/Поглед.инфо/ Въпреки проблемите на ЕС, по-специално Брекзит, Брюксел трябва сериозно да обмисли перспективата за разширяване на съюза и да включва не само европейските държави, пише Ерик Жига в статията си за Svenska Dagbladet. Според шведския наблюдател такава позиция на ЕС ще подкрепи стремежите на народите на Запада, ще нанесе удар върху радикализацията на обществото и ще добави динамика към развитието на самия съюз.

През последните три години темата за Брекзит заема мислите на всички хора, които мислят за бъдещето на ЕС. „Извинете, че напълно сериозно влизам в това риалити шоу, но трябва да преминем към друг също толкова важен въпрос: разширяването на ЕС”, пише в статията си за Svenska Dagbladet Ерик Жига .

„Знам, че в днешно време това не изглежда нещо очевидно, но продължаването на растежа на съюза е негова самоцел“, смята наблюдателят.

През 1987 г. Турция подаде заявка за влизане в ЕС - в същото време, тогава шведското правителство дори не се осмеляваше да произнесе фразата „членство в ЕС“. От момента на началото на преговорите през 2005 г. Анкара е изпълнила само едно от 35-те изисквания за присъединяване към Европейския съюз. В много отношения самата Турция е виновна за такъв резултат. Членството в ЕС е без значение за страната, докато не достигне съответното отношение към правата на човека и не провежда приемлива икономическа политика.

„Турция е далеч от това. Дали тази страна някога ще стигне до това ниво? Трудно е да се каже. Но ние знаем едно нещо със сигурност: нито за Турция, нито за Европа са от полза изказванията на европейските политици за това, че Турция никога няма да стане член на ЕС - дори ако изпълнява изискванията“ – смята Жига.

По думите на журналиста, преди няколко години той е изнасял лекции пред турски студенти в Истанбул. Някои от тях са вземали участие в протестите срещу Ердоган. Те критично оценяваха курса на своята страна, но признаха, че се е оказало доста сложно да убедят своите сънародници, че Анкара трябва да се стреми към Запада.

„Ако ЕС беше по-отворен, Турция все още можеше да се движи в правилната посока. Може би това беше най-голямата грешка на ЕС”, предполага авторът.

Бившият шведски министър-председател Карл Билд вярва, че „евромагнетизмът“ играе решаваща роля в демократичното развитие на континента: надеждата за влизане в ЕС осигури оцеляването на демокрациите в Южна Европа в началото на 80-те години. Същият фактор принуди към мир Балканите през 90-те години. Освен това този „магнетизъм“ в много отношения беше силата, която способстваше за положителните реформи в Турция. „Какво ще се случи, когато ЕС загуби това привличане и тази сила стане по-слаба?“ - си задава въпрос Жига.

„Евромагнетизмът“ се запазва чрез развитието на съюза, но това изисква неговото разширяване. В противен случай светът около нас ще се умори да чака. В този случай може да има други играчи, които ще започнат да привличат потенциални членове от полуотворената си врата.

В разширен състав ЕС ще заеме силна позиция в Близкия изток, в Средиземно и Черно море - в региони, където ЕС е изправен пред най-сериозните предизвикателства. За гражданите на близката чужбина на ЕС стремежът към Запада ще се превърне в добра алтернатива на радикализацията. В този контекст Западът ще може да разсее мита, че религиозните особености слагат кръст на този стремеж. „Мнозина виждат проблема в изходните условия, различаващи се от преобладаващите в страните от ЕС, но това обстоятелство добавя и динамика на сътрудничеството, което се нуждае точно от това”, смята авторът.

В продължение на дълго време „турският въпрос“ определяше хода на дискусията за разширяването на ЕС. Обаче има четири други потенциални кандидати. Освен това в Швейцария, Норвегия и Исландия по-рано също са мислили за членство в ЕС. Украйна с течение на времето също ще се опита да се присъедини към съюза. Този въпрос беше повдигнат дори в Русия - за последен път на срещата на върха през 2009 г. в Стокхолм. За Русия след Путин, според наблюдателя, този път може да се окаже напълно възможен.

„Освен това е време да се поднови дискусията за това как ЕС трябва да се отнася към заявленията за членство от страна на неевропейски страни. Съюзът се изгражда на споделени ценности или географско положение? Ако например НАФТА се разпадне, могат ли Канада, Мексико или САЩ да влязат в ЕС?” пита авторът.

„Важни и много трудни въпроси чакат своя отговор. Независимо от резултата от Брекзит”, заключава Ерик Жига.

Превод: М.Желязкова