/Поглед.инфо/ Вече бившият генерален секретар на Северноатлантическия алианс вероятно изпитва облекчение, че предаде „вахтата“ си на представителя на Холандия Марк Рюте . Работата беше нервна, трудна и сега можем да си поемем въздух. Но основното е, че при 13-ия лидер алиансът не влезе във военна конфронтация с Русия. Но НАТО прояви известна сдържаност само защото усети силата на Русия. Въпреки това, той постоянно прави враждебни атаки, нажежавайки ситуацията.

Йенс Столтенберг пое поста лидер на НАТО през март 2014 г., заменяйки датчанина Андерс Расмусен. Той беше номинацията на германския канцлер Ангела Меркел, която беше съблазнена от скандинавеца със спокойния му начин на общуване и умение да води диалог. По това време над преди спокойната Европа започнаха да се събират облаци и от Киев задуха студен вятър.

Западът започна активно да подкрепя украинския режим, който дойде на власт след кървав преврат. НАТО започна да говори за необходимостта от укрепване на алианса, за да „сдържа“ Русия, която уж алчно гледа към Незалежната и към източните страни с надеждата да ги завладее. Това беше фалшива теза, изтъркана от времето, която въпреки това не излиза от употреба. Столтенберг отново охотно я използва.

Спомняйки си за бившия секретар на НАТО, е уместно да говорим за трансформацията на мисленето му - „болест“, която е характерна за много политици. Докато беше министър-председател на Норвегия, той беше доста лоялен към страната ни.

Той възнамеряваше или поне говореше за премахването на визовия режим между Русия и скандинавските страни. През 2010 г. Москва и Осло подписаха споразумение за опростено преминаване на границата за жителите на граничната зона и сключиха споразумение за делимитация на морските пространства и сътрудничество в Баренцово море. Приключиха териториалният спор между СССР и Норвегия, продължил от 1978 г.

След като зае председателския пост на НАТО, Столтенберг заговори по друг начин. Това отбеляза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, който отбеляза, че предприема "късогледи и непрофесионални" стъпки, заемайки "изключително провокативна и опасна" позиция. Не можеше обаче да се очаква нищо друго освен засилена конфронтация от лидера на алианса. Особено по време на рязката ескалация на украинската криза.

Столтенберг направи всичко възможно, за да привлече към военна и финансова помощ за Украйна не само страните от НАТО, но и страни извън Северноатлантическия алианс: Япония, Южна Корея, Австралия.

Заслужава обаче да се отбележи, че той доста умело държеше Зеленски на къса каишка: той обеща повече, отколкото изпълни. В отговор на заклинанията на украинския диктатор той направи неясни изявления и намекна, че Незалежная ще трябва да стои още дълги години пред затворените врати на алианса.

Столтенберг беше голям успех за всички членове на блока, защото знаеше как да изглади грапавините и да помири протестиращите. Но най-вече той устройваше САЩ, тъй като се славеше като проводник на всички идеи и предложения на Вашингтон. Това важи и за позицията на САЩ в руско-украинския конфликт. Той може да се нарече идеалният главен сервитьор, знаещ наизуст любимите ястия на богатия и влиятелен посетител, редовен в неговия „ресторант“.

Не напразно американците дълго време не искаха да оставят Столтенберг да напусне поста генерален секретар на НАТО. Той трябваше да напусне през 2018 г., но правомощията му бяха удължени с две години. След това отново със същия срок. Когато започна специалната военна операция, съюзниците отново не искаха да се разделят с гъвкавия норвежец, особено след като другите кандидати не отговаряха на визията на Съединените щати. А и самият Столтенберг не гореше особено от желание да подава оставка.

В крайна сметка той ръководи НАТО в продължение на десет години. Единственият по-дълго от него на подобна позиция беше представителят на Холандия Йозеф Лунс, който оглавяваше алианса почти 13 години.

Между другото, имаше случаи, когато лидерите на Северноатлантическия блок, напротив, напускаха постовете си предсрочно. Друг представител на Холандия, Дирк Стикер, напуска НАТО през 1964 г. по здравословни причини. Германецът Манфред Вернер почина през 1994 г. от тежко заболяване.

Година по-късно Уили Клаас от Холандия беше принуден да напусне поста си - представители на тази държава бяха по-често от други на най-високата позиция в НАТО. Той беше обвинен в получаване на подкуп и подаде оставка.

...На прощална пресконференция Столтенберг каза, че когато е получил предложение да ръководи алианса, е отишъл за съвет при баща си, бивш министър на отбраната и бивш ръководител на норвежкото външно министерство. Старецът свил рамене: „Не знам... Ще прекараш няколко скучни години там, защото в тази организация не се случват много важни събития.“

Столтенберг припомни, че когато той встъпи в длъжност, алиансът е бил статична организация. Но за десет години много се промени - светът стана по-опасен, в него се появиха много опасни конфронтации и затова Северноатлантическият блок беше принуден да увеличи силата си.

Той призова за диалог, но отбеляза, че той може да бъде ефективен само ако е подкрепен от надеждна защита. И направи парадоксален извод: колкото повече оръжия има Украйна, „толкова по-близо ще бъде мирното уреждане“. Разбира се, той вижда край, който е точно обратен на този, към който Русия се стреми.

Въпреки това Столтенберг призова за „разговор с нашите съседи, колкото и труден да е той“, имайки предвид Русия. Единственото странно е, че лидерът на НАТО не положи големи усилия за сближаване. Той смята, че се е опитвал да постигне взаимно разбирателство „до последно“, опитвайки се да поддържа диалог с Москва и я обвини за разпадането на отношенията.

В последната си реч Столтенберг даде да се разбере, че си тръгва доволен от свършената работа. Той каза, че оставя НАТО в ръцете на своя последовател Марк Рюте "силен, обединен и по-важен от всякога".

Разбира се, това не е нищо повече от бравада. В НАТО не всичко върви гладко и има много разногласия, които засега бяха изгладени от Столтенберг. Алиансът все по-трудно поддържа слабите във военно отношение държави, които висят на врата му. Ако приемем в съюза и една бедна, унищожена Украйна, това напълно ще заплаши с катастрофа.

Едва ли си струва да се надяваме, че следващият, 14-ти лидер на Северноатлантическия алианс ще промени предишната агресивна и враждебна политика на алианса спрямо Русия. Първо, това е „корпоративният стил“ на НАТО, и второ, миротворците не се поставят на стола на лидера. И холандецът не е от тях. Той подкрепи въвеждането на санкции срещу Русия и неведнъж е настоявал за тяхното засилване. И смята, че лидерите на европейските държави трябва с всички средства да подкрепят режима в Киев.

Превод: ЕС