/Поглед.инфо/ За неравномерността на развитието

Икономическите рецесии и стагнации често се сравняват с икономическата криза, която започна в Съединените щати с паника на фондовия пазар през октомври 1929 г. и се разви в Голямата /Великата/ депресия , която през 1930 г. помете почти целия капиталистически свят от онова време.

Нивото на индустриалното производство в резултат на тази световна криза беше върнато в Западния свят до нивото от началото на 20 век. В индустриализираните страни на капитализма в онези години е имало около 30 милиона безработни. Много от тях се оказаха под прага на бедността; раждаемостта рязко спадна. Имаше благодатна почва за укрепване на позициите на националсоциализма (фашизма).

Терминът „Голямата депресия“ обаче съществува и преди 1929 г. Отнасяше се за световната икономическа криза от 1873-1896 г., наричана още Дългата депресия.

Дългата депресия на 19-ти век започва с паника на фондовия пазар на Виенската фондова борса през април 1873 г., а след това завладява фондовите пазари и на други европейски страни. Паниката се разпространява от финансовия пазар към реалния сектор и до септември 1873 г. достига и до Америка.

Благодарение на трудовете на К. Маркс се знае, че кризата е неизбежна последица и неразделна част от капитализма, резултат от диспропорцията между предлагане и платежоспособно търсене или една от четирите последователни фази на капиталистическия цикъл: криза (спад, рецесия ) - депресия (застой, стагнация) – оживление (възстановяване) – подем.

След края на Гражданската война в САЩ и кратката следвоенна рецесия (1865-1867 г.) в Америка започва инвестиционен бум, свързан с изграждането на железопътни линии. Инвестициите в разширяването на железопътните мрежи се извършват основно от европейски инвеститори.

В Европа бумът започва по-късно, след края на френско-пруската война от 1870-71 г., която води до създаването на обединената германска държава и плащането на обезщетение от Франция на победителя в размер на 5 милиарда златни франка.

В крайна сметка тези пари бяха насочени към създаването на нови компании („грундерство“). Започналият инвестиционен бум доведе, казано по съвременен начин, до образуване на балони на фондовия пазар и инфлационни покачвания на цените. По-малко от две години по-късно бумът приключи с факта, че цените на акциите на фондовите борси започнаха да се сриват, а новосъздадените акционерни дружества фалираха.

Има и други тълкувания защо възходът в Европа е бил толкова кратък. Бисмарк , още преди началото на френско-пруската война, се споразумя с Ротшилд за сделка: Бисмарк поиска помощ за обединяването на германските земи, а Ротшилд поиска от Бисмарк да въведе златен стандарт във Втория германски райх: според гледната точка на Ротшилд, това означава, че пари могат да се печатат само срещу сигурността на златния резерв на Централната банка. И ако златната подкрепа не е достатъчна, Ротшилдови ще дадат ценния метал срещу лихва.

Първата стъпка в тази посока е направена още през 1821 г., когато Англия, под натиска на Нейтън Ротшилд,въведе златния стандарт, но тогава никой от европейските крале и министър-председатели не пожела доброволно да носи златна примка на врата си. И Бисмарк, в името на създаването на Втория райх, направи опасна сделка.

След Германия други европейски страни започнаха да въвеждат златни стандарти, но нямаше достатъчно пари за предприемачите да формират и увеличават оборотния капитал. Широкото въвеждане на златната валута доведе до продължителна икономическа депресия.

Голямата депресия на 20-ти век се състои от две фази: икономическа рецесия, която обхваща периода 1929-33 г.; последващата стагнация (застой или всъщност депресия). Първата фаза на Голямата депресия в Съединените щати продължи около 43 месеца.

Дългата депресия от 19 век също се състои от две фази: рецесия и стагнация. Така че рецесията в САЩ продължи от октомври 1873 г. до март 1879 г., тоест 65 месеца. Смята се, че това е най-дългата рецесия в историята на световния капитализъм. Най-продължителна е стагнацията (1879-1896).

Първата икономическа криза, която има признаци на глобална, обикновено се нарича кризата от 1857 г., която започна в Съединените щати, но бързо се разпространи в Европа, завладявайки Германия, Англия и Франция. По отношение на броя на страните, преживели рецесия, Дългата депресия далеч надхвърля кризата от 1857 г. САЩ, Канада, почти цяла Европа и Русия бяха засегнати от кризата.

Британският историк Пол Кенеди оценява нивото на икономическо развитие на водещите страни през 19 век, използвайки такъв показател като брутния национален продукт - БНП, който не съществува по това време ( Пол Кенеди, Възходът и падението на Великите сили - Fontana Press, 1989 г. ). И това е картината, която се очертава в периода 1870-1890 г. В Австро-Унгария растежът на БВП за двадесетте години е 35,4%; Франция има 17,3%; Италия - 14,6%. Най-малко Дългата депресия засегна две страни в Европа - Германия (растеж на БВП с 59%) и Великобритания (50%). А Русия пострада най-много, като нейният БВП се сви с почти 8% за две десетилетия. Като част от Дългата депресия Русия преживя три рецесии: 1874-1877, 1881-1886. и 1891-1892г.

Като цяло в периода 1873-1896г. тенденцията е Русия да изостава от водещите западни страни.

Най-често срещаното явление за целия този период и за всички страни беше такова явление като дефлацията, т.е. спадът на цените и дългото им задържане на ниско ниво. Например през 1867-1894г. цената на зърното на световния пазар падна с 2/3. Цената на желязото за две десетилетия 1870-1890 г. намаля наполовина. Ниските цени бяха сериозна спирачка за ускоряване на инвестиционната и производствената дейност.

За да се противопоставят на рецесията и стагнацията, много страни прибягнаха до протекционизъм. И така, протекционисткият режим започна да се въвежда във Франция от президента Адолф Тиер; през 1892 г. са определени високите митнически тарифи Meлин (кръстени на френския юрист, който ги е съставил), отбелязвайки края на свободната търговия между Англия и Франция.

В Германия още през 1879 г. е въведена протекционистка тарифа (което между другото обяснява защо Германия имаше такова високо икономическо развитие по време на Дългата депресия). В Съединените щати протекционистката позиция позволи на Бенджамин Харисън да спечели президентските избори през 1888 г. От икономически развитите страни само Обединеното кралство и Холандия останаха ангажирани с ниска или умерена тарифна политика.

В същото време протекционизмът сериозно затрудни развитието на международната търговия. Започнаха да се появяват признаци на прехода на капитализма от свободната конкуренция към най-високата му фаза.

Първо , по време на Дългата депресия имаше масови фалити на малки и средни компании. Засилва се процесът, който Ленин нарича "концентрация и централизация на капитала". Големите и най-големи компании се превърнаха в монополи и унищожиха остатъците от конкуренцията. Започна времето на монополните цени - монополно високи за произвежданите и продавани стоки и монополно ниски за закупуваните суровини и материали.

Второ , влошаването на проблема с продажбата на стоки на вътрешния пазар, липсата на евтини суровини и желанието за минимизиране на разходите породиха тенденция за завземане на външни пазари, източници на суровини и евтина работна ръка и области на капиталови инвестиции. Налице е тенденция към трансформация на монополистичния капитализъм в империализъм, към икономическо разделение на света от монополни съюзи - картели и синдикати.

Една от последиците от Дългата депресия е и значителна промяна в силите на международната арена към края на 19 век. Това позволява на Ленин да въведе концепцията за "закона за неравномерното икономическо и политическо развитие на капитализма" (в работата "Империализмът, като най-висока степен на капитализма").

На фона на други страни, Великобритания, Германия и САЩ засилиха своите икономически позиции. И последните – особено. Парадоксално, северноамериканските щати пострадаха най-много от рецесията, започнала през 1873 г. САЩ все още не бяха индустриализирана страна. Отвъдморските капиталисти печелиха основните си пари от селското стопанство, доставяйки зърно и памук на Стария свят. И именно за тези стоки най-големият спад на цените се наблюдава през 1870-те години.

Кризата обаче е не само бедствие, но и възможност. И Америка се възползва от своя шанс. Тя започна индустриализацията, като благоразумно създаде условия за това под формата на висока митническа бариера. През 1890 г. Америка изпреварва Британската империя по отношение на индустриалното развитие и БВП.

Междувременно по-голямата част от пазарите и териториите продължават да принадлежат на старите империализми (Великобритания, Франция, Белгия, Холандия), докато младите германски и американски империализми считат, че заслужават повече в собствените си очи. И когато в края на 19 век започва общо икономическо възстановяване, което се превръща в икономически подем, водещите страни започват да преразпределят света в своя полза. Подготовката за световната война беше започнала...

Превод: ЕС

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели