/Поглед.инфо/ Президентът на Хърватия или, както казват сръбските радикали, „католическата част на Сърбия” Зоран Миланович отново се доказа като основен приятел на Русия в ЕС: той обеща да блокира ускореното влизане на Финландия и Швеция в НАТО. Успоредно с това политиката на Алианса спрямо Русия беше осъдена от папа Франциск. Защо това е за католиците?

Хърватският президент Зоран Миланович неочаквано се оказа най-русофилският лидер в Европейския съюз, изпреварвайки дори чешкия си колега Милош Земан с няколко обиколки (последният, изглежда, след началото на специална операция в Украйна се опитва да е нулира всичко хубаво, което той говореше за Русия преди).

Трябва обаче да се разбере, че „русофилството“ на Миланович няма нищо общо с Русия като държава и руснаците като нация. Просто изказванията му по темата за външната политика и отбраната често съвпадат с това, което казват Кремъл и Смоленския площад, и са в силен дисонанс с позицията на колективния Запад.

Например, той редовно роптае срещу Съединените щати, обвинявайки Вашингтон, че разпалва конфликта в Украйна. Освен това той критикува самата Украйна, наричайки я най-корумпираната страна в Европа, а това не се приема в Европа сега.

Ако Миланович беше „истински” русофил, нямаше да има особена причина за изненада: в по-голямата си част хърватите се отнасят към руснаците доста мило (поради известна носталгия, но и поради факта, че успяхме да не се караме с тях по време на определящ период за тях – войната със сърбите). Но Миланович не е такъв. Това е загадката защо изведнъж един типичен източноевропейски кариерист, абсолютен западник, близък до структурите на НАТО, а в миналото и открито антисръбски политик, изведнъж изглежда скъса веригата и сега може да се превърне в един от основните проблеми за Брюксел и Вашингтон на Балканите.

В крайна сметка, от думи хърватският президент вече обеща да премине към действие и да блокира ускореното разширяване на НАТО с Финландия и Швеция, към които тези страни активно тласкат Съединените щати и, изглежда, вече са постигнали принципно споразумение от тяхна страна. Източници казаха, че молбата от Хелзинки и Стокхолм ще бъде внесена на срещата на високо равнище в Испания в края на юни, но сега въпросът за разглеждането ѝ виси на косъм, заради - кой би си помислил - Хърватия.

За руската външна политика това е помощ, която не се очакваше, но тук няма руска намеса - Миланович и Кремъл просто имат поредното съвпадение във възгледите си за световния ред. „Кой казва, че съм руски агент? Нямам нищо общо с Русия. Когато шефът на „Газпром“ дойде в Загреб, той не получи нищо от мен. Не се страхувам нито от руснаци, нито от украинци, лесно се справям със заплахите“, кълне се хърватският лидер.

Ако проблемът с НАТО беше изключително в Миланович, това би гарантирало на Хърватия конституционна криза. По време на разпадането на Югославия хърватският президент имаше доста диктаторски правомощия, сега тази република е парламентарна, но държавният глава все още запазва определени правомощия. Но какви решения и кой трябва да взема такива решения от името на Загреб ще трябва да се занимават местните съдилища в условия, когато правителството на премиера Андрей Пленкович принципно бойкотира президентската администрация и е един от актьорите, намекващи, че Миланович е руски агент.

Може би повечето хървати можеха да се убедят в това, но се случи нещо съвсем неочаквано. Отношението на Миланович към провокирането на Русия в конфликт с НАТО беше неочаквано споделено от самия папа. Тоест главата на църквата, което до голяма степен определя хърватската национална идентичност. И сега Пленкович не може да постави въпроса така, че президентът да е полудял или да се е продал на руснаците.

А особената пикантност на ситуацията се крие във факта, че за сега непримиримите противници на Пленкович и Миланович въпросът за вето върху разширяването на НАТО е като горещ кестен, който си хвърлят един на друг.

„Ако е толкова як, тогава нека блокира идеята с Финландия и Швеция на срещата на високо равнище на НАТО в Мадрид, защо да я прехвърли към парламентарното мнозинство в парламента“, попита Пленкович три дни преди президентът да обещае да наложи вето лично.

За Пленкович цялата тази ситуация е меко казано неуместна. Изглежда, че той ще продължи да играе атлантическия ястреб с голямо удоволствие, да говори за руската заплаха и най-малкото да противоречи на Брюксел и Вашингтон, поне да избягва открит конфликт с тях.

Но факт е, че до петмилионната Хърватия – в Босна и Херцеговина има още около половин милион хървати, огромното мнозинство от които имат хърватско гражданство и право да гласуват на избори.

В момента Босна е в смут. Политическата криза там продължава от миналото лято, но сега хърватите участват изключително активно в нея и дърпат одеялото върху себе си толкова уверено, колкото и сърбите. Местният хърватски депутат Марио Караматич дори предупреди, че неговите хора са готови да "направят" "Донецк и Луганск" вътре в Босна.

За да обясните това, трябва да копаете дълбоко – в ерата на Босненската война, най-кървавата в Европа след Хитлер. На първия си етап босненските хървати и сърби, въпреки етническата месомелачка в самата Хърватия, воюваха в съюз срещу бошняците, по-точно срещу ислямистката диктатура на Алия Изетбегович, която щеше да въведе шериата в републиката.

На втория етап на войната Германия и САЩ принуждават хърватите да се обединят с бошняците срещу сърбите, което хърватите правят на вълната от натрупани противоречия. Скъпо им струваше - национална автономия.

Когато бомбардировачите на НАТО влязоха във войната, сърбите бяха принудени да сключат (както си мислеха по онова време) унизителното Дейтънско споразумение, което въпреки това им даде най-широкото национално самоуправление в момента в Европа. Хърватите от своя страна са слети в единна формация с босненците – Федерация Босна и Херцеговина.

Много власти в Босна бяха разделени на три части - за представителите на всеки от трите народа дори президентът в страната е "триединен". Но с течение на времето бошняците осъзнават, че могат лесно да изберат хървати в тези органи, които да защитават интересите на бошняците, просто защото бошняците са по-многобройни. Те не участват в сръбските избори - сърбите имат своя автономия, а в хърватските нищо не го забранява. Следователно средностатистическият хърватски чиновник в Босна вече е само хърватин по произход, а по действия - босненски мюсюлманин.

Възмутени от това състояние на нещата, хърватите започват да искат автономия „като сърбите“, докато самите сърби продължават да заплашват да се отделят от Босна и Херцеговина. Умишлено изкуствената структура на тази сложна държава заплашва да се разпадне (което може да доведе до нова война), така че европейските чиновници и американските дипломати буквално молят лоялните преди хървати да отложат своите оплаквания и реформи. И те не искат.

Вето върху разширяването на НАТО на север сега е начин Загреб да окаже натиск върху Запада да изпълни хърватските искания в Босна. И Миланович изобщо не крие това:

„Докато не бъде решен въпросът с изборите в БиХ и докато на хърватите не бъдат осигурени основни права там, Парламентът не трябва да ратифицира присъединяването на никого към НАТО“, гърми президентът. „Трябва ли да отидем по-далеч и да включим в това Финландия, която се намира на 50 километра от Санкт Петербург? Мисля, че това е опасно шарлатанство. И защо не можем да кажем не? Финландия по-важна ли е за нас от Хърватия и хърватите в Босна и Херцеговина?“, пита той.

Сега Миланович реши, че това "не" ще бъде казано лично от него, ако премиерът Пленкович не се намеси в тази тема. И той наистина не иска да се намесва по такъв начин, че да анулира условието на президента: босненските хървати са неговият националистически електорат, който сега се преследва от съперник от съперническата социалдемократическа партия.

Възможността за изнудване чрез вето върху разширяването на НАТО е исторически успех за хърватите. И е двойно щастие, че именно Швеция попадна под ударите. Нейният бивш министър-председател Карл Билд успя да бъде специален представител на ЕС за Босна, така и първият върховен представител в Босна и Херцеговина (друг елемент от уникалната структура на местната власт). Тогава той стана лично отговорен за факта, че Хърватите не получиха автономия.

Поради тази злощастна подробност от вече забравената война, разширяването на Северноатлантическия алианс още по-на север ще спре поне още време. Да не крием, Русия печели от това забавяне: планът на САЩ се натъкна на хърватска мина и след това „известно време“ – я камилата, я камиларя, тоест шведите и финландците може да променят мнението си.

Американците никога няма да простят това на Миланович и Пленкович, но на президента изглежда не му пука: той отдавна атакува Вашингтон по-язвително от който и да е от колегите си на Балканите и може само да се гадае за причините, поради се държи така.

Но нека има такава версия: хърватските националисти протестираха, почти две години срещу тогавашния премиер Миланович, докато той загуби изборите. Може би той знае нещо за ролята на Съединените щати в подкрепата на тези протести.

Трудно е да се повярва, че американците ще се примирят с провала на операцията за разширяване на НАТО към Скандинавия по вина на „някакви хървати“. Балканите обаче са толкова удивително място, че няколко велики сили са успели да се спънат наведнъж в тях.

Превод: В. Сергеев

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели