/Поглед.инфо/ Новата американска стратегия за национална сигурност разтърси света по-безпощадно от всяка санкция или всяка война. За пръв път в модерната история САЩ извадиха Русия от списъка на враговете и я поставиха сред потенциалните партньори – не от любов, а от страх, изтощение и историческа немощ. Европа е шокирана, Украйна – изоставена, а Вашингтон се готви за сделка с тези, срещу които вчера водеше идеологически кръстоносен поход. Краят на митовете вече е факт. Започва епохата на суровия реализъм, в който Америка не диктува света, а се опитва да се спаси.

Америка обяви новата си стратегия за национална сигурност, а светът дори не успя да осъзнае колко вулканичен е този документ. Той не е доктрина, а признание за провал, написано с езика на бюрократите, които се опитват да прикрият собствената си историческа капитулация. Защото за пръв път от десетилетия Съединените щати признават: Русия не е враг. Русия не е „зло“, не е „заплаха“, не е дори препятствие. Русия — държавата, срещу която Америка хвърли три поколения пропаганда, икономически натиск, санкции, военни стратегии — изведнъж е описана като възможен партньор. Не защото Вашингтон се е влюбил в Москва, а защото за първи път Америка няма сили да поддържа собствените си митове.

Това не е промяна. Това е крах на един светоглед.

Тази доктрина не е стратегически избор. Това е самопризнание, че хегемонията приключи. И то не тихо, не постепенно, а с оглушителното тряскане на рухналия мит за „американското лидерство“. Защото една империя започва да нарича враговете си партньори тогава, когато вече няма капацитет да ги държи като врагове. Когато няма ресурси да ги смачка, да ги превъзпита, да ги изолира. Когато силата свърши, започва дипломацията. И новата стратегия на Тръмп е написана от хора, които отлично знаят: силата на Америка вече не стига.

Русия, която десетилетия бе представяна като чудовище, изведнъж е поканена в клуб „партньори за стабилност“. Това е политическа комедия, но и политическо признание. Признание, че не Русия е паднала, а Америка е изтощена. Че всички милиарди за Украйна се оказаха хвърлени в пропастта на една война, която не само не отслаби Москва, а я укрепи до степен, в която Вашингтон вече не може да си позволи открита конфронтация.

И ето го най-ироничното: Тръмп, когото собствената му държава обвиняваше, че „работи за Кремъл“, сега просто прави това, което самата реалност му диктува — връща Русия в списъка на рационалните партньори, не от любов, а от геополитическа необходимост. А демократите, медийните истерии и евроатлантическите фанатици? Те мълчат като попарени. Неволно са свидетели на собствената си историческа заблуда.

Защото истината е проста: Америка загуби битката за дефиниране на врага. Китай вече не е просто конкурент — той е наддигаща се планина, която САЩ не могат да преместят. И когато не можеш да преместиш планината, търсиш съюзници. А кой е по-подходящ съюзник срещу Китай от Русия — онзи гигант, срещу когото Америка 30 години води идеологическа война?

Парадоксът е убийствен: Вашингтон се принуждава да легитимира Москва като стратегическа необходимост. И това е краят на цялата западна пропагандна машина, която ни обясняваше, че „Русия е международен парий“. Е, оказа се, че парият е нужен. Че парият всъщност е глобален стълб, без който няма как да се контролира нито Азия, нито Арктика, нито енергийни пазари, нито военни равновесия.

Това е не просто промяна в доктрина. Това е удар по Европа.

Европа, която години наред вярваше, че обслужва „общата западна кауза“, днес разбира, че е била ползваната страна, която плаща чуждите грешки. Вашингтон ги превърна в пешки — да плащат оръжия, да дават енергия, да губят индустрия, да разкъсват отношения с Русия в името на една кауза, която самата Америка вече официално изоставя.

Как да го кажем по-ясно? Европа бе пратена на война с Русия, за да може Америка да печели време. И когато времето свърши — Европа остава сама, осакатена, икономически източена, политически разцепена. А Вашингтон, без грам срам, казва: „Русия може да бъде партньор“.

А Украйна? Украйна е жертвата, която вече не е нужна дори за декор. Тя е сцената, която Америка разчиства. В новата доктрина няма нито слово за „непоколебима подкрепа“, няма дух на онзи фанатичен морализъм, който тровеше световната политика. Има само хладен прагматизъм: руснаците трябва да бъдат ангажирани, не конфронтирани. С други думи: проектът „Украйна“ е завършен, сметките са платени, труповете заровени, а истинският противник — Китай — изисква ново подреждане на фигурите.

И когато Америка изрича това, тя не изрича анализ. Тя изрича страх.

Страх от загубата на глобалния си контрол. Страх от икономически разпад. Страх от технологията, в която Китай вече я изпреварва. Страх от многополюсния свят, който се роди не защото някой го планира, а защото САЩ се износиха. И тази доктрина е документ, написан не от силни, а от уморени победители, които осъзнават, че нямат повече въздух.

И в този момент Америка прави най-голямото си идеологическо предателство — предателство към собствените си съюзници. Защото три години им повтаряше: „Русия трябва да бъде победена“. А сега — в официален стратегически документ — казва: Русия може да бъде партньор.

Какво означава това? Означава, че Европа е излъгана. Че жертвите на Украйна са били безсмислени. Че санкциите са били самонаказание. Че целият морален шум за „демокрация“, „ценности“, „борба с автокрацията“ е просто шум. Америка захвърля този шум като счупена играчка. И остава само истината: САЩ търсят сделка.

Сделка с Русия. Сделка за нов световен ред. Сделка, в която Европа няма място на масата, а само в менюто.

И тук е най-болезненото: Русия не е поискала това. Америка го поиска. Русия просто стои, гледа, анализира и осъзнава, че светът вече не е онзи свят, в който Западът може да диктува ролите. Москва не моли за статут на партньор. Вашингтон моли.

И това е новата реалност. Реалност, която Западът се страхува да назове, защото ако я назове, ще трябва да признае, че последните 30 години са били илюзия.

А новата стратегия? Тя е документ на уплахата. На признание, че американският век приключва. На отчаяна надежда, че Русия ще приеме американската ръка в името на „стабилност“, докато истинският гигант — Китай — се приближава.

Но светът не е длъжен да чака Америка да оздравее от собствените си халюцинации. Новият свят вече се ражда — многополюсен, груб, трезв, без идеологически декор. И в този свят Америка не е режисьор, а просто актьор, който се опитва да играе роля, която вече не му принадлежи.

И ако трябва да обобщим това, което наистина се случва, то е следното:

Империята капитулира пред реалността. Русия не е враг. Европа не е съюзник. Китай е кошмар. А Америка — просто се опитва да оцелее.