/Поглед.инфо/ Цялата вакханалия, която сега се случва в световната политика уж около възможното нападение срещу Украйна, почти няма отношение към самата Украйна. Огромната промишлена инфлация, засилващите се възможности и амбиции на Китай, вътрешните политически проблеми - нещата са значително по-значими, отколкото спасението на Зеленски. Защо тогава е истерията в западните медии за уж готвената агресия срещу беззащитна Украйна? Все едно Москва нямаше къде-къде по-подходяи моменти за такова “нападение” през 2014 и 2015 година.

И двете страни страни съзнателно повишават залозите. Москва - защото на първо място няма повече какво да губи. Всички възможни санкции срещу нея вече са въведени, ракетите-прехващачи на НАТО вече буквално висят на западната граница, а градусът на русофобията е доведен до максимум. На второ място всички ходове, запасни варианти и запасни варианти в случай на провал на запасните варианти сме ги изчислили. “Ако боят е неизбежен, то трябва да си първи”, тази тема на Владимир Владимирович навремето беше добре запомнена от западните лидери. Русия е готова да бъде първа и това държи нашите партньори в постоянно напрежение.

От друга страна, колективният Запад със сигурност не е готов, на първо място по боен дух, за военно противоборство с Русия. На американците е нужно да подготвят общественото мнение на избирателите вътре в страната за възможни мирни преговори с Москва и за втори Хелзинкски акт. Новото разведряване е нужно за противостене с истинския екзистенциален враг - Китай, строго по формилата на Кисинджър: или САЩ+Китай срещу Русия, или САЩ+Русия против Китай. С Китай на американците положението им не може да стане по-лошо и никоя от страните няма намерение да отстъпва. Затова изборът не е голям.

Просто така, както Горбачов навремето, НАТО (тоест САЩ) не може да отстъпи и да сподели зоните за сигурност в Европа. За целта е необходима масирана информационна подготовка и избор между две злини: условни “Ракети в Куба” и частни бункери в задния двор на всяко американско семейство, или вариант за дружба с Русия срещу Китай, където Украйна може да стане разменна монета.

Възможно е Путин и Байдън да са се договорили за подобен сценарий в Женева миналата година. Залогът ще се покачва, докато инай-изперкалите американски ястреби не кажат: „По-полека, Владимире! Можем да се разберем за всичко!” Освен това след Олимпийските игри Китай ще има свобода на действие. Това означава, че сценарият “завръщане в родния пристан” може да започне всеки момент, а Тайван, като основен производител на микрочипове, е ключов елемент във всички производствени вериги.

Реалният потенциал на икономическите санкции и военния натиск върху Русия е изчерпан. Америка е по-фокусирана върху ядрената програма на Иран и въпроса с Тайван, отколкото върху Русия. Целият военен потенциал на САЩ е съсредоточен в Тихия и Индийския океан, но със сигурност не близо до границите с Украйна. При това Москва отвърна, като „им вкара таралеж в гащите“ точно на границите – някъде в Куба, Венецуела или Еквадор. Америка сериозно не е готова дори за тези много „осакатяващи санкции“, защото Русия може да спре доставките на обогатен уран в ответните мерки. И цялата система за обработка и обогатяване след края на Студената война всъщност беше прехвърлена на “Росатом”, който сега държи световния пазар в свои ръце. Русия, от друга страна, притежава най-евтината (според американците, 12 пъти по-бюджетна от САЩ) технология за обогатяване в газовите центрофуги. В същото време АЕЦ в САЩ представляват около 2/3 от световното производство на ядрена енергия. Шах и мат.

Освен това Европа не е готова да изостри санкционната война с Русия - това ще се отрази критично на цената на руските въглеводороди, които сега няма с какво напълно да се заменят. Това се признава не само от Берлин и Париж, но и от Лондон.

Западът би бил готов за истинско изостряне в условията на политическа нестабилност, някакво компрадорско колебание или при общо отслабване на властта. Няма нищо от това, 2024 година все пак не е утре, Владимир Владимирович е легален и легитимен в страната, напълно способен да преговаря в международните дела, не е готов да разхлаби хватката си и да отстъпи дори крачка. Освен това Русия, благодарение на личната воля на президента, подготви богат и ултрамодерен арсенал от настъпателни оръжия (от хиперзвукова ядрена триада до изтребители и танкове), което само по себе си е значително възпиращо средство. Благодарение на прозорливостта на Владимир Владимирович сега имаме най-боеспособната и мобилизирана армия в света с хиперзвукови „Кинжал“ и „Авангард“, крилати ракети „Циркон“ и ядрени подводни дронове „Посейдон“.

Отделен елемент е криптовалутата, която вече е призната като платежен инструмент в много страни по света. Очевидно е, че действията на Централната банка за ограничаване на плащанията на територията на Русия са планирано действие с цел временно сриване на световния пазар на „крипто“ и игра на този финансов инструмент за собствени цели.

Следователно рублата ще спечели обратно и ще се търгува в разумни граници от 68-70 рубли за долар, ще бъдат подписани нови споразумения с Москва и ще бъде пуснат “Северен поток-” - те няма да отидат никъде. Руските диванни анализатори трябва да спрат да предизвикват истерия. В краен случай, ако нещо се обърка лично в главата на Зеленски, имаме достатъчно сили и средства, за да наложим мира - и никакви противотанкови оръдия няма да им помогнат.

Основният практически съвет за руснаците е да не се паникьосват и да не се поддават на провокации, украинският елит бързо да изчисти антируския си цифров отпечатък в интернет. В крайна сметка всички ще се пребоядисат незабавно, но социалните мрежи помнят всичко.

Превод: В. Сергеев