/Поглед.инфо/ Студената война има тенденция да породи създаването на странни съюзи. Когато Йосиф Сталин се среща с Мао Дзедун в Москва през декември 1949 г., между тях не се развива силно здраво мъжко приятелство. "Тук имах само три задачи", оплаква се Мао, на когото съветският лидер обръща малко внимание. „Първо – да ям, второ – да спя и трето – да се изхождам!"

В крайна сметка Мао успява да накара Съветския съюз да даде на новата Китайска народна република подкрепата, от която тя отчаяно се нуждае. Цената обаче е висока: всъщност Китай трябва да води война в Корея от името на Сталин. Този странен съюз завършва с развод. До 1960 г. Мао и съветският лидер Никита Хрушчов открито се критикуват. И през 1969 г. съветските и китайските войски водят гранична война помежду си.

Настоящата Студена война също породи странен съюз. Този път той е представен от китайския президент Си Цзинпин и руския президент Владимир Путин. Никои други световни лидери не се срещат помежду си толкова често, колкото те. Веднъж Си Цзинпин дори нарече Путин неговия „най-добър приятел“. Обаче, в сравнение с петдесетте години, двете страни са си разменили ролите. Днес Китай е гигант, а Русия, така да се каже, е младши партньор.

За САЩ и техните съюзници този съюз е още по-труден противник от съюза на Сталин и Мао. В края на четиридесетте и началото на петдесетте години не е трудно да се разбере заплахата, която представлява Съветската държава. Изправени пред избора между Сталин и Труман, а след това между Хрушчов и Айзенхауер, повечето западноевропейски лидери, без да се колебаят, застанаха зад Америка.

Днес обаче мощта на Китайската народна република е предимно икономическа, а не военна. Това прави съпротивата много по-малко очевиден избор. Така настоящата конфронтация, която мнозина наричат „Студената война-2“, има редица различни характеристики в сравнение с Първата студена война.

Първо, в икономическата сфера Съединените щати са толкова тясно свързани с Китай, че много опитни наблюдатели, като бившият министър на финансите Ханк Полсън, наричат идеята за "разединяване" сериозна заблуда. Взаимопроникването се случва не само в областта на търговията и инвестициите, но и в културата. Тази година в американските университети са записани около 370 000 китайски студенти. За сравнение, общият брой на съветските граждани, пристигнали в Съединените щати въз основа на Споразумението за обмен на наука, технологии, образование, култура и други области от 1958 г. (Споразумението Лейси - Зарубин), възлиза на 50 хиляди души за тридесет години.

Втората важна разлика е, че днес традиционните съюзници на Америка са по-малко склонни да се присъединят към Вашингтон, отколкото към Пекин. Това стана особено очевидно в историята на „Хуавей“, който е световен лидер в 5G мобилните технологии. Правителството на САЩ предупреждава другите държави да не сключват договори за разработване на телекомуникационни системи с „Хуавей“. И въпреки това, само няколко държави – най-вече Австралия - се присъединиха към американския бойкот. Други, особено правителствата на Великобритания и Германия, се отклоняват от директния отговор и се колебаят, не на последно място, защото нито един западен конкурент не може да предложи цени като „Хуавей“.

Съюзът между Москва и Пекин може да не е единственият продукт от Втората студена война. Следователно, ако САЩ искат да успеят в конфронтацията с Китай, както по времето на Съветския съюз, президентът Тръмп - и неговият наследник - трябва да научат отново историята на дипломацията от края на ХХ век. Безспорно е много важно да имат съюзници, но също така и „партньорствата“ също могат да бъдат изключително полезни.

Догодина ще бъде отбелязана 50-годишнината от тайното посещение на Хенри Кисинджър в Пекин, което бележи началото на активно взаимодействие и укрепване на отношенията между САЩ и Китай. Това беше повратен момент в Студената война, когато, възползвайки се от разцеплението между Съветския съюз и Китай, Вашингтон всъщност успя да влезе в съюз с Пекин срещу Москва.

Крайната цел на американската стратегия за двадесетте години трябва да бъде повтарянето на тази маневра в огледален образ, тоест да се забие клин между Путин и Си Цзинпин и след това Русия да се вкара в западната структура на сигурността. Това е единственият начин да се спаси Русия от гибел поради поглъщането ѝ от бързо растящ Китай.

Никоя друга връзка с чуждестранни лидери не причинява на Тръмп толкова неприятности, колкото приятелството и враждата с Владимир Путин. Ще успее ли в крайна сметка да постигне стратегическа победа тук? Вероятно от това ще зависи съдбата на Втората студена война.

Превод: В. Сергеев