/Поглед.инфо/ Изследвайки причините за разпада на СССР, стана обичайно да сочим предателството на най-висшата съветска политическа класа, която включваше партийната номенклатура и ключови лица в ръководството на КГБ. Те не само отслабиха и позволиха срив в системата, в която заеха основното място, но и проявиха изключителна активност и постоянство по този въпрос. Обикновено затворниците, а не жителите на кралския дворец, разбиват стената на затворническата килия така. Защо се случи така?
Сравнявайки психотипите на англосаксонските и късните съветски политически елити, трябва да се отбележи наличието на воля за власт сред англосаксонците и загубата на волята за власт сред съветските партократи.
Волята за власт тук трябва да се разбира не като желание да се победят конкурентите и изкачване до върха на административната йерархия, а като рефлекс на самосъхранението на видовете, което поставя ограничения за всяка вътрешновидова борба, ако има заплаха от унищожаване на цялата среда на обитание. Съветската партокрация демонстрира загубата на този рефлекс, тоест се оказа биологично нежизнеспособна.
Това е феномен на масовата психология на елитните групи, когато изведнъж груповото желание за смърт надделява над инстинкта за самосъхранение и жаждата за живот. И така, китовете изведнъж необяснимо се изхвърлят на брега и умират, като имат зад себе си чист океан.
Външно всичко изглежда като караница - ясно е, че това, което Горбачов прави срещу КПСС и СССР, напълно унищожи властовата база не само на членовете на ЦК и Политбюро, но и цялата управляваща класа и мощния слой на социалната ѝ подкрепа - директорския корпус, техническата и научна интелигенция, трудовата аристокрация, голяма част от специалните служби, синдикалните функционери, работниците в областта на пропагандата и агитацията, включително медиите, киното, театъра, литературата.
В крайна сметка беше абсолютно ясно, че с разпадането на страната и срива на нейните подкрепящи институции огромната част от тези хора ще загубят социалния си статус и ще се превърнат в лумпени. Че антисъветската система ще бъде изградена върху други хора и групи, които напълно ще изместят всички съветски слоеве.
При такива обстоятелства клановете в КПСС, фокусирани върху антисъветския проект, трябваше да понесат поражение и катастрофа. Добре, елитът не знаеше какво да прави с икономиката, но поне трябваше да знае какво да прави с властта. Тя трябваше да бъде държана със зъби и да не се раздава при никакви обстоятелства, инстинктивно трябваше да усеща заплахите и да премахва онези, които я олицетворяват.
Властта е не само копнеж за блага, но и хищничеството, насочено към вътрешновидовата агресия до убийство. Когато волята за власт е силна, въпреки конкуренцията, заплахата за системата се разкрива дълго преди тя да се оформи и съзрее, задушава се в зародиш.
Сегашните либерали, въпреки враждата, моментално се консолидират пред заплахата от пристигането на Глазев или укрепването на позицията на условния Патрушев. Защо КПСС и управляващата съветска прослойка приеха строителите на Перестройката и тяхното силово прикритие? Защо гласуваха за отказ от властта си?
Инстинктът за самосъхранение не се губи с възрастта и физическата слабост. Желанието за разбиване на системата, в която си добил господство, не може да се обясни с алчността на тези, които и така притежават всичко най-добро.
Те биха могли да направят всичко, включително приватизацията, но защо разбиха КПСС и СССР, като се отказаха от зоната на влияние в Източна Европа? Китай не разби нищо от това, а СССР го направи.. А уж в Китай има не по-малко национални групи, отколкото в СССР. Китай като цяло е сглобен в една държава едва при Мао.
Когато груповите инстинкти за самосъхранение умират в цялата управляваща класа, това е много повече от въпроса за идването на власт на шепа вътрешни дегенерати и тяхното заразяване с чужда пропаганда. Властта не се гради върху пропаганда, а върху волята за власт. Ако един проект спре да работи, се включва друг. Но не се пречупва гръбнака на системата за власт.
В СССР този гръбнак е КПСС. Ясно е, че като масова партия това е манипулирана общност, но защо самите манипулатори захвърлиха лостовете на манипулацията? Защо в Централния комитет се формира клуб на самоубийците?
Доводът, че Римският клуб ги е измамил, обещавайки място в световния елит в замяна на сближаване, трябва да се отхвърлят като несериозни. Можете да повярвате в друг проект, но това не е причина да се отказвате от властта.
Можете да вербувате няколко политици, но не можете да наемете класа. Когато преговарящите от Православната църква навремето сключват през 1596 година Брестката уния с католиците, то на връщане те разбират, че са станали безработни, а унията - отхвърлена. Така реагира жизнеспособният елит при опит да се извърши преустройство със загуба на основите на властта.
Съветският елит все пак бяха хората, които победиха германските, американските и британските специални служби в две трудни войни - Гражданската и Втората световна война. Със сигурност не са били наивни деца.
Ако разбирате какво се е случило със съветската управляваща класа тогава, ще ви е по-лесно да разберете какво се случва с нея днес: защо огромна част от сегашната номенклатура продължава да се стреми към самоубийство, давайки на Запада цялата си сила в Русия? Това ще помогне да се разбере защо патриотите все още не са на власт, какво ги спира. Не е правилно да се стоварва цялата вина на някакви непреодолими външни причини.
Страната е оцеляла в много по-трудни външни условия и не само оцелява, но и печели. Просто този елит има силно желание за живот и може да открива заплахи и да ги елиминира, преди да натрупат сили. Какво се случи с инстинкта за оцеляване на цял властови клас? Това, което те се опитват да обяснят сега, не дава отговор на този въпрос. Нещо остава в кулоарите, но какво ли - трябва да се разбере.
В противен случай, битката за суверенитет ще бъде сведена до безкрайно очакване, кога реката най-накрая ще понесе трупа на врага. Враговете не свършват и безкрайното чакане заплашва със загуба на способността за движение. Най-голямата катастрофа на ХХ век остава и най-голямата тайна на този век.
Превод: В. Сергеев