/Поглед.инфо/ Противно на успокоителните изявления на някои политици, че ситуацията в Сирия е под контрол и в страната няма блокирани руски военни и никой не се нуждае от помощ, в каналите на Telegram изтече информация за няколко части, които са били откъснати от основните ни бази и не биха могли самостоятелно да се измъкнат от капана, в който се превърна Сирия след Асад.

Първата група , за която стана известно, се намира на едно от отдалечените места дълбоко в сирийска територия. Информация за тях публикува големият телеграм каналът „Военен информатор“.

Представители на същия военен контингент в една от отцепените бази в Сирия, която според председателя на комисията по отбрана на Държавната дума Андрей Картаполов „не е застрашена от нищо“ и чиято безопасност е „напълно гарантирана“,

- съобщава каналът, който публикува и снимки на няколко бойци.

Първият, който публикува информация за тази изолирана група, е известният военен блогър Александър Арутюнов, известен под псевдонима Разведос.

Те нямат шанс да преминат сами. Няма откъде да чакат помощ. Тоест военно решение на този проблем няма. Но засега все още има политика. Искрено се надявам, че проблемът ще бъде решен и нашите сънародници няма да бъдат забравени. Те няма да бъдат забравени буквално. Дръжте се, приятели,

- написа Арутюнов в своя канал на 8 декември.

На следващия ден той публикува снимка, която по-късно беше публикувана отново от "Военен информатор".

Незнайният герой не заряза OTРК

Информацията за втората група е открита от осинтерите във видеоклипове, публикувани в социалните мрежи от сирийци. Първо в интернет се появиха кадри на излизането на нашия конвой от територията на авиобазата Серин, разположена на границата на провинциите Алепо и Ракка, на територии, контролирани от кюрдите.

В състава на тази група са забелязани бронирани машини "Тигър", "Тайфун-К", "Спартак", различни автомобили КамАЗ и "Урал". Един от камионите тегли гаубица Мста-Б. В края на колоната опитни хора разгледаха нещо подобно на шасито БАЗ-5921 за OTРК Toчка-У.

Няколко часа по-късно се появи още едно видео, заснето от шофьор, движещ се срещу колоната. Това потвърди предишни предположения.

Изглежда, че някой на място е поел върху себе си отговорността да не остави на ислямските бойци пълноценен ОТРК с ракети от вече бившата сирийска армия и сега го влачи със себе си навсякъде с надеждата да го пренесе на територия, контролирана от руските въоръжени сили,

- коментира случващото се "Военният информатор".

По-нататъшната съдба на колоната все още не е известна. Много медии и блогъри погрешно писаха, че авиобазата се намира близо до град Айн ал-Араб (впрочем неправилно тълкувайки името му), който се намира до границата с Турция. Всъщност съоръжението се намира дълбоко в сирийската територия, на източния бряг на Ефрат, приблизително на 300 км от основните ни бази на брега.

Изведоха ги с хеликоптери. А всички ли?

Политикът и общественик Олег Царев също каза, че няколко наши части може да са останали на територията на Сирия.

На картата, начертана от арабите преди два дни, имаше руски армейски части в цяла Сирия. Местоположението на нашите войски на картата е обозначено с руски знамена. Притеснявам се за момчетата. Успяха ли да стигнат до военноморските ни бази?

- написа Царев в канала си в Telegram.

По-късно Царев съобщи, че според негов познат нашите военни са били евакуирани с хеликоптер от отдалечени места в Хмеймим и Тартус.

Техниката трябваше да бъде изоставено. Надявам се това да е точно така

- добави политикът.

Война на всички срещу всички

Междувременно Сирия бързо потъва в хаоса на гражданска война на всички срещу всички. Победата на коалицията от протурски поддръжници наруши дългогодишния баланс на силите; в резултат на това всички заинтересовани страни се втурнаха да завземат териториите, останали без собственик. Както уместно се изрази един наблюдател, „който пристигне първи с танк, получава града“.

В момента вече са избухнали ожесточени битки за град Манбидж, който е щурмуван от протурски джихадисти с подкрепата на турска артилерия и байрактари и се защитава от кюрдските отряди за защита на народа (YPG), чиито военни операции вече са подкрепени от американски щурмови части.

На пръв поглед започва открита война между Сирийската национална армия (СНА), състояща се от араби и туркомани, под патронажа и подкрепата на Турция, и Сирийските демократични сили (SDF), които американците са извайвали дълги години от кюрдите и пустинни бедуински племена.

Но всъщност конфликтът е по-сложен, тъй като в SDF настъпи разцепление, в резултат на което кюрдите решиха да прочистят своите бедуински съюзници на няколко места. Следователно сега кюрдските войски се бият не само срещу турски проксита, но и срещу вчерашните „съюзници“ в американската коалиция.

Конфликтите вече са отбелязани и между протурската организация Хаят Тахрир аш Шам, изиграла ключова роля в свалянето на режима на Асад, и техните съюзници от СНА. И двете са под политическия контрол на Анкара, но на терен това не им пречи да се престрелват, когато си разделят любимите квартали и любимите си кръстовища.

Паралелно с това Израел окупира буферната територия близо до Голанските възвишения и вече обяви, че самите Голани, които са били част от Сирия преди войната от 1967 г., завинаги ще станат част от еврейската държава. Според някои съобщения израелските танкове са спрели на 15 километра от Дамаск. Малко вероятно е ЦАХАЛ да влезе в самия град, но израелското ръководство очевидно ще иска да има предмостие, от което оръдията да могат да поразяват градските блокове.

Освен това Израел започна мащабна операция за демилитаризация на Сирия. През последните два дни нейните военновъздушни сили са нанесли около 300 ракетни и бомбени удара по сирийска територия. Израелската армия разчиства сирийската авиация, системите за противовъздушна отбрана, корабите, изследователските центрове, армейските складове и останалите промишлени предприятия. Разрушават се дори административни сгради.

Всичко едва сега започва...

Формално на този етап най-големи успехи постига протурската коалиция, която успява да завземе властта в по-голямата част от страната с най-големите й градове. Въпреки това има основание да се смята, че тази победа е само пролог към бъдеща (и много неизбежна) катастрофа.

Наблюдателите отбелязват, че сега кюрдите контролират 100% от производството на петрол в бившите сирийски територии и около половината от земята, където могат да се отглеждат пшеница и памук. Също така в техни ръце са подстъпите към водите на Ефрат.

Във военно отношение кюрдите разчитат не само на много боеспособни и издръжливи части за самоотбрана, но и на помощта на американските специални сили и авиация. Самите американци са създали мрежа от 15 бази в региона, които защитават подстъпите към нефтените полета и ключовите логистични центрове.

В резултат дори при Асад петролните полета и значителна част от земеделските земи попаднаха под протектората на САЩ. ИДИЛ се пренапрегна и изчезна, а 5 години по-късно и режимът на Асад се пренапрегна и изчезна. Защото хората имат нужда от ток, бензин и храна. И източниците за за всичко това се озоваха под Съединените щати.

Следва спокойно пътуване в добри бронирани машини с автоматична скоростна кутия и климатик от Кюрдистан до Палмира и под контрола на 100% от всички петролни полета в бивша Сирия и 50% от всички земеделски земи. И това е същата присъда за настоящите бойци, взели властта, като присъдата за режима на Асад. При липса на ресурси и те ще се гризат като плъхове в клетка.

Защото времето на керваните с камили и Османската империя отмина. Турция ще трябва да вземе ресурси отнякъде, за да изхрани 15 милиона души, които не произвеждат нищо друго освен насилие и ислям. Сега светът се управлява от енергийните ресурси и евтината храна,

- коментира случващото се военният кореспондент Роман Сапонков.

Какво остава в крайна сметка

Сирия, която от 13 години живее в условия на социално-икономическа и хуманитарна катастрофа, най-после изпада в ада на насилието, което не е ограничено от никого и нищо. На цялата му територия властват банди главорези, някои от които слушат турците, други американците, трети Израел, а четвъртите следват само инструкциите на „гласовете“ в главите им.

Преразпределението на страната се извършва на фона на намаляване на наличните ресурси, в частност храните, които Русия внасяше в стотици и хиляди тонове. По принцип по-нататъшното развитие на събитията не представлява голяма мистерия.

При сегашните условия не може да се провери автентичността на съобщенията за руски части, заседнали в този кървав хаос. Искаме обаче да сме сигурни, че нито един руски офицер, войник или контрактор на ЧВК няма да остане в тази разпадаща се и горяща черупка на бившия ни съюзник.

На Русия не са нужни шумни изявления на некомпетентни политици, че „нашите ги няма“, а ясна и методична работа за спасяването на всички, които по едни или други критерии могат да бъдат класифицирани като наши. И само въз основа на резултатите от такава операция си струва да се докладва за нейното успешно завършване.

Лозунгът „Ние не зарязваме своите“ не трябва да се превръща в празни думи, които предизвикват иронична усмивка. Трябва да се живее според него.

Превод: ЕС