/Поглед.инфо/ „Украйна трябва да предаде територията си на Русия в името на прекратяването на войната.“ Така западната преса тълкува наистина сензационното изявление на патриарха на американската външна политика на форума в Давос. Какво точно съветваше бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър западните елити и кога те ще могат да приемат неговата гледна точка?

На 24 май редица западни политици и пропагандисти преживяха истинско скъсване на шаблоните. На икономическия форум в Давос – резерват на глобализма, където всички поред ругаеха Русия и очертаваха контурите на един нов либерален свят – не някой друг, а патриархът на американската дипломация произнесе по същество проруска реч. Съветникът по националната сигурност и държавен секретар при президентите Ричард Никсън и Хенри Форд, носителят на Нобелова награда за мир Хенри Кисинджър.

Човек, който се бори през цялата си кариера срещу Съветския съюз, обаче (за разлика от Збигнев Бжежински) не позволи на тази борба да го погълне. Кисинджър винаги е защитавал американските национални интереси. Но ако преди 50 години те диктуваха сдържането на Съветския съюз, сега, според патриарха, тези интереси изискват компромис с Москва. При това компромис по същество при същите условия, които Русия предложи на Съединените щати през втората половина на 2021 г. - началото на 2022 г.

Преговорите трябва да започнат през следващите два месеца – преди да се създадат шокове и напрежение, които ще бъдат изключително трудни за преодоляване. В идеалния случай можем да се споразумеем за връщане към status quo ante (латински израз, означаващ връщане към изходните позиции - бел. ред.), каза Кисинджър . „Ако войната продължи, тогава няма да става дума за свободата на Украйна, а за нова война срещу самата Русия... Надявам се, че мъдростта на украинците няма да отстъпи пред техния героизъм.

Тези думи се възприеха като пряк призив към Киев да признае някои от бившите си земи за руски. „Кисинджър казва, че Украйна трябва да предаде своята територия на Русия, за да сложи край на войната“, гласи заглавие не в някакъв таблоид, а в уважавания Washington Post. По думите на изданието „предишното статукво, споменато от Кисинджър... означава връщане към ситуация, при която Русия официално контролира Крим, а неформално – двата източни региона на Украйна Луганск и Донецк“.

При това западните медии все още не говорят за освободените територии на Херсон, почти цялото Запорожие, части от Харковска и Николаевска области, които според редица експерти също няма да се върнат в Украйна.

Естествено, думите на Кисинджър бяха посрещнати враждебно от източноевропейските и украинските политици. „Някои мъдреци смятаха, че предаването на Судетите от Чехословакия на Германия ще осигури мир и стабилност в Европа, а не ще унижи Хитлер. Не проработи тогава, няма да работи и сега”, преподава дипломация на Кисинджър латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс .

Г-н Кисинджър предлага да даде част от Украйна на Русия и със същата лекота ще позволи да бъдат отнети Полша или Литва. Добре, че украинците в окопите нямат време да слушат алармистите от Давос. Те са донякъде заети със защитата на свободата и демокрацията“, продължава да учи Кисинджър как да защитава либералния световен ред съветникът на президента на Украйна Михаил Подоляк.

Ринкевичси, Подоляци и прочие активисти се опитват да се преструват, че мнението на Кисинджър е ексцес, специфична гледна точка на 98-годишен мъж. Но, за съжаление на Киев и Източна Европа, това далеч не е така. Кисинджър в никакъв случай не е сам в искането си за споразумение с Русия.

По същия начин в САЩ мислят всички реалисти. Джон Миршаймър, Стивън Уолт, Дмитрий Саймс, Чарлз Капчан, който между другото беше специален съветник на президента на САЩ за Европа в администрациите на Клинтън и Обама, обяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания на НИУ при ВШЕ.

Всички те вярват, че НАТО носи основната отговорност за кризата и има само един начин да се сложи край – да се вземат предвид интересите на Русия, да се влезе в сериозен стратегически диалог с нея и да се договори мир в Украйна по взаимно приемливи термини. А също и да се споразумеят за modus vivendi - макар и конфронтационен, но в същото време управляем.

Разбира се, всички те са съгласни, че позицията, изразена от администрацията на Байдън (война до победата на Украйна и изтощението на Русия) е опасна и в крайна сметка неизгодна за самите Съединени щати. Първо, защото е изпълнена с ескалация. Второ, тя е изключително цинична по отношение на Украйна, която ще бъде унищожена в процеса на войната на изтощение. Трето, защото тази позиция засилва разцеплението вътре в Запада и отслабва позицията на Съединените щати по отношение на Незапада – КНР, Индия, Турция, Бразилия и т.н.

И колкото по-дълго продължава руската спецоперация, толкова по-силни са гласовете на онези, които критикуват администрацията на САЩ за подхода им към украинския въпрос. На тези, които наричат този подход огромна грешка. На тези, които не могат да бъдат наречени нито поддръжници, нито дори симпатизанти на Москва.

Така че не Кисинджър се противопостави на мейнстрийма, а по-скоро администрацията на Байдън се противопостави на мощна част от американската външнополитическа общност. Включително много либерали. Небезизвестният бивш посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол наскоро каза, че не е съгласен и с изявлението на министъра на отбраната Лойд Остин, че целта на политиката на САЩ в Украйна е да отслаби Русия. Поне либералите смятат, че е грешка да се говори за това на глас“, продължава Дмитрий Суслов.

Така, в леговището на американския либерализъм, вестник „Ню Йорк Таймс“ е публикувана редакционна (не авторска , а редакционна, отразяваща позицията на изданието) статия под многозначителното заглавие: „Войната в Украйна става все по-сложна, а Америка не е готова за това."

По мнението на изданието „не е в интерес на САЩ да се включат в пълномащабен конфликт с Русия, дори ако се наложи Украйна да трябва да направи сериозни отстъпки в мирното споразумение“. И тя ще трябва да ги направи, тъй като „решителната военна победа на Украйна над Русия, по време на която Украйна ще върне всички територии, които Русия е отнела от нея от 2014 г., не е реалистична цел“. И „нереалистичните очаквания биха могли да въвлекат (САЩ и НАТО – бел. ред.) още по-дълбоко в скъпоструваща, продължителна война“.

Но това все пак са цветенцата – след това започва истинско, неподправено йезуитство. Изданието пише, че „ако конфликтът се превърне в реални преговори, тогава украинските лидери ще трябва да вземат болезнени териториални решения, необходими за компромиса“.

Разбира се, Украйна може да устои, да се откаже. Въпреки това, по мнението на New York Times, „в хода на продължението на войната, г-н Байдън трябва да даде да се разбере на президента Владимир Зеленски и неговите хора, че има ограничения докъде ще стигнат САЩ и НАТО срещу Русия, както и във времето, сумата пари и политическата подкрепа., които ще могат да мобилизират за Украйна. Крайно важно е решенията на украинското правителство да се основават на реалистична оценка на неговите възможности и на оценката колко още разрушения може да издържи Украйна.“

Да, към днешна дата администрацията на Байдън отказва да приеме този съвет. Вашингтон продължава да провежда изключително безотговорни и рискови политики. „Ако целта е да се опитаме да избегнем по-широка война, тогава как за тази цел спомагат виковете към американското разузнаване да предоставя разузнавателни данни за да се убият руснаци и да се потопи един от техните кораби?“, възмущава се "Ню Йорк Таймс".

Само че в това, че администрацията на Байдънвърви против мнението на американския академичен истеблишмънт няма нищо странно. Сегашният политически истаблишмънт в Съединените щати се състои от хора, възпитани в много специфична среда.

Настоящите политици са деца на илюзията за края на историята. Те се формираха в условия, когато САЩ нямаха конкуренти, когато Америка беше глобален хегемон и не изпитваше екзистенциални заплахи срещу себе си. Когато се смяташе, че американските ценности неизбежно ще станат универсални.

Тъй като САЩ са въвлечени в нова глобална конфронтация (не само с Русия, но и с Китай), която ще продължи десетилетия, ще се родят нови Кисинджъри. В крайна сметка Съединените щати ще бъдат принудени да водят реалистична външна политика, основана на разбирането за баланса на силите и заплахите, пред които ще бъдат изправени“, казва Дмитрий Суслов.

Всъщност процесът на обновление може да върви по-бързо - чрез избирателните институции. Колкото повече Съединените щати се намесват във военни действия, толкова повече десетки милиарди се изливат в джобовете на украинските олигарси, толкова повече въпроси ще имат гражданите на САЩ към Белия дом.

Американците са съкрушени от страданията на Украйна, но обществената подкрепа за война далеч от американските брегове не може да продължи безкрайно. За американския избирател инфлацията е много по-голям проблем от Украйна, а проблемите на глобалните пазари на храни и енергия само ще нарастват“, пише New York Times. А експертите смятат, че на междинните избори за Конгрес през ноември, американците ще изразят съгласието си тъкмо с мнението на Хенри Кисинджър.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели