пъти по-силно от морфина, убива 200 граждани на САЩ всеки ден, което е „еквивалентно на пълен Боинг 737, който се разбива всеки ден“. Още през 2019 г. смъртните случаи от свръхдоза от това лекарство в Съединените щати изпревариха смъртните случаи в пътнотранспортни произшествия и наскоро се превърнаха в най-честата причина за смърт сред американците на възраст от 18 до 45 години.

Вашингтон твърди, че Китай уж финансира производството и износа на забранени вещества чрез данъчни стимули. Американски конгресмени обвиняват Китай, че подкрепя компании, които продават фентанил и други синтетични вещества.

Всъщност глобалният трафик на наркотици е под контрола на американските разузнавателни агенции, предимно ЦРУ.

Ето кратка история на организацията на световната търговия с наркотици под покрива на ЦРУ.

През 1942 г. американското военно разузнаване освобождава лидера на мафията и наркотрафикант Лучано и го изпраща в Италия при условията на сделка с него. Лучано "осигури безценни услуги на армията и флота" по време на Втората световна война. Те се състоеха не само в подкрепа на американската офанзива в Италия, но и в развитието на мощна мрежа за трафик на наркотици, включително в Съединените щати.

Между 1946 и 1952 г. броят на наркозависимите в Съединените щати се е утроил, главно благодарение на усилията на Лучано. Шест години по-късно техният брой се удвоява до над половин милион.

През 1947 г. се казва , че ЦРУ е подкрепило корсиканската мафия в борбата й срещу комунистическите синдикати. В резултат на това в Марсилия се появи голяма лаборатория за хероин с помощта на ЦРУ и американския гангстер Лъки Лучано. Корсиканците работеха, а доставката на суровини и създаването на мрежа от дилъри беше организирано от ЦРУ, получавайки средства от „конвейера на смъртта“ за операции срещу комунистите. Впоследствие, въпреки показната борба на ЦРУ срещу наркомафията, мрежовите структури на наркобизнеса във Франция, контролирани от корсиканците и ЦРУ, само се разширяват.

Известният американски писател, професор от Калифорнийския университет Питър Дейл Скот, в книгата си „Американска военна машина“ пише , че през ноември 1950 г. президентът на САЩ Хари Труман одобри операция с кодово име „Хартия“, насочена към финансова подкрепа на останките от въоръжените сили на Гоминдана под командването на генерал Ли Ми в Бирма, които според неговия план трябваше да нахлуят в Корея.

Труман със закъснение одобри операцията за доставка на наркотици, пише Скот, но използването на трафика на наркотици за финансиране на извънбюджетни операции от американските разузнавателни агенции оттогава е приложено на практика.

„С необходимата подкрепа на САЩ, главно под формата на въздушен транспорт и доставки на оръжие, нередовните сили на Ли Ми скоро започнаха да осигуряват, според техния американски ръководител Ричард Стилуел от ЦРУ, почти една трета от световните доставки на опиум и войските на Ли Ми в крайна сметка се превърна във важен търговски актив на ЦРУ “, пише Скот.

Проведената от ЦРУ Операция „Хартия“ стартира голяма мрежа за трафик на наркотици от Югоизточна Азия и „институционализира навика на ЦРУ да се обръща към неформални активи, подкрепени от наркотици, за да води войни навсякъде, където достъпът на Америка до петрол и други ресурси е застрашен – Индокитай от 1950-те до 1970-те години. "една година, в Афганистан и Централна Америка през 1980-те, в Колумбия през 1990-те и отново в Афганистан през 2001 г." .

Тайната операция на ЦРУ в Лаос по време на войната във Виетнам остава най-голямата в историята. Златният триъгълник - Лаос, северен Тайланд и Бирма - доставяше 70 процента от световния опиум. Air America изнасяше опиум от Лаос, за да финансира войната във Виетнам. В Марсилия и Сицилия корсиканската и италианската мафии в лаборатории го превръщаха в хероин за синдиката, основан от Лъки Лучано.

През 1973 - 1980 г. избухна огромен скандал, свързан с Sydney Nugan Hand Bank of Sydney. Тази „джобна банка“, регистрирана на Каймановите острови, беше изцяло контролирана от служители на ЦРУ (бившият директор на ЦРУ Уилям Колби беше един от консултантите на банката). С помощта на тази банка ЦРУ изпира пари, получени от търговията с наркотици и оръжие в Индокитай.

През 1973 г. Франк Нуган, австралийски адвокат, и Майкъл Хенд, бивш сътрудник на ЦРУ, основават Nugan Hand Bank. Друга ключова фигура в това начинание беше Бърни Хоутън, който беше тясно свързан със служителите на ЦРУ Тед Шекли и Томас Дж. Клайнс.

Nugan управлява операциите на банката в Сидни, докато Hand отваря клон в Хонг Конг. Според Алфред У. Маккой, „Партньорството Hand-Houghton доведе международното подразделение на банката към нови области – финансиране на наркотици, трафик на оръжие и подкрепа за тайни операции на ЦРУ“.

Алфред У. Маккой, професор по история в Университета на Уисконсин-Медисън, откри чрез своите изследвания , че френският еквивалент на ЦРУ, службата за външно разузнаване SDECE, е финансирала всички свои тайни операции за контрол на търговията с наркотици в Индокитай. Маккой също откри доказателства, че след като САЩ изместиха французите в Югоизточна Азия, ЦРУ се включи в трафика на наркотици.

До 1976 г. Nugan Hand Bank на практика се превърна в ръководена от ЦРУ компания. Контраадмирал Ърл П. Йейтс, бивш началник на щаба по политиката и плановете в Тихоокеанското командване на САЩ и специалист по борба с бунтовниците, стана президент на банката.

Други назначения включват бивш директор на ЦРУ Уилям Колби, бивш началник на щаба на Тихоокеанското командване на САЩ и заместник-директор за борба с бунтовниците и специални дейности генерал Лирой Дж. Манор, бивш командир на американските сили в Тайланд генерал Едуин Ф. Блек, бивш заместник-директор на ЦРУ по икономиката Уолтър Дж. Макдоналд, бивш председател на Агенцията за граждански въздушен транспорт на ЦРУ Дейл К. Холмгрен и старши съветник по външна политика на Републиканската партия Гай Дж. Паукър.

Един от онези, които Ърл П. Йейтс покани да помогнат на Nugan Hand Bank, беше известният търговец на оръжие Мичъл Уърбел. По-късно Йейтс каза пред Съвместната работна група за трафик на наркотици, че е наел Уърбел като консултант, тъй като той „имал богат опит в Централна Америка“. Бившият агент на ЦРУ Кевин П. Мълкахи по-късно разказа пред National Times „за използването на ЦРУ от Nugan Hand Bank за прехвърляне на пари за различни тайни операции по света“.

На 27 януари 1980 г. Франк Нуган е намерен застрелян в колата си. До тялото му лежеше Библия с лист хартия в нея. На него бяха изписани имената "Боб Уилсън" и "Бил Колби". Робърт Уилсън беше старши член на Комитета по въоръжените сили в Камарата на представителите на САЩ, а Уилям Колби беше бивш директор на ЦРУ. Nugan Hand Bank фалира.

Австралийското правителство започна разследване на дейността на банката. Окончателният доклад на Joint Commonwealth and New South Wales Drug Trafficking Task Force, публикуван през юни 1982 г., заявява, че „няма съмнение, че офисите на банката са създадени предимно с цел събиране на пари от продажба на наркотици“.

Простреляният Франк Нуган и изчезналият Майкъл Хенд бяха обвинени в незаконни банкови дейности. Контраадмирал Ърл П. Йейтс, Уилям Колби, генерал Лирой Дж. Манор, генерал Едуин Ф. Блек, Уолтър Дж. Макдоналд, Дейл С. Холмгрен, Гай Дж. Паукър и Бърни Хотън бяха признати за невинни.

През 80-те години ЦРУ финансира никарагуанските контри по вече доказана схема: „Оръжия в замяна на наркотици“. Този път се стигна до официално разследване, което завърши безрезултатно.

В края на 80-те години ЦРУ подкрепи афганистанските муджахидини срещу СССР. Транспортните средства с оръжие обаче, са превозвали хероин на връщане. По това време Афганистан е произвеждал до 50 процента от хероина, консумиран в Съединените щати, по оценки на независими експерти. Президентът Буш отказа да нареди изкореняването на посевите с опиумен мак в Афганистан.

„Дългогодишната подкрепа на ЦРУ за глобалния трафик на наркотици позволи на страните от Златния триъгълник да станат най-големите доставчици на опиум в световен мащаб. През същия период ЦРУ вербува съучастници по всички азиатски контрабандни маршрути на опиум, както и в страни като Турция, Ливан, Франция, Куба, Хондурас и Мексико. Тези съучастници включваха правителствени служители като Мануел Нориега в Панама и Владимиро Монтесинос в Перу, често хора с голям опит, принадлежащи към подкрепяни от ЦРУ полиция или разузнавателни агенции“, пише Питър Дейл Скот.

Испанският вестник Rebellion пише , че „Съединените щати грубо използват търговията с наркотици, за да финансират своите тайни операции, които нарушават международното право, както и за преодоляване на последствията от собствените си финансови кризи. Курсът, поет през 80-те години, продължава и до днес.

Както ЦРУ, така и Администрацията за борба с наркотиците продължават да контролират каналите си за трафик на наркотици, осигурявайки подкрепа за този бизнес в глобален мащаб. Това, което продължава да привлича вниманието, е, че Службата на ООН по наркотиците и престъпността разполага с изчерпателна информация, за да обвинява Съединените щати и техните служители, че са истинска наркодържава.

На фона на толкова ярки и неопровержими факти за използването на трафика на наркотици от американските разузнавателни служби за осъществяване на техните подривни планове, обвинението на американските политици в Китай в някакво митично субсидиране на трафика на наркотици означава, че както обикновено, на крадеца шапката гори.

Превод: ЕС