/Поглед.инфо/ Гражданската война в Сирия се прехвърли в сърцето на един от великите градове на Европа

Париж можеше да бъде Берлин, Лондон или Рим. Европа сякаш е континент под обсада. На източните й граници държавите са изтощени от многобройните бежанци, пристигащи от Сирия, Афганистан и много други проблемни точки. Със зверството в Париж, дяволско дело на самообявилата се “Ислямска държава”, сирийската брутална гражданска война се прехвърли почти неусетно в сърцето на един от великите градове на Европа. Бежанците, които си пробиват път през Балканите към Германия или Швеция, бягат от насилствен религиозен хаос. Убийствата в Париж още веднъж показват колко лесно насилието може да проникне дълбоко в европейския континент. След нападенията срещу „Шарли Ебдо“ и еврейския магазин вероятно последното престъпление не би трябвало да е изненада. Чувството на ужас през този уикенд обаче не е заради това. 

Много е вероятно да има още подобни инциденти. 

Голата истина е, че ние живеем в ера на систематичен хаос. Както вероятно сме разбрали от атаките в Ню Йорк, Мадрид, Лондон и Бомбай, никъде не можем да се скрием от световните безредици. В голяма част от Близкия изток държавната система, наследена преди век от напускащите региона европейски имперски сили, се разруши. В тази част на света ужасяващи престрелки и бомбени атентати като този в Париж станаха почти нещо обикновено. Глобализацията, политиката на идентичност и технологията осигуриха този скоростен механизъм, чрез който терорът започна да се разпространява през граници и континенти.

Френският президент Франсоа Оланд нарече убийствата акт на война. Те със сигурност са това. Но това не е тази война, както ние обикновено я разбираме. „Ислямска държава“ превзе територии в Ирак и Сирия, но нейната сила се опира на факта, че тя е толкова идея и идеология, колкото и организация. В Европа тя цели да провокира антиислямска реакция, която ще я захрани с още привърженици сред мюсюлманите. „Ислямска държава“ обяви, че последните убийства са възмездие за френските бомбардировки срещу нейните бойци в Ирак и Сирия. Това е част от причината, но никой в Европа не би трябвало да мисли, че ще се освободи от отговорност като си измие ръцете с Близкия изток.

Незабавно трябва да се дадат отговори и да се действа.

Можеше ли терористичният удар в Париж да бъде разкрит? Пропуснаха ли нещо спецслужбите? Какво е значението на съучастието на френски граждани в нападението в Париж, което обяви Франсоа Оланд? Поне един от убийците е имал сирийски паспорт. Във Франция ли са са радикализирали останалите преди да бъдат обучени за това зверство в джихадистката война срещу сирийския президент Башар Асад? Време ли е Франция да преосмисли баланса между личната свобода и колективната сигурност? А какво стана с обещанията след „Шарли Ебдо“ да се предложи по-добро бъдеще на мюсюлманите във Франция?

Един импулсивен вариант, споменат от Франсоа Оланд, е, че е време Европа да вдигне барикадите. Да остави на регионалните сили да се сражават. Саудитска Арабия, Турция и Иран в края на краищата дадоха живот на „Ислямска държава“, като превърнаха сирийската гражданска война в борба за доминиране между сунити и шиити. Нека си понесат последствията. Що се отнася до Русия, Владимир Путин вече плати за интервенцията със сваления в Египет руски граждански самолет с повече от 200 туристи. Почти сигурно е, че  това е работа на групировка, свързана с „Ислямска държава“.

В този ред на мисли нападенията в Париж са подарък за европейските ксенофоби. Рискът е, че крайнодесните, които вече процъфтяват, като прокарват антимюсюлманска политика, ще успеят да внушат лъжливата връзка между миграцията и терора. Политиката, основана на принципа „ние срещу тях“, каквато водят партии като крайнодесния Национален фронт във Франция, не прави и минимална разлика между насилствените джихадисти и мирния ислям. В тази изкривена перспектива всеки мюсюлмански бежанец е потенциален терорист. Това, от което европейците трябва да се плашат, е че Националният фронт на Марин льо Пен е смятан за силен кандидат в президентските избори във Франция през 2017 г.

Друг вариант за отговор е да се каже, че е време да се удвоят силите.

Позволявайки на „Ислямска държава“ да контролира територии, Западът й даде възможност от местна организация да се превърне в глобална идеология. Пред „Ислямска държава“ сега се кълнат десетки хиляди чуждестранни бойци, ако не всички от Европа, а нейните последователи се разпростират от Близкия изток и Магреба до Сахел. Миналия месец участвах в конференция по сигурността в Пекин. Познайте коя беше основната й тема? Тласъкът, който „Ислямска държава“ дава на ислямския екстремизъм в Азия. 

Въпросът дали ударът срещу „Ислямска държава“ да бъде по-безскрупулен е много важен. Разрушаването на нейните крепости в Ирак и Сирия няма да я ликвидират, точно така, както „Ал Кайда“ оцеля след американският поход в Афганистан. Но все пак отнякъде трябва да се започне. Този път, обаче, Западът трябва да помни това, което забрави след атентатите от 11 септември 2001 г.

Военно решение няма.

Нужно е политическо споразумение, за да се прекрати войната в Сирия и по този начин „Ислямска държава“ да бъде лишена от мисия. Най-вероятно това споразумение ще бъде неудобно. Почти е сигурно, че то ще изисква западните лидери да се откажат от предишната си риторика. Но европейските ще се чувстват по-сигурни в своите градове само, когато има разрешение на проблемите в Ирак и Сирия. 

Превод от английски: Цветана Кръстева