/Поглед.инфо/ Финландските власти възнамеряват да подадат молба за членство в НАТО през следващите дни. Ако Алиансът приеме Хелзинки в редиците си, границата между Русия и НАТО ще се удължи с повече от хиляда километра. Какви рискове носи този ход за Русия и как Москва би могла да отблъсне нарастващите заплахи?

Финландия трябва незабавно да кандидатства за членство в НАТО, според съвместно изявление, издадено от президента и министър-председателя на страната Саули Ниинистьо и Санна Марин. „Надяваме се, че стъпките, необходими за вземането на това решение, ще бъдат предприети през следващите няколко дни“, съобщават те в изявление.

Миналия петък Марин каза, че решението за присъединяването на републиката към НАТО може да бъде взето в най-близко бъдеще. Тя добави още, че поради ситуацията в Украйна Финландия „вече няма да може да продължи отношенията си с Русия както преди“. В същия ден Северноатлантическият алианс обяви среща на началниците на Генералния щаб на въоръжените сили на страните от НАТО с участието на Украйна, Швеция и Финландия.

На този фон в Китай допускат, че когато Финландия се присъедини към НАТО, войските на Алианса може да се появят в непосредствена близост до Санкт Петербург. Това пише в статия за „Економист“ бившият ръководител на Центъра за международно сътрудничество в областта на сигурността на Министерството на отбраната на КНР полк. Джоу Бо.

Авторът припомни, че Кремъл е предупредил какви са последствията от присъединяването на нови членове към Алианса. Така според руската страна тази стъпка ще сложи край на неядрения статут на Балтийско море.

„Ако основният страх на НАТО е изстрелването на руски тактически ядрени оръжия, тогава защо безмилостно дразни Владимир Путин? Сигурността в Европа, която вече е нещо от миналото, може да бъде гарантирана само чрез сътрудничество с Русия“, отбелязва авторът на публикацията.

Така броят на страните-членки на НАТО в близко бъдеще може да се увеличи до 32, тъй като след Финландия на 16 май Швеция също възнамерява да подаде молбата си за присъединяване към Алианса. Това означава нови предизвикателства за Русия и по-специално за Северозападното стратегическо направление, което включва Мурманска, Архангелска, Ленинградска, Новгородска, Псковска, Вологодска области, както и Република Карелия и част от територията на Република Коми.

Ширината на направлението е 1700 км, дълбочината е до 1500 км. Заема площ от около 1,5 милиона км. Населението на тези региони е 13 милиона души. С благоприятно местоположение, даващо достъп до Балтийско и Баренцово море, тук Русия граничи само с една страна от НАТО - Норвегия, но влизането на Финландия в Алианса ще доведе до промени в стратегическия баланс на силите.

Според експертите районът се отличава със специфични природни условия, които ограничават маневреността на войските и маневреността на техниката. От друга страна, блатистият характер на района създава условия за проникване на големи сили в тила на руските войски с помощта на авиация и хеликоптери.

В същото време Русия разполага със значителни военни съоръжения в тази посока. Това са ракетни бази на МКБР, и космодрумът „Плесецк“, и ядрените съоръжения на остров Нова Земя. А на полуостров Кола се намира главната военноморска база на Северния флот - Североморск. Тук има база на ракетни атомни подводници. Друга военноморска база се намира в Северодвинск.

Също така, в рамките на Северозападното стратегическо направление, експертите идентифицират три оперативни области: Колска (осигурява достъп на Русия до най-важните ресурси), Карелска (осигурява комуникационна свързаност с централната част на западния регион на Русия) и Балтийска (осигурява комуникация с най-важните военни и икономически съоръжения на Русия).

В същото време географските и климатичните особености на региона представляват проблем не само за Русия, но и за НАТО. Капацитетът на тези оперативни райони е много ограничен, особено когато става въпрос за разполагане там на големи бронирани части. Например в съседна Норвегия има една мотопехотна бригада "Север", която в крайна сметка ще бъде допълнена от английско-холандската тактическа група. Повече войски не могат да бъдат поставени там. Същото в пълна степен важи и за Финландия.

