НЕ Е ВЪЗМОЖНО ЗА ЕДИН ЧАС ДА СМЕНЯТ ПЕТРОЛА С ВЯТЪР
Николай Платонович, напоследък Европа се сблъска с енергийна криза. Включително поради факта, че т. нар. „зелена“ или „алтернативна“ енергия е разочаровала потребителите при липса на слънце и вятър. Отчита ли се тази ситуация при прогнозиране на възможни заплахи за енергийната сигурност на страната ни?
Разбира се, въпросите за надеждно и устойчиво производство, транспорт и достъпност на енергийните ресурси за потребителите са елемент на социалната и икономическа стабилност.
Търсенето на енергийни ресурси в света поради нарастването на населението и индустриализацията на развиващите се страни ще се увеличи значително през следващите години. Енергийната криза в Европа обаче показа, че съществуващите технологии не позволяват задоволяване на нуждите на икономиката само чрез възобновяеми енергийни ресурси.
Така Великобритания, която преживя безветрено лято, в началото на септември включи отново въглищния ТЕЦ “Уест Бъртън А”. След това група “Дракс” един от най-големите оператори в страната, обяви готовност да увеличи обема на добива на въглища.
Индустриализирана Европа не успя напълно да замени въглищата, петрола и газа с вятърни, слънчеви, приливни и геотермални електроцентрали за една нощ.
В борбата за намаляване на емисиите на парникови газове всяка страна, в рамките на прилагането на разпоредбите на Парижкото споразумение за климата, трябва самостоятелно да изведе формула за взаимозависимост на икономиката и околната среда. В същото време енергийният баланс, като се вземе предвид дела на "алтернативните" енергийни източници, не може да бъде изчислен в ущърб на енергийната и екологичната сигурност.
"АЛТЕРНАТИВНОТО" ЗАСЕГА Е ТВЪРДЕ СКЪПО
Има спорове - безопасна ли е за околната среда самата „зелена“ енергия?
"Алтернативната" енергия в пълен размер не е екологично безопасна. Според специалистите на местата, където работят слънчеви централи, средната температура се понижава с около 5 градуса, което се отразява негативно на флората и фауната.
Освен това има отрицателен ефект върху хората от изпаренията на токсичните вещества, използвани по време на работа на трансформаторите на слънчева светлина.
Ако генерирането на слънчева енергия се характеризира с нисковъглеродни емисии, то при производството само на един слънчев панел десетки килограми въглероден диоксид се отделят в атмосферата. Самото производство на слънчеви панели, както и добивът на редки метали, които влизат в техния състав, е енергоемък процес и се намира в страни, където обикновено се използва производство на електричество от въглища.
Слънчевите електроцентрали заемат огромни площи. Ако всички енергийни източници, използвани днес, бъдат заменени със слънчеви централи, за да се осигури само Москва, тогава сложните инженерни структури ще трябва да покрият територията на целия Московски регион.
Подобни проблеми се отнасят и за вятърните паркове, които сами по себе си не са източник на въглерод.
Поставянето им изисква големи площи. От директен сблъсък с вятърни турбини настъпва смърт за птиците. Нискочестотните вибрации, предавани през почвата, влияят негативно на животинския свят.
Важен въпрос е постоянната подмяна и изхвърляне на перките. В същото време много европейски държави вече забраниха тяхното съхранение на своя територия. Само САЩ изнасят 80% от използваните слънчеви и вятърни генератори за Азия и Африка. Повече от половината от използваните вятърни турбини и стари слънчеви табели с изпращат от Европа в същите региони под прикритието на предоставяне на „технологична помощ“ на развиващите се страни. Този въпрос има и икономическа страна. Вятърната енергия остава един от най-скъпите източници.
АЕЦ СА ТРИ ПЪТИ ПО-ЧИСТИ СЛЪНЧЕВИТЕ ЦЕНТРАЛИ
В същото време екологичната ядрена енергия, практически лишена от въглеродни емисии, не е призната за „зелена“?
„Като се вземе предвид цялата производствена верига от добива на суровини до производството на електроенергия, атомната електроцентрала отделя в атмосферата почти 70 пъти по-малко CO2 от електроцентралите на въглища. И три пъти по-малко дори от "зелената" слънчева енергия.
Русия съхранява безопасно за околната среда отработено ядрено гориво на територията на своята страна и е готова да го приеме за съхранение от други страни, където ядреното производство е признато за най-важния източник на енергия през новия век.
Русия, като един от водещите производители на ядрена енергия в света, се застъпва за развитието на ядрената енергия като алтернатива на централите за изкопаеми горива и насърчава тази инициатива на всички международни климатични платформи.
Увеличението на потреблението на електроенергия и преминаването към вятърни и слънчеви енергийни източници определено ще увеличат търсенето на по-големи акумулатори?
Разбира се. Като се има предвид сегашното внимание към слънчевата и вятърната енергия, както и към производството на електрически превозни средства, през следващите години добивът на редки земни метали, използвани в производството на батерии, трябва да нарасне поне три до пет пъти, а добивът на кобалт и литий десетократно. Това ще доведе до разширяване на опустошената земя в резултат на добива на полезни изкопаеми.
В същото време батериите се произвеждат в страни, където се използва електричество от въглищни електроцентрали. Освен това, с масовото използване на електрически превозни средства, зареждането им ще изисква електричество, чийто достатъчен обем при сегашното развитие на технологиите не е в състояние да се произвежда от слънчеви и вятърни електроцентрали.
Говорейки за възобновяеми енергийни източници, можем да споменем приливните и хидротермалните централи, както и биогорива. Но дали са екологични?
Използването на биогорива, заедно със замърсяването на въздуха, намалява доставките на храна и повишава цените на храните.
Ролята на приливните електроцентрали, както и на геотермалната енергия, основана на използването на естествени подземни топлоносители, я считам за незаслужено подценена.
РУСИЯ Е ЕДНА ОТ НАЙ-НИСКОВЪГЛЕРОДНИТЕ СТРАНИ
Русия подкрепя поетите международни задължения за борба с изменението на климата. Доколко те отговарят на националните ни интереси?
Като екологично отговорна държава, Русия инициира приемането на Парижкото споразумение за климата през 2019 г., като обеща да намали нивото на емисиите на парникови газове до 2030 г. до 70% от обема от 1990 г.
Развитието на нисковъглеродната енергия, включително използването на водород, е отразено в Стратегията за национална сигурност на Русия.
Искам да отбележа, че днес енергийният баланс на страната ни е един от най-нисковъглеродните в света. Делът на невъглеродните източници, които включват преди всичко ядрената и водната енергия, са повече от 40% в структурата на производството на електроенергия в Русия.
Реализират се и програми за подкрепа на „зелената“ енергия, но преди всичко в отдалечени и труднодостъпни райони, където се изисква автономно енергоснабдяване.
В същото време в топлоелектрическите централи основният въглероден източник на енергия е природният газ, който се счита за най-екологичния вид гориво. Топлоелектрическите централи на въглища са оборудвани с ново оборудване, което улавя CO2. Освен това се въвеждат екологично чисти енергийно ефективни и ресурсоспестяващи технологии в производството, транспортирането, съхранението и използването на горивни и енергийни ресурси, предприемат се мерки за рационализиране на използването на свързания петролен газ и минимизиране на обема на неговото изгаряне.
МРЪСНИ ТЕХНОЛОГИИ И ДАНЪЦИ
Не се ли превръща „зелената” енергия в нов инструмент за влияние или дори намеса на западните страни за постигане на икономическите и политически цели?
Подкрепяйки международните усилия, насочени към борба с изменението на климата, Русия се застъпва за спазването на националните интереси при прехода към „зелена“ енергия. В същото време все повече се разкриват случаите на западната намеса във вътрешните работи на страните, където под благовидния предлог за субсидиране на развитието на „алтернативно” генериране, се налага тактиката на поведение на тези държави по отношение на страните-износители на въглеводороди.
Търсейки климатична неутралност, Европа не само изнася "мръсно" производство извън своите граници, но и с въвеждането на т. нар. "въглероден данък" планира да наложи плащания върху продуктите от такова производство.
Под прикритието на загриженост за околната среда, Западът умишлено субсидира появата на вятърни турбини и слънчеви панели в Украйна, принуждавайки Киев да се откаже от евтиния руски газ. В случай на "неочаквано студена" зима Брюксел вече обяви, че ще се притече на помощ на Украйна чрез реверсивни доставки на газ от Словакия. Няма съмнение, че това ще бъде отново руски газ, но на по-висока цена.
Транснационалните корпорации не мислят само за климата на планетата. Разширявайки пазарите на продажби за "зелени" технологии, те се нуждаят от развитие на индустрии в различни страни по света и увеличаване на добива на редки метали.
Помислете, може би една от следващите конференции за превенция на промените на климата и глобалното затопляне ще се проведе в африкански или азиатски град, където се намира „мръсното“ производство на „чисти“ технологии?
В този случай, струва ли си да бързаме със „зелената“ енергия, при положение, че преходът към нея съдържа толкова много „подводни камъни“?
Очевидно е, че преходът от изкопаеми горива към производство на базата на възобновяеми енергийни източници може да бъде само постепенен. Поради нестабилността на „зелените“ енергийни системи, както и възникващите проблеми при производството и изхвърлянето на оборудването, разговорите за предстоящото кардинално изоставяне на традиционните енергийни източници са силно преувеличени.
Превод: В. Сергеев
