До този момент трябваше да бъде пуснат в експлоатация газопроводът „Северен поток 2“.
Смисълът на изграждането на „тръбата“, заобикаляща Украйна, е ясен: лишава Киев от няколко милиарда долара приходи, а Вашингтон от лост за влияние над Русия и Европа. Докато доставките на газ за европейския континент и приходите от руския бюджет зависят от Украйна, американците имат отличен коз за изнудване. Според мен дори не е нужно да се обяснява защо Русия не трябва да финансира русофобския режим в Киев.
Разпределението на силите е следното:
- За изграждането на „Северен поток-2“ са Германия, Франция, големите европейски компании, Русия;
- Срещу са Украйна, САЩ, Полша и всякаквите му там Естонии.
В допълнение към чисто тактическите печалби или загуби, въвеждането на нова „тръба“ ще играе голяма роля в бъдещите битки за влияние в света. В крайна сметка руският природен газ е много по-евтин от втечнения американски газ, който щатите се опитват да пробутат на европейския континент. Смисълът на техните действия е да отслабят Европейския съюз, тъй като по-скъпият газ ще доведе до увеличаване на цената на европейските продукти и, следователно, до намаляване на конкурентоспособността на европейските стоки и желанието на някои корпорации да прехвърлят производството си. Само не в Китай, а в САЩ, което е една от най-важните цели на политиката на Тръмп като цяло. Нищо чудно, че Вашингтон вече каза, че е време за „Ябълката“ да се върне от Китай „у дома“. Тук „излизането“ от Европа, ръстът на стойността на европейските стоки неизбежно ще засили американската промишленост и ще отслаби европейската. А политиката на Вашингтон е именно такава: слаби и зависими съюзници, а не силни партньори.
Но това не е всичко.
В допълнение към горните мотиви, Вашингтон също има желание по всякакъв начин да прекъсне сътрудничеството на Европа и Русия в икономиката, за да може по-късно да изолира политически Москва. Това е необходимо за продължаване на изнудването на Русия, когато Вашингтон изисква от нас да се подчиним и интегрираме в неговата антикитайска политика.“ Ако няма да ни слушате, ние ще ви лишим от европейския пазар на газ, като пускаме там собствен втечнен газ“. А позицията на Европа и степента на нейната русофобия ще се определят от онези, чийто газ отоплява европейските домове и се преработва в европейските централи.
Газопроводът е обект, който може да работи, само когато е 100% завършен. Невъзможно е да се изпомпва газ през „част от тръбата“. Към днешна дата 73,6% от газопровода "Северен поток 2" вече е изграден. Строежът доскоро вървеше „по график“, докато тръбата се приближи до териториалните води на Дания. А датските власти мислеха няколко месеца, като не даваха разрешение за полагане на „Северен поток 2“. В същото време Дания даде предимство за полагането на друг, норвежки тръбопровод към Полша.
Руският външен министър Сергей Лавров изрази надежда, че Копенхаген ще се откаже от конфронтационния курс по проекта за газопровод "Северен поток-2". За да имат време да построят всичко навреме, датчаните трябва да дадат разрешение не по-късно от октомври.
Задачите на страните са ясни и прости: Русия и „стара“ Европа трябва да имат време да завършат „потока“ до края на декември тази година, американците трябва да забавят строителството, така че газопроводът да не е готов. Препоръчително е - никога, но задача-минимум е да не заработи до 1 януари 2020 г. В този случай Русия ще бъде принудена да сключи нов договор за транзит на газ с Украйна, което означава, че ще бъде възможно да ни извиват ръцете със заплахи за прекъсване на доставката на газ за европейците.
В същото време Дания става ключов участник в този въпрос и почти всичко в този стратегически въпрос зависи от позицията на Копенхаген. Стара Европа оказва натиск върху датчаните, за да ускорят издаването на разрешение, а Съединените щати – датчаните изобщо да не издават такова, или да го издадат по такъв начин, че гарантирано да се наруши графика за строеж на „Северен поток-2“. Дори простото забавяне на изграждането на газопровода води до огромни финансови разходи.
На 8 август 2019 г. текстът на жалбата на дъщерното дружество на Газпром, Nord Stream 2 AG, изпратен до датските власти, се появи в печата.
„Забавянето на проекта ще доведе до значителни финансови загуби за „Северен поток-2“, гласи писмото.
В документа се казва още, че разходите, свързани с изпращането на заявление за одобрение на третия вариант на трасето на тръбопровода, вече възлизат на повече от 100 милиона евро. Допълнителното забавяне на изпълнението на проекта може да доведе и до допълнителни разходи от 560 милиона евро, изчисли компанията. Така действията на Дания ще доведат до допълнителни разходи за изграждането на газопровода в размер на 660 милиона евро.
Сега да се върнем към фактите.
-
Тази седмица Владимир Путин летя по покана на Франция за Париж и се среща с Еманюел Макрон. Лидерите на двете държави говореха с журналистите ПРЕДИ разговора си и не казаха нищо СЛЕД него. Няма нито дума за „Северен поток-2“ в обявения официален дневен ред.
-
Два дни преди това Доналд Тръмп „изведнъж“ решава да купи Гренландия. Абсурдността на подобно заявление е очевидна, но въпреки това ръководителят на Белия дом прави това, а след това заявява, че ще посети Дания в началото на септември.
Всеки, който следи международната политика, разбира, че Дания се намира в периферията на американските интереси по цялата палитра въпроси. Освен по един и то много важен – газовата тръба.
-
След странното общуване между Путин и Макрон, президентът на Франция на руски език пише, че „Русия има голямо европейско бъдеще“.
-
Два дни след срещата в Париж президентът на САЩ (той е важен) и президентът на Румъния (той не е важен) разпространяват съвместно заявление.
„САЩ и Румъния признават, че енергийната сигурност е въпрос на националната сигурност. Ние подчертаваме своето несъгласие със „Северен поток-2“ и другите проекти, които поставят нашите съюзници и партньори в зависимост от руските енергоносители.
-
Почти веднага след това Доналд Тръмп казва, че е размислил и няма да лети към Копенхаген.
Какво точно се случва зад кулисите на голямата политика по отношение на „тръбата” е изключително трудно да се каже. Борбата е сериозна, докато ходовете на страните и техните последици стават забележими само известно време след тяхното осъществяване.
Какво означава желанието на Тръмп да отиде в Дания?
Какво значи отказът на Тръмп от това посешение?
Следим новините и не забравяме, че октомври е ключов месец в борбата за бъдещето на Европа, което днес се определя от посоката на потоците въглеводороди и контрола над тях.
Превод: В.Сергеев
