/Поглед.инфо/ Американците практически напуснаха Афганистан. Падането на сегашния режим в Кабул е въпрос на време. Как ще се държат талибаните спрямо съседите си, когато дойдат на власт? Ще успеят ли да задържат цялата страна под контрол? Какво ще направят с радикалите от “Ислямска държава” и “Ал Кайда”? Как ще се развият отношенията на талибаните със САЩ, Китай, Иран, Русия, Пакистан, Турция?

Няма категоричен отговор на всички тези въпроси. Дори е невъзможно да се каже със сигурност дали страницата на 20-годишното американско военно присъствие в Афганистан най-накрая е обърната.

Според нас ключовият момент е планът на Вашингтон да превърне Афганистан във втора Сирия (или Либия), така че с ръцете на талибаните или другите ислямисти да прехвърлят целия афганистански хаос върху Китай, Иран и Русия.

След оттеглянето американците очакват да получат база (пункт за снабдяване и прехвърляне на бойци) в Пакистан или в някоя от републиките в Централна Азия. Исламабад обаче, дълго подкрепяйки талибаните, отказа да предостави на Вашингтон военната си инфраструктура. А на представителите на централноазиатските републики, очевидно в Москва им беше ясно обяснено, че така не става да се играе в многовекторния подход.

И в Русия, и в Китай, и в те разбират ситуацията, изграждат мостове с талибаните, изхождайки от факта, че няма как иначе. Много зависи от позицията, която талибаните ще заемат, какви са техните интереси и какво са готови да предложат.

Вероятно талибаните не разбират напълно водовъртежа на международната политика, в който скоро ще попаднат. Въпреки това може да се предположи, че те определено не искат да попадат вътре.

Едва ли го желаят и съседните територии. Първо, за начало трябва да се поеме контрола над самия Афганистан и това е много трудна задача, предвид огромния брой групировки и полеви командири от двете страни на Хиндукуш. Второ, талибаните не се нуждаят от проблеми с големите играчи, а от признание от тяхна страна.

Ако сега талибаните са изправени пред избор - да си затворят очите за присъствието на „съперничеща организация“ на тяхна територия или да се отърват от нея. Едва ли ще изберат първия вариант. Нещо повече, „конкурентите“ със сигурност ще изложат талибаните на удара на съседите с провокации на границата и след това ще се опитат да поемат лостовете на управлението в страната. Ще се справят ли талибаните с "гостите"?

Те имат огромен опит във военните операции, но само с пехота и стари бронирани превозни средства няма да стигнат далеч. Авиацията (включително безпилотните самолети) е от голямо значение и тук държавите, заинтересовани да гарантират, че в близкото им чужбина няма огнище на постоянно напрежение, могат да се притекат на помощ. За пореден път може да възникне въпросът за разполагането на чуждестранна авиобаза в Афганистан.

Талибаните са изключително критични към чуждестранните военни, но ситуацията може да ги принуди да отстъпят. Тогава възниква друг въпрос: кой от „големите“ е готов за такава стъпка? Въпреки Сирия, Русия все още изпитва "афганистански синдром". Китай става все по-активен на международната сцена, но ще поеме ли риска да се присъедини към списъка на онези, които са се изтеглили от Афганистан с празни ръце? Иран едва ли ще предприеме подобна задача.

Освен това признаването на талибаните чрез сътрудничество с тях означава връзка с ислямския екстремизъм.

Има още един аргумент, който може да принуди Москва и Пекин да се сближат с талибаните - наркотиците. Сега има много от тях в Афганистан, а когато страната беше управлявана от талибаните, производството спадна до минимум.

Е, и най-неочакваният обрат - Турция обяви намерението си да се намеси в афганистанските дела. Окончателното решение все още не е взето, но съдейки по дейността на Анкара в Сирия, Либия, Карабах, това е възможно. Турция има спорове с Америка, а Ердоган разполага с "сирийски актив" бойци, който може да бъде полезен на Вашингтон за дестабилизиране на Афганистан и който настоящите власти в Кабул могат да пуснат в страната в опит да спрат талибаните. Това също не може да не притеснява Русия и Китай. Може би ще трябва да решат афганистанския проблем заедно (например на платформата на ШОС).

Сега Афганистан е на прага на изцяло нов етап на развитие.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели