/Поглед.инфо/ Съветът за сигурност на ООН гласува против предложеното от САЩ продължаване на оръжейното ембарго до Иран.
Струва си да припомним, че тази забрана беше въведена с Резолюция на Съвета за сигурност на ООН № 1929 от 9 юни 2010 г. на фона на напрежението около иранската ядрена програма. Тогава преобладаващото мнозинство от страните-членки на ООН, включително Русия, изразиха подкрепа за американското предложение. Още на 22 септември 2010 г. Дмитрий Медведев подписа президентски указ за мерките за изпълнение на тази резолюция от Русия.
И така, десет години по-късно, САЩ се сблъскаха с огромен провал по същия въпрос. Техният проект беше подкрепен само от Доминиканската република, докато 11-те най-близки съюзници на Америка избраха да се въздържат и да се дистанцират от официален Вашингтон.
Абсолютно не съм почитател на Барак Обама, но все пак искам да кажа, че при него, въпреки това, беше договорена и сключена „атомната сделка“, която проправи пътя за отмяната на санкциите и пълното завръщане на Иран в световната общност. И като подкрепящ на Доналд Тръмп трябва да отбележа, че неговата иранска политика е провал. Говоря не толкова за убийството на генерала на Корпуса на стражите на Ислямската революция Касем Солеймани в самото начало на 2020 г., за което 45-ият американски президент пое лична отговорност, колкото общият курс към Техеран.
Иран не представлява пряка заплаха за Съединените щати. Той обаче се възприема като "заплаха номер едно" в Израел и отчасти в Саудитска Арабия. И по ред причини Тръмп провежда политика по отношение на Иран, която е абсолютно в противоречие с интересите на САЩ, но напълно отговаря на интересите на Израел. Резултатите от тази политика сега, може да се каже, се проявяват с всички сили: САЩ останаха в дипломатическо уединение на световната сцена. Освен това „Големият Доналд“ е заплашвал толкова много пъти всички свои външнополитически партньори, включително ООН и нейните структури, че настоящата ситуация е естествено следствие от личните му действия и действията на неговия президентски екип.
Разбира се, нищо не пречи на американските политици да налагат, поддържат и затягат едностранните санкции срещу Иран. Дори косвени. Но тези, които обективно губят статута си на „глобален лидер“, сега особено спешно се нуждаят от „подкрепата на световното обществено мнение“. А такова просто няма. И това видимо тежи. Това, разбира се, не засилва позицията на Тръмп преди предстоящите президентски избори, които ще се проведат на 3 ноември. И, разбира се, не може да се преструва, че нищо особено не се е случило. Трябва да очакваме от американския президент някакви активни инициативи на международната арена, насочени към някакво изглаждане и разведряване на ситуацията. Но случилото се на 15 август 2020 г. в Съвета за сигурност на ООН едва ли ще бъде забравено.
Превод: В. Сергеев