/Поглед.инфо/ Американците бяпа възмутени и разгневени заради т.нар. чуждестранна намеса на президентските избори от 2016 година в Съединените щати. Държавни представители се постараха да контрират асиметричното предимство, което Интернет дава на противниците на Америка. Но Съединените щати няма да могат да установят норми за въздържане на противниците си, докато публично не отхвърлят и прекратят самата практика.

Четири години след руската намеса на американските избори през 2016 година (авторът говори от презумпцията, че такава е имало, но това не е задължително мнението на нашата редакция, бел.р.), още повече страни изглежда се присъединяват към играта в тазгодишния президентски вот на 3 ноември.

През август Уилиям Еванина, директор на американския Център за контраразузнаване и сигурност предупреди за "продължаващи и потенциални" усилия за изборна намеса от страна на Русия, Китай и Иран.

Миналата седмица директорът на националното разузнаване Джон Ратклиф и директорът на ФБР Кристофър Врей заявиха, че Русия и Иран са придобили данни от регистрациите на американски гласоподаватели.

"Двете страни встъпват в опит да повлияят президентските избори, които навлизат във финалните си две седмици", заключиха от Ню Йорк Таймс.

Съвсем разбираемо, американците са разгневени и алармирани за чуждестранната намеса.

Но тази практика не е нова. Всъщност, Съединените щати от дълги години са основният й извършител.

Както Дов Левин показва в книгата си "Намеса в изборната урна", Съединените щати и Съветският съюз (а по-късно и Русия) са били ангажирани със 117 операции за тайна или явна изборна намеса за да помогнат или пък да очернят кандидат или партии. Това се е случило между 1946 и 2000 година, като Съединените щати са отговорни за 81 от тези случаи, което ще рече 69 % от всичките.

Един от най-известните примери на американска изборна намеса идва в зората на Студената война през 1948 година, когато ЦРУ (в първата си тайна операция) тайно субсидира обществените усилия за гарантирането на това, че комунистическите кандидати ще бъдат победени на изборите в Италия.

Съединените щати също така харчат милиони долари за пропагандни усилия и подкрепа на предпочитани от тях италиански политици.

Тези и подобни практики, тайни или явни, продължават през цялата Студена война. Историкът на ЦРУ Дейвид Робардж каза на Дейвид Шимър, авторът на книгата "Манипулирани", че през този период, разузнавателната агенция "рядко" се е опитвала да променя "гласовете директно", което все пак значи, че понякога го е правила.

След като Студената война свършва, американското правителство започва да има скрупули за намесата в изборите на чужди страни.

Разузнавателните комисии на Конгреса започват да дават отпор на тези намеси, а разделението по въпроса се задълбочава и в изпълнителната власт.

Но практиката все пак продължава. През 2000 година, президентът Бил Клинтън оторизира ЦРУ да предоставят тайна подкрепа на опонентите на тогавашния югославски президент Слободан Милошевич и опитите му да бъде преизбран.

Администрацията на Джордж Буш имаше много добре развити планове за тайна намеса на изборите в Ирак през януари, 2005 година, когато страната трябваше да си избира парламент. Това бяха и първите избори в Ирак, след падането на президента Саддам Хюсейн.

В крайна сметка яростна съпротива в Конгреса отблъсна усилията за намеса на изборите в Ирак.

Администрацията на президента Барак Обама също обмисляше подобни предложения, според Шимър, но ги е отхвърлила.

Тези сравнително скорошни събития, в комбинация с американския гняв за намесата в собствените американски избори, повдигат важния въпрос дали Съединените щати все още се месят в чужди избори, или поне обмислят отворено опцията за подобни действия.

Някои държавни представители са казали на Шимър, че Съединените щати са изоставили електоралната намеса през 21-ви век. Други обаче имат различно мнение.

"Това не е нещо, което разузнаването прави с някакво чувство на гъвкавост и свобода, каквито е имало в ранния етап на Студената война", заяви бившият заместник-директор на ЦРУ, Джон Маклаглин.

Аврил Хейнс, който е заемал същата позиция едно десетилетие по-късно, казва, че "не е приемливо да се играе с гласовете на избори", но (според Шимър), е отказал "да коментира дали ЦРУ все още търси влияние върху умовете на избирателите".

Както бившият директор на Националното разузнаване, Джеймс Клапър казва, "това е въпрос до определена степен".

Бившият директор на ЦРУ Леон Панета каза, че агенцията му не променя гласове и не разпространява дезинформация, но все пак влияе на чужди медийни издания "да променят настроенията вътре в дадената страна".

Панета е казал на Шимър, че ЦРУ от време на време "придобива медиите в дадена страна или регион, които могат да се използват за.... предоставянето на" съобщениея и послания, или пък "за повлияването на тези, които може би контролират части от медиите, за да си сътрудничат, да работят с теб при това послание".

Трудно е да се каже какъв точно тип действия е имал предвид Леон Панета. Може би той говори за традиционните пропагандни усилия на ЦРУ, които се пресичат с електоралната политика. Но това звучи доста подобно на някои от руските операции в социалните медии през 2016 година.

Тези различни изказвания и твърдения от американски представители най-вероятно зависят от разлики в дефинициите. Изборната намеса може да приеме много форми, включително подмяна на гласове, дезинформация, пропаганда и финансова подкрепа.

Шимър ми даде своето мнение относно това каква е политиката на Съединените щати днес:

"САЩ не са забранили и отрекли практиката на тайна изборна намеса, но това е опция, която всъщност не се изпълнява с голяма честота."

"И това е разликата със Студената война. Също така е различно от това да кажеш категорично, че Съединените щати никога повече няма да го направят, което просто не отговаря на истината", казва той.

Шимър също така твърди, че американското правителство е раздвоено по въпроса как да продължи. Някои представители смятат, че Америка определено трябва да прекрати тази практика. Други обаче, не са съвсем съгласни.

Леон Панета смята, че Съединените щати трябва да държат опцията отворена за помагане на чуждестранни политически субекти с пари, пропаганда и други средства, като отговор на руските операции за електорални намеси.

По подобен начин, Маклаглин казва, че "не би извадил тайната изборна намеса от масата".

Но може ли Америка все още да държи тази опция отворена, и въпреки това да се оплаква, когато други държави се намесват в американските избори?

Отговорът зависи, защото интернет, който се появява точно, когато Съединените щати намаляваха агресивната фаза на изборната си намеса, прави подобни действия много по-лесни, евтини и ефективни.

Демокрациите са конкретно застрашени, защото техните избори имат по-голямо значение, както и защото те почти не регулират словото и пресата.

И, както научихме през последните четири години, чуждестранната изборна намеса през Интернет е много трудна за спиране.

В епохата преди Интернет, Съветският съюз често се е опитвал и винаги се е провалял с намесата на американските избори. През 2016 година Русия постигна голям успех.

Съединените щати все още започват да осъзнават как да адресират това огромно асиметрично предимство, което Интернет дава на авторитарните им конкуренти и противници при намесата на изборите на някоя страна.

Един отговор, наречен "защита напред" е да се живее в мрежите на противника и да се спират намесите там, където започват. Друг е да се опиташ да развиеш международни норми срещу тайните изборни намеси.

Но предвид собствената история по въпроса на Съединените щати през 20-ти век, Вашингтон има малко надежда да установи подобни норми, докато публично не обяви, че повече няма да се занимава с подобни практики. А Вашингтон съвсем не е готов да го направи.

Превод: СМ

Източник

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели