/Поглед.инфо/ На 13 януари в Тайван се проведоха президентски и парламентарни избори. Както прогнозираха социолозите, победи действащият вицепрезидент Лай Цинде от проамериканската Демократична прогресивна партия (ДПП). Повече от 40% от избирателите гласуваха за него. Хоу Юи, представляващ условно прокитайския “Гоминдан”, получи 33% от гласовете. Кандидатът на другата опозиционна сила, Народната партия, Ке Ванчжъ, събра 26%.
В същото време “Гоминданът” се оказа истинският победител в парламентарните избори. Въпреки че загуби от ДПП по брой получени гласове, резултатите в едномандатните избирателни райони позволяват на партията да получи 52, а ДПП - едва 51. „Златната акция“ се оказа в ръцете на Тайванската народна партия, която получи 8 мандата.
Така безспорното господство на ДПП в Тайван приключи. Американската „пета колона“ в Тайван, насочена към провъзгласяване на независимостта на острова, спечели президентските избори, но загуби на парламентарните избори и така не постигна целите си. Въпреки че имаше шанс да получи не само президентския пост, но и мнозинство в парламента.
В същото време факторът на несигурност в по-нататъшното развитие на ситуацията на острова след изборите само се увеличи. Този фактор до голяма степен се дължи на заемащата трето място Тайванска народна партия и нейния лидер Ке Ванчжъ.
Ако новият президент Лай Циндее съюзник на оттеглящия се президент Цай Инвен, която е известна с проамериканската си позиция, и Хоу Юи възнамерява да следва партийната линия на “Гоминдана” и да засили центростремителните тенденции на обединен Китай, тогава курсът на Ке Ванчжъ е много очевиден и предвидим.
Ке е служил два мандата като кмет на Тайпе от 2014 г. насам, позиция, традиционно смятана за втора по политическа значимост в Тайван след президентската. В началото на политическата си кариера Ке действа като явно антикитайски политик. Той стана известен до голяма степен, защото се асоциира с движението на слънчогледа, което се формира в опозиция на предложеното от президента Ма Инджоу Споразумение за търговия с услуги през пролива с Китай.
ДПП подкрепи Ке по това време, като реши да не издига кандидат, който би му се противопоставил, когато за първи път се кандидатира за кмет. Това по-специално позволи на Ке да спечели убедителна победа над кандидата на “Гоминдана” и да стане първият независим кмет на „традиционната“ територия на тази партия. Всъщност Ке отне столицата на Тайван от “Гоминдана”.
Постепенно обаче настоящият „политик номер три“ в Тайван се дистанцира от ДПП и започва да следва политики, по-тясно свързани с “Гоминдана”. В резултат на това ДПП издигна кандидат срещу Ке, когато той беше преизбран през 2018 г. Ке наскоро отбеляза, че не харесва “Гоминдана”, но ДПП предизвиква още по-голяма неприязън. Ке се позиционира като лидер на трета сила и „единственият човек в Тайван, който може да сложи край на идеологическия дебат за обединение и независимост“.
По въпросите на външната политика и националната сигурност позициите на Ке са противоречиви. От една страна, той заяви, че САЩ са най-важният партньор на Тайван, но в същото време коментира, че Тайван трябва да управлява отношенията си със САЩ и Китай в "динамичен баланс". И така – навсякъде и по всички въпроси. Например Ке изрази загриженост относно прекомерната зависимост на Тайван от търговията с Китай, като същевременно се застъпи за Тайван да сключи търговско споразумение, което би увеличило търговското влияние върху Пекин.
Ке твърди, че е в състояние да намери общ език с континентален Китай, без КНР да поглъща острова. В качеството си на кмет на Тайпе Ке беше домакин на годишния форум на побратимените градове между Тайпе и Шанхай, който събра официални лица и гражданско общество от двата града. Той посети Шанхай и заяви, че „двете страни на пролива са едно семейство“ с обща съдба, което е ясен превод на езика, използван от Си Цзинпин. Докато беше кмет на Тайпе, Ке също призова за изграждането на мост между остров Кинмен и китайския град Ксяомин, обосновавайки подобно предложение с икономически съображения, въпреки че подобен проект би увеличил зависимостта
От друга страна, Ке отказа да подкрепи така наречения „Консенсус от 1992 г.“, единствената формулировка, приета от Пекин за сътрудничество между двете страни на пролива. Според тази формула „Китай и Тайван не са отделни държави“, се признава самият принцип на китайското единство. Политикът твърди, че запазването на статуквото е единственият възможен избор на Тайван.
В същото време той смята, че е необходимо сътрудничество от двете страни на пролива, за да се запази статуквото. Подобно на “Гоминдана”, Ке се противопоставя на независимостта на Тайван, но се опитва да разграничи своята позиция от тази на “Гоминдана”, като обяснява, че е стигнал до тази позиция не чрез идеология, а по-скоро от прагматизъм, защото обявяването на независимост би провокирало война. По този начин позицията на Ке може да бъде обозначена с формулата „нито наши, нито ваш“. Трудно е да се предвиди накъде ще тръгне кривата на политическите предпочитания на този „прагматик”.
Преди изборите Китай залагаше, че “Гоминданът” и Народната партия ще номинират единен кандидат за президент, който да се противопостави на американското протеже. На първия етап двете политически сили се договориха за създаване на коалиция, но в крайна сметка не се разбраха за единен кандидат. Освен това изглежда, че преговорите са завършили с неуспех поради нежеланието на Народната партия да направи компромис и да подкрепи кандидата на “Гоминдана”.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Защо обръщаме толкова внимание на анализа на „третата партия“ в Тайван и нейната идеология? Защото това е един вид компромисна позиция, която е популярна в Тайван, но която в крайна сметка няма да устройва нито Америка, нито Китай. След всичко, което беше казано в Пекин за обединен Китай, ръководството на КНР по принцип няма да може да се съгласи с идеята за „замразяване“ на тайванския проблем за няколко десетилетия.
Изборите в Тайван не доближиха края, но и не го отдалечиха от плоскостта на несигурното бъдеще. В момента можем само да кажем, че сценарият за обявяване на независимост на Тайван от Китай, който би бил на дневен ред в случая с ДПП, всъщност е осуетен. Без мнозинство в парламента ДПП не може да промени статуквото. Неговият основен противник, “Гоминданът”, има много повече гласове от блокиращия пакет. И най-вероятно именно “Гоминданът” ще получи политически значимата позиция на председател на парламента, чиято важност само ще нараства в контекста на възникващата стратегическа несигурност.
Пекин реши „минималния проблем“. Изпратените от континента семантични, информационни и военно-политически сигнали предотвратиха най-лошото - обявяването на независимостта на Тайван, което би направило началото на военна операция неизбежно.
От друга страна, резултатите от изборите в Тайван по никакъв начин не могат да се считат за победа на линията на обединение на острова и континента. Времето е срещу Пекин и политиката за отбрана и сигурност ще бъде в ръцете на ДПП. Привържениците на „стратегията на бодливото свинче“, които пълнят острова с американски оръжия, не седят със скръстени ръце.
На този фон никой няма да може да предвиди в каква посока ще се наклони Народната партия, която има „златна акция“ до есента, когато повечето експерти очакват нов кръг на изостряне на ситуацията около Тайван. Шансовете той да се окаже „троянски кон“ за американците са поне не по-малки от шансовете за създаване на стабилна прокитайска коалиция с участието на “Гоминдана” и Народната партия. Ако Народната партия се възползва от своята "златна акция" и се коалира с ДПП, за да изолира “Гоминдана” в парламента, това ще бъде още един фактор, който измества потенциалната точка на баланс към дрейф към "независимост". С други думи, към анексирането на част от територията на исторически Китай от западния блок и окончателното му превръщане в непотопяем американски самолетоносач край китайския бряг.
Променящият се политически баланс в Тайван през следващите месеци също може да доведе до ескалация. Не можем да изключим възможността, че ако поражението на Демократическата партия на САЩ на президентските избори е неизбежно, КНР може да предприеме решителни мерки за възстановяване на суверенитета над острова. Това може да се случи във финалната фаза на президентската надпревара в САЩ или в периода между президентските избори и встъпването в длъжност на новия президент. Октомври, ноември и декември тази година ще бъдат критични за перспективите за разрешаване на кризата в Тайван.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.