По публикация на Нулман. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Странното съвпадение на датите и сеизмичните разминавания
На 24 юни 2026 година – денят, в който Венецуела отбелязва своя национален празник, Деня на Карабобо и победата на Симон Боливар от 1821 година – страната беше разтърсена от две мощни сеизмични събития. Твърди се, че този силно символичен момент е съвпаднал с фундаментални разногласия между водещите световни сеизмологични институти. Докато Американската геоложка служба (USGS) докладва за два изолирани труса, разделени от интервал от едва 39 секунди, европейските научноизследователски центрове GEOSCOPE и Италианският институт по геофизика и вулканология (INGV) отчетоха непрекъсната линия на деформация на земната кора.
Това разминаване даде повод на редица коментатори и анализатори, включително самопубликуващия се геолог Нулман, да заговорят за възможно изкуствено въздействие, определяно в някои среди като „външно изгаряне на литосферата“. Но тук изниква сериозен въпрос, който числата не потвърждават напълно. При регистриран магнитуд от 7.5 по скалата на Рихтер с епицентър в открито море, регистрираното вълнение цунами достигна едва 30 сантиметра. Според официалните обяснения това се дължи на хоризонтално, а не на вертикално изместване на тектоничните плочи, макар че за критиците липсата на голяма вълна остава подозрителна.
Информационното затъмнение и изчезването на геодезическите данни
Втората голяма въпросителна е свързана с внезапното ограничаване на публичния достъп до ключови масиви от данни. Твърди се, че часове след бедствието информацията за микросеизмичността, както и спътниковите радарни изображения с ултрависока резолюция за региона, са станали недостъпни в глобалната мрежа. По-специално се посочват данните от станциите на американската система SIRGAS (Геоцентрична референтна система за Север и Юг), които измерват тектоничните движения в реално време.
Без тези данни е практически невъзможно независимо да се потвърди дали процесите в Карибската плоча са изцяло естествени. Разбира се, администрацията във Вашингтон може да класифицира подобна информация от съображения за сигурност или за предотвратяване на паника, но забавянето на данните винаги подхранва спекулациите.
Логистичният удар върху Каракас и рафинерията Ел Палито
Инфраструктурните поражения във Венецуела се оказаха хирургически точни. Сеизмичната вълна нанесе основния си удар върху северната, най-урбанизирана част на страната. Бяха разрушени ключови мостове по Панамериканската магистрала, а международното летище в Каракас претърпя структурни повреди. Най-тежкият икономически удар обаче бе извеждането от строя на голямата петролна рафинерия „Ел Палито“. Това автоматично блокира вътрешното снабдяване с горива в момент, когато по данни на хуманитарни организации близо 50 000 души се водят изчезнали в щата Ла Гуайра.
Мащабът на разрушенията е безпрецедентен за страната от 126 години насам. Правителството на Николас Мадуро, което до този момент водеше тежки и усукани преговори с Белия дом за условията за завръщане на западните енергийни компании, се оказа в ситуация на пълна безизходица. Когато инфраструктурата ти е парализирана, суверенитетът бързо остава на заден план пред нуждата от физическо оцеляване.
Правният парадокс: Санкциите, които паднаха за 24 часа
Може би най-странният детайл в цялата хронология е административната реакция на Министерството на финансите на САЩ (OFAC). По-малко от денонощие след труса Вашингтон отмени ключови санкции срещу Венецуела, издавайки генерален лиценз за финансови и търговски операции. Според оценки на юристи по международно право, изготвянето на толкова сложен документ обикновено отнема седмици, ако не и месеци на междуведомствени съгласувания. Любопитно е също, че шест дни преди самото бедствие бяха вдигнати и ограниченията срещу венецуелската държавна авиокомпания Conviasa.
Днес, под прикритието на хуманитарна мисия и без изричното съгласуване с Каракас, американски транспортни самолети кацат на летището в столицата. Този модел поразително напомня събитията в Хаити през 2010 г., когато след опустошителното земетресение Пентагонът пое пълния контрол над летището в Порт-о-Пренс, предизвиквайки тогава протести дори от страна на Франция.
Икономическото завоюване чрез Chevron
Вместо дълги пазарлъци, ситуацията на терен се реши в рамките на няколко дни. За да осигури средства за възстановяване на разрушените 774 сгради и критична инфраструктура, правителството на Мадуро беше принудено радикално да разшири оперативните лицензи на американския петролен гигант Chevron. Корпорацията на практика пое управлението на ключови находища в басейна на река Ориноко.
САЩ вече нямат нужда да преговарят с боливарския режим от позицията на дипломатически партньор – те просто влязоха и взеха икономическия ресурс. ООН отчита, че над 30% от населението на страната е в крайна нищета, което елиминира всякаква възможност за политическа съпротива от страна на Каракас.
Технологичният контекст: От Никола Тесла до МГД генераторите „Памир“
Възможно ли е наистина предизвикването на изкуствени земетресения? Историческият контекст показва, че както САЩ, така и СССР са провеждали мащабни изследвания в тази област още от средата на миналия век. Известно е, че съветските учени разработваха мобилни магнитохидродинамични (МГД) генератори, като комплексите „Памир“ и „Хибини“. Тези системи, описани в специализирани научни сборници от 1978 г., са излъчвали мощни токови импулси дълбоко в земната кора през специални сондажи, за да изследват структурата на литосферата и да освобождават натрупаното напрежение.
Земната кора не е статична, тя е динамична система под постоянно напрежение. Прилагането на насочен електромагнитен импулс в критична точка на тектоничен разлом теоретично би могло да задейства верижна реакция. Въпреки че през 1977 г. беше приета Международната конвенция за забрана на военно или друго враждебно използване на техники за изменение на околната среда (ENMOD), спазването на подобни договори в епохата на разпадаща се глобална архитектура за сигурност остава по-скоро пожелателно. Като пример се посочват и изявленията на бившия директор на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард, която индиректно повдигна въпроса за съществуването на американски изследователски биолаборатории по света, дълго време отричани от официалните власти.
Аналогиите с Турция и Сирия от 2023 година
Съмненията около сеизмичните събития не започват от Венецуела. По време на катастрофалното земетресение в Турция и Сирия през февруари 2023 г. бяха отбелязани сходни аномалии. Тогава над 150 труса се подредиха в необичайна линия, засягайки сериозно трасетата на турските енергийни тръбопроводи. Множество свидетели докладваха за странни сияния в небето преди първия удар, а вторичният трус беше с интензитет, почти идентичен с основния.
Турският президент Реджеп Ердоган тогава успя да удържа политическата стабилност и спечели изборите през май същата година, въпреки тежкия икономически удар. Но в Сирия ситуацията се разви по коренно различен начин. Режимът на Башар Асад, вече изтощен от десетилетие гражданска война, не разполагаше с икономически буфери. Земетресението пречупи икономическото гръбче на Дамаск и година и половина по-късно сирийската държавна структура се срина при първата сериозна офанзива на въоръжената опозиция. Много изследователи тогава насочиха вниманието си към американската йоносферна изследователска програма HAARP в Аляска, около която научната общност продължава да спори дали има капацитет да влияе върху процесите в геосферата.
Предупреждението на Уго Чавес и сянката над Севастопол
Преди смъртта си бившият венецуелски лидер Уго Чавес открито заяви, че Хаити е било полигон за изпитване на американски тектонични технологии. Според него тогавашният трус е послужил за проиграване на хуманитарни сценарии за окупация. Чавес се позоваваше на секретни доклади, чийто произход така и не беше официално потвърден от Москва, като руският Северен флот тогава деликатно се дистанцира от темата, окачествявайки я като научна фантастика.
Но прогнозата на Чавес съдържаше и друг елемент: той твърдеше, че този тип натиск рано или късно ще бъде приложен и срещу Руската федерация. И ето че на 22 юни 2026 г. – два дни преди събитията в Каракас – Севастопол беше разтърсен от серия от 19 последователни труса. Директорът на Института по сеизмология и геодинамика към Кримския федерален университет Юрий Волфман определи тези събития като напълно нетипични за региона, тъй като те се случиха в бърза последователност с епицентър на плитка дълбочина от около 5 километра в Черно море.
Дали това е било чисто геофизично съвпадение, или недвусмислен сигнал към Москва в контекста на ескалиращите западни ултиматуми по отношение на Крим? Твърдението, че трусовете в Севастопол са координирани с тези във Венецуела, звучи логично в рамките на геополитическия анализ, но има един сериозен проблем – съвременната наука все още няма категорично и публично доказателство за възможността да се контролира сеизмичната енергия на хиляди километри разстояние с такава прецизност.