„Въпреки това, всякакви оръжия, с които разполага Алиансът, включително тактически ядрени, могат да се появят на територията на Финландия. Например Финландия вече обяви, че иска да закупи американски изтребители от пето поколение Ф-35, които носят ядрени оръжия“, коментира Игор Коротченко, главен редактор на списание „Национална отбрана“.

„Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че финландците имат териториални претенции към Русия, които не са формализирани, но могат да бъдат предявени по всяко време“, добави той. „Днес Русия няма такива сили с общо предназначение, с които да можем бързо и едновременно да отблъснем тази заплаха. Създаването на нови групировки войски на границата с Финландия ще изисква дълго време – от 5 до 7 години и големи финансови разходи“, добави Коротченко.

„Затова можем да отблъснем неблагоприятната за нас промяна във военно-стратегическата ситуация само по един начин – чрез прехвърляне на тактически ядрени оръжия на войските на Западния военен окръг и Балтийския флот. Освен това за това е необходимо да се монтират тактически ядрени бойни глави на съответните носители – ракетни системи „Искандер“ и крилати ракети с морско базиране „Калибър“, обясни събеседникът.

„От 1949 г. ние изхождаме от това, че отношенията между Русия и Финландия са уредени. А сегашното икономическо развитие на Финландия се дължи на нейния неутралитет и е резултат от взаимноизгодно сътрудничество. Това ни позволи да си сътрудничим по различни въпроси: от нефт и газ, въглища и дървен материал до храни и ядрена енергия. Сега очевидно финландците са решили да се откажат от всичко това“, каза Николай Межевич, президент на Руската асоциация за балтийски изследвания.

„Сега Финландия изхожда от факта, че няма да има повече сътрудничество с Москва. Те вече са отменили предложените инвестиции в канала, свързващ езерото Сайма и залива Виборг. Също така прекратява почти всички договори в областта на сътрудничеството в железниците. Мисля, че тези действия ще струват много, много скъпо на Хелзинки, но сегашните политици са готови да направят тази жертва“, продължи събеседникът.

Политологът е убеден, че Финландия е взела решението да влезе в НАТО без натиск от страна на САЩ или Великобритания. „Позициите на Вашингтон и Лондон са ясни – да се създадат допълнителни затруднения на Русия в тази област. Но тук в по-голяма степен действа своеобразна „болест“ на финландците, която се проявява средно веднъж на 80 години. Първо от тяхна страна следва опортюнистична демонстративна враждебност в духа на Манерхайм, след това идва осъзнаването, възстановяването на двустранното сътрудничество и когато историческата памет отслабне, всичко започва отначало“, казва Межевич.

Експертите обръщат внимание и на пряката военна заплаха за Санкт Петербург, който на теория може да се притисне в крещи от Алианса. „В същото време не трябва да забравяме за полуостров Ханко, който може да се превърне в една от платформите за атака срещу Калининград. Финландия е доста добре оборудвана от военна гледна точка. Освен това Хелзинки, в нарушение на всички споразумения, вече подписа договор за закупуване на изтребители-бомбардировачи от САЩ, способни да носят ядрено оръжие“, обясни експертът.

„Ако Финландия стане част от Северноатлантическия алианс, ще трябва да балансираме това, като насочим оръжията си директно към Хелзинки. Желанието за борба трябва да бъде балансирано от ясното разбиране за неизбежността на отговора. И тъй като финландците с подкрепата на НАТО ще имат възможността да създадат превъзходство в конвенционалните оръжия, ние трябва да се ръководим от факта, че този отговор може да бъде свързан с използването на оръжия за масово унищожение. В противен случай финландската агресия не може да бъде спряна“, убеден е Межевич.

Подобна гледна точка споделя и бившият ръководител на зенитно-ракетните войски на командването на специалните части на ВВС на Русия Сергей Хатильов. „Ако Финландия се присъедини към Северноатлантическия алианс, тогава НАТО ще има възможността да постави там ракети, които ще застрашат нашите ядрени подводни бази. Тоест за няколко минути може да бъде нанесен удар по Архангелск, Североморск и Мурманск“, казва военният експерт.

„В този случай можем да кажем, че балтийските държави, както и Балтийско море, ще престанат да бъдат безядрена зона. Русия многократно е предупреждавала официално властите на Швеция, Финландия и НАТО за това. Просто нямаме други възможности“, обобщава Хатильов.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?