/Поглед.инфо/ НАТО винаги е смятало Русия за свой враг, в което Москва официално няколко пъти се увери, като се започне от Сталин и се стигне до Путин. Тайната на отношенията с НАТО, която те разкриха, е проста – колкото по-силна е страната, толкова по-силен е мирът и ако руснаците покажат слабост, ще има война.

В обръщение към народа на Русия преди началото на военна специална операция в Украйна, чиято цел, както може да се види в ретроспекция, беше да обясни необходимостта от действие, руският президент Владимир Путин каза по-специално за какво той „никога не е говорил публично“.

Става въпрос, че през 2000 г., по време на посещение в Москва на напускащия президент на САЩ Бил Клинтън, Путин го е попитал: „Как ще реагира Америка на приемането на Русия в НАТО?“

"Няма да разкривам всички детайли на този разговор“, продължи президентът на Русия, „но реакцията на моя въпрос външно изглеждаше, да кажем, много сдържана и как американците наистина реагираха на тази възможност, може да се види в техните практически стъпки към страната ни."

"Това са открита подкрепа за терористите в Северен Кавказ, пренебрегване на нашите искания и опасения за сигурността при разширяването на НАТО, оттегляне от Договора за ПРО и т.н.", продължи още президентът.

Защо? Защото според Путин „не им трябва толкова голяма независима държава като Русия“.

"Това е отговорът на всички въпроси. Това е източникът на традиционната американска политика спрямо Русия. Оттук и отношението към всички наши предложения в областта на сигурността", той добави.

Членовете на НАТО, призна Путин, „просто са „плюли“ на руснаците и са правили каквото си искат, каквото им е удобно“, действайки „според добре познатата поговорка „кучетата си лаят, но керванът си върви“, с което Русия никога не се е съгласявала и никога няма да се съглася."

Всъщност руският президент два пъти спомена публично въпроса си към Клинтън за НАТО. За първи път това се случи през 2017 г. в интервю с американския режисьор Оливър Стоун:

"Спомням си една от последните ни срещи с президента Клинтън, той дойде в Москва. Казах по време на дискусията: може би ще разгледате варианта Русия да влезе в НАТО. Клинтън отговори: Нямам нищо против. Но цялата делегация беше много нервна."

Това каза Путин в интервю, цитирано от Politiko. Съгласете се, тук има важни подробности - излизащият президент на САЩ, оказва се, не е бил против, а американската делегация е била "много нервна".

АМЕРИКАНСКИЯТ ЖУРНАЛИСТ И РЕЖИСЬОР ОЛИВЪР СТОУН (ДЯСНО) ПО ВРЕМЕ НА СРЕЩА С РУСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ ВЛАДИМИР ПУТИН В КРЕМЪЛ, 2 ДЕКЕМВРИ, 2017 В МОСКВА, РУСИЯ. СНИМКА:KREMLIN POOL/ GLOBALLOOKPRESS

Защо Путин повдига този въпрос пред Вашингтон? По същите причини, които СССР прави това преди и след смъртта на Сталин – за да се увери, че НАТО продължава да смята Москва за свой враг.

На 7 май се навършват 68 години от официалния отказ на САЩ, Великобритания и Франция на СССР от членство в НАТО, заявлението за което от Москва е било тест на Северноатлантическия алианс за въшки. Както и оправдание в лицето на световната общност на собствените й стъпки за укрепване на сигурността. Да си припомним днес този забавен исторически факт от далечната 1954 година.

Тролването на НАТО е започнато от Сталин

Още през 1951 г. на среща на заместник-министрите на външните работи Андрей Громико казва, че ако НАТО е насочена срещу германската агресия, СССР би искал да стане член. Това изявление е публикувано в "Правда".

През 1952 г. самият Сталин се пошегува в разговор с френския посланик, че ако НАТО, основана през 1949 г., е миролюбив съюз, тогава СССР трябва да се присъедини към него.

Още по-рано, през 1949 г., съветският външен министър Андрей Вишински кани Лондон за обсъждане на участието на Москва в Западноевропейския съюз (ЗЕС). Тази военна структура съществува от 1948 до 2011 г. и е първият неуспешен опит за създаване на единни европейски въоръжени сили. Но всичко това всъщност е артилерийска подготовка.

Нотата от 31 март, 1954 година

Москва, разбира се, е наясно с крилатата поговорка на първия генерален секретар на НАТО, лорд Хейстингс Исмей, който брилянтно формулира значението на НАТО:

"Да държи руснаците далеч от Европа, американците в Европа и германците под европейски контрол."

На 31 март 1954 г. Москва решава да разбие или във всеки случай да компрометира тази комбинация. Официална нота с молба за приемане е адресирана до водещите страни членки на НАТО – САЩ, Великобритания и Франция.

В нея се посочва, че „правителството на СССР не споделя и до ден днешен и не е споделяло мнението за отбранителния характер на договора“.

В документа се посочва, че „Северноатлантическият договор е затворен съюз на група държави“, както и че „от всички големи сили, принадлежащи към антихитлеристката коалиция, само Съветският съюз не е подписал този договор“, и следователно НАТО "не може да не се разглежда като агресивен пакт", насочен срещу СССР.

По-нататък бележката предлага решение на проблема:

Организацията на Северноатлантическия договор може да загуби агресивния си характер, ако включва всички страни, участващи в антихитлеристката коалиция.

