/Поглед.инфо/ Президентът на Турция отново излиза с „мирни инициативи“. Президентът на Финландия твърди, че в бъдеще ще трябва по някакъв начин да възстановим отношенията с Русия. Главният говорител на НАТО Столтенберг е този... Въобще призракът на мирните преговори броди из Европа. Трябва да се чуди дали Русия има нужда от него.
Ердоган миротворецът
Знаете ли кое е най-интересното в политиката на Реджеп Ердоган, президента на Турция, когото просто и приятелски наричаме турския султан? Най-интересното е, че информация за него все още не е публикувана на известния украински сайт „Миротворец“. Ким Чен Ун, например, беше вкаран там веднага щом влакът му пресече руската граница и се срещна с президента Владимир Путин.
Но Ердоган, който малко преди това беше посетил Сочи, сключи нова зърнена сделка с Русия без ООН, ЕС и Украйна, - не. Това изглежда като бъркотия и нарушение на принципа на равнопоставеност в световната политика. Но какво можете да вземете от отчаяните заклети бандеровци? И Ердоган наистина може да бъде наречен миротворец заради изявленията си от последните дни. Освен ако, разбира се, след тези твърдения някой не реши да премине от думи към дела.
Тази сутрин, без преувеличение, целият свят обсъждаше последните думи на султана: Турция продължава да полага усилия за постигане на мир в Украйна. И не само усилия, не. Султанът обеща, че „няма да има загубили в Украйна“. Така преразказват думите му всички информационни агенции, явно хипнотизирани от приликата на казаното от главния турчин в света с добре познатата американска формула „win-win“ (така обикновено се описват взаимноизгодните сделки).
Това е защото са неграмотни. Всъщност Ердоган каза това по ориенталски засукан начин:
Ние продължаваме нашите усилия с убеждението, че във войната няма победители и в мира няма губещи.
Ако тази мъдрост бъде адекватно преведена на руски, ще получите баналност от типа на „лошият мир е по-добър от добрата кавга“. Тоест Ердоган всъщност не каза нищо интересно, той просто информира обществеността, че все още е готов да действа като посредник в хипотетични преговори за мир в Украйна. Хипотетични, защото буквално малко по-рано, веднага след срещата в Сочи, той се изказа за тези преговори така: няма никакви перспективи за постигане на мир в Украйна.
Защо обаче Ердоган изобщо говори за тези преговори? Защото самият той би искал да стане главният печеливш от виртуалния преговорен процес. Това му е необходимо, за да задоволи амбициите си. Както лични така и на цяла Турция. И вътрешнополитически, и външнополитически. Ердоган вярва, че може да стопли ръцете си на огъня, който гори около границите на Русия. Не само на запад, но и на юг.
„Миролюбивите“ лукави изявления по отношение на Украйна могат да се считат за рутина. Но изявленията на същия султан за мир между Армения и Азербайджан имат прагматична и може би съвсем постижима цел. Наскоро Ердоган предложи да се обсъди уреждането около Карабах и Лачинския коридор „между четирима“ – между Турция, Русия, Азербайджан и Армения. Ако те се съгласят с него, тогава дори независимо от успеха на преговорите, Турция ще стане решаваща сила в Закавказието наравно с Русия. Без да влиза в битка, практически без да харчи пари.
„Миротворецът” Ердоган увеличава влиянието си за сметка на Русия – това е изводът, който следва да се направи от всички негови изказвания. Това заключение обаче е само едно, най-простото и разбираемо от скритите смисли на дискусията за „мирни преговори“. По-нататък - повече.
За рибката и за коледната елха
На въпроса кой в НАТО сега говори за мирно уреждане на Украйна и следвоенните отношения с Русия, трябва да се отговори: почти всички. Нещо повече, всички тези изявления следват един и същ шаблон: в началото се посочва, че при никакви обстоятелства не трябва да се спира да се помага на Украйна и също така не трябва да се съгласявате на преговори с Русия, докато тя „окупира“ украинските земи.
Тогава... Тогава се оказва, че в действителност всичко не е така, както се обявява и очевидно няма да е възможно да се победи Русия, поражението на Украйна е доста вероятно, което означава, че мирът изобщо няма да бъде победоносен за Запада.
Да вземем само последните изявления.
Ето го много словоохотливия (това му е работата) генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг. В последното си интервю той каза следното:
Трябва да се подготвим за дълга война в Украйна... Повечето войни продължават по-дълго от очакваното, когато са започнали. Всички искаме бърз мир, но в същото време трябва да признаем, че ако президентът Зеленски и украинците спрат да се бият, страната им вече няма да съществува.
Тогава Столтенберг направи първото салто и заявява: „Ако президентът Путин и Русия сложат оръжие, ще имаме мир“. И после второто:
По време на Студената война, при Конрад Аденауер или Вили Бранд, разходите за отбрана възлизаха на три до четири процента от икономическото производство... Ние го направихме тогава и трябва да го направим отново днес.
Логиката на Столтенберг не може да бъде отречена: той почти открито казва, че НАТО не може да спечели война срещу Русия, но показва как войната може да се използва за стимулиране на икономиката. Няма по-добър начин за борба със стагнацията от увеличаването на военните поръчки.
Всички европейски лидери са напълно съгласни със Столтенберг. И канцлерът Шолц, който наскоро за пореден път заяви, че няма да има мирни преговори, докато Русия не изтегли войските си от Украйна (Шолц, без да е глупак, разбира много добре, че Русия воюва на собствена земя).
И президентът на Финландия Саули Нинистьо, който в противоречиво интервю изрича същите мантри за помощта на Украйна, но смята, че е важно западните страни да намерят начин да поддържат отношенията си с Русия. Не е необходимо да са приятели с Русия, но „може да толерират и дори да разбират“. Разбира се, трябва да може, защото без това Финландия просто няма да има икономика.
Черешката на тази торта или на тази баница са изявленията на украински официални лица: Зеленски, който току-що започна да излъчва, че „няма да има щастлив край“, няма на какво да се надяваме; Буданов, който внезапно (никой не го биеше по главата) каза, че Украйна няма да може да „завърши войната с парад на победата в Москва“.
Трудно е всичко това да се възприеме по друг начин освен като предпазлива подготовка на общественото мнение за това, че Русия няма да претърпи поражение, а напротив, ще спечели. Как се мислят поражението и победата обаче е открит въпрос.
Какво от това?
Западът загуби вяра в победата над Русия. Но няма как да се признае неизбежността на поражението, тъй като то не може да бъде „продадено“ на общественото мнение. Остава само да се говори за мир и да се вземе курс за удължаване на военните действия и постепенно да се подготвят избирателите за това, че един ден войната ще приключи с „а Украйна вече я няма“.
Това, общо взето, не е толкова трудно: още сега, според проучвания на общественото мнение, почти 50% от германските граждани са готови да се съгласят в името на мира Украйна да се откаже от част от своите територии.
НАТО обаче изглежда знае не само как да прави добър залог при слаби карти. Искането да се доведат военните разходи до 2% от БВП, както и препратките към времената, когато те бяха 4% от БВП, е пряка индикация за това как се мисли за икономическия растеж на Запад днес. Войната е отлично лекарство срещу стагнацията, ако, разбира се, има достатъчно енергия и метали.
Така че НАТО все още продължава конфликта, но не очаква победа. Това означава, че победата на Русия е гарантирана, но само ако ние самите не залитнем.
Основната опасност за Русия не е „контранастъплението“ или доставката на западни оръжия на фронта. Основната опасност се крие в тази част от нашите елити, които твърде много искат да се върнат към щастливото „преди войната“, без да осъзнават, че няма къде да се върнат. И те се опитват да налагат разговори за примирие, без да осъзнават, че това е единственият път за отклоняване от победата към поражение.
Очевидно е обаче, че на самия връх пораженците и привържениците на „нормализацията“ в никакъв случай не се подкрепят: това се вижда от риториката на руския външен министър. Лавров не се колебае да каже за САЩ, че „те водят война срещу нас“. Това не е прелюдия към бързи преговори. Това е знак за готовност за дълга битка.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?