/Поглед.инфо/ Сега вече е очевидно. Случващото се в Казахстан е резултат на разправията между оттеглящия се клан на Назарбаев, който с всички сили се старае да се закрепи на власт и токаевците.

Отбелязваме, че Назарбаев всичките си 30 години на управление гради отношения с глобалистите по британска линия.

Според мен в тази публикация ние издигнахме версията, че всичко случващо се е забъркано от членовете на клана на Назарбаев при поддържката на Англия и Турция. Сега тази версия се потвърждава напълно.

Всички силови структури бяха натъпкани със „семейството“. Силите за сигурност явно не са можели да пропуснат подготовката и пристигането на бойците. Това е нарочно предаване и нарочно начало на боя.

Токаев, виждайки отслабването и отстъплението на глобалистите по всички фронтове (разпадането на еднополюсния свят), рязко зави към Китай. Разбира се, това няма как да устройва глобалистите.

За съжаление до настоящите събития Русия на практика нямаше никакво влияние в Казахстан. Ако говорим за неофициалната част. Но, както и в Беларус всичко се промени буквално за броени дни.

Сега Токаев има два варианта.

Първият е да се върне към модела на държавно управление на Назарбаев. Тоест да заложи на глобалистите. В геополитиката и във взаимодействието на елитите това е Англия, а в мека сила – Турция (Велик Туран). В този случай стабилизацията на обстановката ще настъпи съвсем скоро. Наистина, едва ли глобалистите ще се съгласят да търпят Токаев дълго, който вече се опита да излезе изпод тяхното влияние. Затова в перспектива са очевидни рисковете от нова цветна революция.

Вторият вариант е залагането на Русия и в по-малка степен на Китай. В момента Пекин не може, за разлика от Русия да поддържа Токаев геополитически и политически. Икономически – да, но ресурсите на Токаев не са нужни. Русия е в състояние да защити „суверенитета“ на Казахстан. Въвеждането на войските на ОДКС е ярък пример за това.

В момента е нужно повече време за стабилизацията на ситуацията, но в перспектива рисковете от цветна революция са сведени до минимум. На първо място, нито Русия, нито Китай не могат да извършват преврати. Второ – няма да свалят този, който са спасили.

Токаев показва, че той е избрал вторият вариант. Това е правилно.

Но най-важният въпрос е какво ще извлече Русия от това. Да, ще можем да помогнем на Токаев да се справи със ситуацията. Но след стабилизацията все повече влияние ще придобива Китай, който играе дълга игра (което за съжаление, ние не го можем).

Затова трябва да се договаряме и да поставяме условия още от сега. За да пресече Рубикон и окончателно да скъса с глобалистите, Токаев е длъжен да:

  1. Да признае Крим за руски

  2. Да предаде официален статут на руския език.

  3. Да представи на руското население на Казахстан автономия и особени права.

Изпълняването на тези точки е щит срещу глобалистите. Но, за да не се предаде Казахстан на Китай, трябва да се провежда по-дълбока интеграция. Например, Казахстан трябва да влезе в Съюзната държава на Русия и Беларус.

Иска ми се да вярвам, че Кремъл си е извлякъл уроци от белоруската ситуация. Нали след помощта от Русия при потушаването на цветната революция, Лукашенко започна реална интеграция. Макар и много бавно и скърцайки, както винаги се съпротивлява, но той засега изпълнява задълженията си.

Ще видим какво ще стане по-нататък с Казахстан.

Превод: В. Сергеев