Изводът от горното е следният:

"С оглед на факта, че правителствата на Франция, Великобритания и Съединените щати декларират желанието си да облекчат напрежението в света и да насърчават каузата за мир, ние очакваме, че те ще възприемат благоприятно действията, които биха придали на Северноатлантическия договор истински отбранителен характер....."

" В този случай (т.е. ако в него се присъедини СССР – бел.р.) Северноатлантическият договор ще престане да бъде затворено военно сдружение на държави; той ще бъде отворен за други европейски държави, което, заедно със създаването на ефективна система за колективна сигурност в Европа, ще бъде важна помощ за укрепване на световния мир", са написали още от Москва.

Предложението на СССР е печелившо – Москва получава политически дивиденти както в случай на „да”, така и в случай на „не” от НАТО. В меморандума, получен на 19 март 1954 г. от площад Смоленская до Президиума на ЦК на КПСС, се казва:

"Министерството на външните работи счита за целесъобразно присъединяването към Северноатлантическия договор. Подобно изявление би поставило в затруднено положение организаторите на Северноатлантическия блок, подчертавайки неговия уж отбранителен характер и факта, че той уж не е насочен срещу СССР и страните с народна демокрация."

Как Западът отговаря на СССР

И Западът успява да покаже истинското си лице. Те крещят, че коварната Москва само се опитва да подкопае алианса отвътре, опитвайки се да забие клин между САЩ и Европа и след това да го „погълне“ и следователно „нереалистичният характер на предложението не заслужава обсъждане“. Въпреки това на 7 май 1954 г. се появява официален отказ със следната формулировка:

„Членовете на организацията обединиха средствата за отбрана, за да гарантират колективно сигурността, която не биха могли да осигурят поотделно в лицето на военното превъзходство на Съветския съюз, което той постигна в Европа от 1945 г., и разширяването на политическите, икономическите и военни системи, насочени към Запада, подчинени единствено на негов контрол. Организацията на Северноатлантическия договор има чисто отбранителен характер."

А СССР, като член на алианса, щеше да може да наложи вето на всяко решение, което би застрашило общата отбранителна система.

В заключението на Съвета на НАТО, което се появява след приключването на обсъждането на съветското предложение, се казва:

"Внимателното разглеждане на причините за заявлението изглежда потвърждава заключението, че СССР се опитва: (а) да изгради военна мощ върху забраната на атомните оръжия, което би му позволило да запази водеща позиция в областта на конвенционалните оръжия; б) предотвратяване на участието на Германия в отбраната на Запада; в) дезорганизира НАТО, като стане член."

Защо започва това?

НАТО започва да се оправдава, което означава, че първата реална цел на Москва е постигната. Разбира се, съветското ръководство официално се „обижда“ от недопускането на СССР в алианса, като обръща внимание на факта, че Вашингтон, Лондон и Париж само устно „декларираха желанието си да насърчават разведряването в международните отношения“.

Москва обвинява САЩ и техните европейски съюзници в двуличие и агресивна политика. Това е втората, пропагандна цел на инициативата на Москва.

Е, след като ФРГ беше предизвикателно приета в НАТО на 9 май 1955 г., на 14 май 1955 г. беше създадена Организацията на Варшавския договор (ОВД), която освен СССР включваше седем европейски държави.

Нейната основна и водеща военна сила беше съветската армия, въпреки че армиите на ГДР, Полша и Чехословакия също представляваха впечатляваща сила - не като днес. И никой нямаше претенции защо е направена организацията.

Вие не ни приехте в НАТО, влачейки там ФРГ вместо СССР. Добре, но в такъв случай ще получите нашия отговор. След като ни смятате за врагове - ако обичате. Оправдаването на създаването на Варшавския договор всъщност е третата цел на СССР.

И какво от това?

Така мирът в Европа е запазен по още по-ефективен начин, отколкото ако Москва по някакъв начин беше успяла да се присъедини към НАТО през 1954 г.

Той е запазен благодарение на военната сила на СССР и неговите съюзници. Защото Варшавският договор беше по-силен от НАТО, а съветските танкове, според самите членове на НАТО, можеха да стигнат до Атлантическия океан за броени дни, разрязвайки Западна Европа на две части и бързо да смажат съпротивата там.

Но тъй като всъщност Москва изобщо не се нуждаеше от това, Европа се радваше на мир. НАТО, от своя страна, не посмя да мушне главата си в „чужда градина“ нито по време на унгарските събития от 1956 г., нито по време на „Пражката пролет“ от 1968 г., нито по време на бунтовете в ГДР през 1953 г., нито в Полша през различни години.

Но когато Варшавският договор вече беше изчезнал, силите на НАТО се наиграха в Югославия. Така, повтаряме, мирът през следвоенните десетилетия в Европа не е заслуга на НАТО, а следствие от баланса на силите (нарушен във връзка с разпадането на съветския блок) и миролюбието на СССР.

Това, което се случва сега в Украйна, е най-ясното потвърждение за агресивността на НАТО, който реши да хване Русия за гърлото оттам, което Москва, разбира се, не можеше да допусне.

Само силна и самоуверена Русия, която никой и нищо не заплашва от Запада, е единствената трайна гаранция за европейския мир. Това, повтаряме, е тайната на формулата, получена емпирично от Сталин и Путин.

Превод: СМ

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?