/Поглед.инфо/ Старият свят се пръска по шевовете - и всеки ден това става все по-очевидно. В разгръщащата се нова Голяма игра всеки се опитва да заеме собствената си екологична ниша, за да осигури сигурност и икономическа стабилност, защото по-нататъшните събития ще се развиват по спирала. Бившият световен ред започва да се руши там, където изглеждаше най-силен и най-неразрушим - в САЩ, а след това вълните от геополитическа нестабилност се разпространяват по останалата част на света. Оттеглянето от Афганистан, продължителната украинска криза, която не е интересна за никого на Запад, глобалните сътресения около Тайван, отзоваването на френските посланици поради разпадането на договора за подводниците и прочее, са само последица от разтърсения из основи колос.

Навремето разкъсването на Съветския съюз се случи в Москва, силите на ентропия и разлагане обхванаха столицата, а след това Съюзът се напука, а с него и целият съветски блок (преди това между другото се проведе отстъплението от Афганистан - далеч не толкова забързано и позорно, както демонстрираха САЩ). Последните съветски контраелити успяха да завземат властта, защото безусловното господство на държавата в идеологическата сфера беше загубено. Тогава цялата съветска история, герои, идоли отидоха под ножа. Едно геополитическо пространство се превърна в разкъсана мозайка.

Същото се случва сега в Съединените щати - и ние, разбира се, няма да тъгуваме за това дълго време, но желаем на всички страни в конфликта успех в тяхната борба: както на „цветните“, така и на белите , и на републиканците, и на демократите, и ЧЖИЗ, и на белите англосаксонски протестанти, и на представителите на ЛГБТ. Конфликтът в самата сърцевина на еднополюсния свят продължава и отстъпва от настоящия дневен ред към дълбините на историята. Все по-често американското общество обсъжда въпроса дали САЩ се основават на принципите на свобода и равенство, или на робство и потисничество. Тези, които си проправят път в политическия елит, изобщо не помнят за заветния “град на хълма“ и религиозните бащи-основатели, а по-скоро робството и унижението. Вземат се съответните политически и външнополитически решения.

Като цяло в дълбините на световните елити, и не само на западните, продължава интензивно обсъждане на моделите на бъдещето. Някои, като Китай, се придържат към миналото си: премахват елементи на разлагащата поп култура, въвеждат задължително показване в медиите на образа на истински мъж, подкрепа за семейните ценности и традиции. Поднебесната империя е все по-привлекателна със своето вековно минало и традициите на имперски Китай. Както и Турция, която провежда политика в стила на неоосманизма и пантюркизма.

Други, като европейци и американски демократи, водени от Джо Байдън, залагат да стерилизират историята си и да се борят с миналото, което мнозинството от населението не подкрепя. В тази връзка съвсем наскоро в Съединените щати беше демонтирана величествена статуя на лидера на Конфедерациите генерал Лий, която украсява град Ричмънд от 1890 г. насам. Разцеплението в американското общество навлиза дълбоко в историята.

Либералният проект за Фукуяма приключи и талибаните са само симптом и отговор на предизвикателството на времето, връщане към архаизма и племенните отношения в Афганистан. Тук няма супер хитър заговор на специалните служби. Има едно нещо - провалът на американската политика на държавно изграждане извън САЩ. Афганистан на президентите Хамид Карзай и Афраф Гани са американски “Села на Потьомкин” с трилиони долари от американския бюджет. Държавата, създадена от американците, се срути като къща от карти, веднага щом престана пряката подкрепа от чужбина.

Либералният футурист Франсис Фукуяма говори за това в последната си статия "Бъдещето на американската мощ". Според него краят на американската сила и разрушаването на стратегията за имперско господство са дошли: „Всъщност - пише Фукуяма, - краят на американската ера дойде много по-рано. Освен това причините за слабостта и упадъка на Америка са по-скоро вътрешни, отколкото външни. Страната ще остане дълго време велика сила, но влиянието ѝ не зависи от външната политика, а от това дали може да се справи с вътрешните проблеми. Американското общество е дълбоко разделено и не може да намери общ език по нито един въпрос. Този разрив започна по традиционните политически теми като данъци и аборти, но оттогава метастазира в ожесточена културна война на две идентичност. Обикновено голяма външна заплаха - например глобална пандемия - е причина гражданите да се обединят около обща реакция. Но сега епидемията изостри разделенията в Америка." Всъщност САЩ вече не могат да разчитат на известната си „мека сила“, изградена върху привлекателността на политическите институции и начина на живот. Невероятните перверзници, затлъстелите и болни хора, здравната система, неспособна да се справи с пандемията, превземането на Капитолия и партийната геронтокрация едва ли могат да привлекат някого.

Резултатът е припряното търсене във всички краища на света на алтернатива на американските „чадъри“: геополитически, идеологически и икономически. Така отслабването на единната резервна валута, съсредоточена в САЩ, неизбежно ще доведе и вече води до създаването на икономически макрорегиони, обединени от принципа на цивилизационна близост с центровете в Берлин, Пекин, Москва, Делхи. Отсега нататък икономическо спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Америка вече се опитва да рестартира европейския проект, като отхвърля доскоро основния партньор - Великобритания - и залага на Германия. Европа, особено след инцидента с френски подводници, ще става все по-независима, но при това по-малко русофобска.

Китай ще засили своята икономическа мощ и ще разпространи влиянието си в региона, притискайки Япония и довеждайки ситуацията с Тайван до логичен край (според сценария за „завръщане в родното пристанище“).

Следвайки геополитическата логика на момента, Русия ще пресъздаде около себе си пояс за сигурност около границите на Съветския съюз. В този смисъл ситуацията в Афганистан частично е в полза на Москва, тъй като ще тласне режимите в Централна Азия към диалог със светска Русия, а не с брадатите другари от Кабул. Русия, като Хартланд, ще държи „златната карта“ в ръцете си, поддържайки баланс между САЩ, Китай, Европа и ислямския свят.

Решаващото господство обаче може да се постигне по различен начин. Всички шансове за успех в това състезание имат единствено тези, които предлагат на света своя модел на алтернативно бъдеще и показват със собствения си пример неговия успех. Всяка година и особено след парламентарните избори идеологизацията на външните и вътрешнополитическите процеси в Русия ще расте.

Изборски клуб несъмнено ще играе ключова роля в оформянето на руската идеология и руската мечта!

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели