/Поглед.инфо/ Турският президент Реджеп Тайип Ердоган нарече опита за преврат от 15 юли „подарък от Бог“.

Турското правителство незабавно обвини бившия съюзник на Ердоган, превърнал се във враг, Фетхуллах Гюлен, че е организирал заговора, чийто генезис остава неясен. Но простият факт е, че нито един от материалите, дадени от турските власти на техните американски колеги, все още не е достигнал стандартите да бъде доказателство - да не говорим за достоверни доказателства, които да подкрепят обвиненията на Ердоган.

Трябва да се отбележи, че турската преса претендира да описва реакцията на САЩ, като приемане на турските материали, макар все още да няма американски служители, които някога да са били цитирани да казват нещо близо до това, което турската преса описва. Междувременно различни разкази за опита за преврат на 15 юли също звучат убедително.

Единственото сигурно е, че опитът за преврат се превърна в извинението, от което Ердоган се нуждаеше или създаде, за да прочисти тези, които се противопоставят или поне не са достатъчно ентусиазирани от неговия дневен ред.

Повечето от това, което е съобщавано от западната преса, е фокусирано върху провежданата чистка на учители и професори в университетите. Разбира се, в това има новинарска ирония, след като става дума за човек, чиято диплома за висше образование изглежда е била фалшифицирана, и който вече има правото да назначава ректорите на университетите чрез съвет, който той е напълнил със свои хора.

Но от това, което Ердоган направи през последните дни в полицията, тръпки трябва да полазят тези, които се грижат за неговите намерения и за бъдещето на Турция.

Миналата седмица Ердоган назначи нови шефове на полицията в 61 от 81 провинции в Турция. Той също назначи 55 полицейски шефове на централни управления, които действат като полицейски професионални организации (На страница 105 на своя книга с лекции турският учен и специалист по контратероризма Ахмет Яйла обяснява как тези позиции са свързани с турския контратероризъм).

Някои от полицейските шефове, които Ердоган уволни, бяха религиозни, и някои от тях дори го подкрепяха. Нито един от тях не беше последовател на Гюлен, просто защото тези, които са били такива, отдавна са прочистени. Повечето от шефовете, които Ердоган назначи, са яростни националисти, много млади и относително неопитни, поради което са склонни много по-лесно да отстъпват пред заповедите на Ердоган.

Проблемът изглежда не е в това, че Ердоган вярва, че всички уволнени шефове са нелоялни – повечето не бяха такива, и той е назначил на челни места. По-скоро той смята, че те са меки и не желаят да използват крайно насилие, за което той вярва, че ще бъде необходимо да бъде прилагано не само срещу кюрдите в Турция, но и срещу много либерални или аполитични турци, когато той върви към по-нататъшно консолидиране на контрол.

Към това трябва да се добави хаосът, създаден от Ердоган през последните няколко дни с увеличаване на времето до шест месеца, през което турците могат да бъдат задържани без достъп до адвокат. Това фактически означава значително увеличаване на изтезанията в ареста, за да се извлекат с принуда самопризнания, практика, която е станала по-често използвана от юли насам.

Управляващата партия на Ердоган също така започна да издава разрешителни за носене на оръжия на лоялисти, особено на Османската младежка власт (Osmanli Ocaklari). Ердоган по-рано назначи в своя военен съвет бившия генерал Аднан Танриверди, шефа на SADAT (консултантска компания в сферата на отбраната). Танриверди беше уволнен от турския Генерален щаб по време на мекия преврат през 1997 г. и изглежда склонен към отмъщение срещу светския ред.

SADAT, която е обучила паравоенни и специални сили, все повече се превръща в Ислямска революционна гвардия на Ердоган. Изглежда, че SADAT стои зад голяма част от убийствата на граждани, за които медиите на Ердоган обвиниха гюленистките заговорници в преврата, при отсъствието на каквито и да било доказателства извън изтръгнатите с принуда самопризнания.

Всичко това подсказва дългата игра на Ердоган. Изглежда той консолидира своя религиозен контрол чрез Турската фондация за обслужване на младежта и образованието (TÜRGEV, благотворителна организация, в чийто борд е синът на Ердоган) и Хайреттин Караман, любимият на Ердоган местен ислямски лидер.

Но, освен че Ердоган се стреми към промяна на конституцията, той също така иска да печели под прицела на оръжието това, което не може да постигне чрез популярност.

Но най-наболелият въпрос не е в турската общественост – Ердоган вярва, че я е уплашил – а в Догу Перинчек, бивш маоист и ултранационалист. Перинчек е основният облагодетелстван от чистките на Ердоган, тъй като те отстраниха множество негови опоненти. Днес Перинчек на практика е министър на отбраната в сянка. Той е казал, че няма да позволи промяна на конституцията, което означава, че условията за разкриване на картите вече са ясни. Който и да спечели, единственото сигурно нещо е, че Турция върви към кървава баня. Единствените въпроси са колко скоро ще дойде това и дали Ердоган е по-подготвен, отколкото Перинчек. /БГНЕС

----

Майкъл Рубин, учен от American Enterprise Institute. Той е бивш служител на Пентагона, чиито основни области на изследване са Близкия изток, Турция, Иран и дипломацията. Анализът му е публикуван в сп. „Нюзуик“.

Вашингтон / САЩ