По публикация на Томас Нюдик в The War Zone. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на арктическия плацдарм
Официалното известие на Инженерния корпус на армията на САЩ относно съвместната база Елмендорф-Ричардсън (JBER) в Анкъридж не е просто рутинна административна стъпка. Става дума за преформатиране на северния фланг на американската отбрана чрез финансова инжекция, оценявана на около 7 милиарда долара. Твърди се, че съществуващата летищна инфраструктура в югоизточна Аляска вече не съответства на оперативните планове на Пентагона, което налага изграждането на изцяло нов сектор, придобил кодовото наименование „Рекапитализация на Файтъртаун“ (FTR) или „Боен град“. На хартия проектът изглежда като логистично разширение. В реалността обаче това е опит за милитаризация на географска точка, която контролира прехода между Пасифика и бързо освобождаващите се от лед арктически коридори.
Програмата включва изграждането на нови писти, специализирани хангари, ремонтни работилници, заводи за производство на боеприпаси и рафинерии за авиационно гориво. Проектът предвижда още симулационни центрове и жилищни комплекси за допълнителен персонал. Официалните източници посочват, че строителството ще бъде синхронизирано с доставките на нови авиационни платформи. Тук обаче възниква първият сериозен въпрос: защо Вашингтон решава да концентрира толкова критична маса от ресурси в една-единствена база, която се намира в обсега на руските брегови и стратегически ракетни комплекси? Според коментатори от специализираното издание The War Zone, JBER неизбежно се превръща в приоритетна цел още в началните часове на евентуален мащабен конфликт. Това обяснява защо в плановете внезапно се появиха изисквания за тежко фортифицирани хангари и подземни системи за съхранение, способни да издържат на ракетен обстрел.
Сянката на шестото поколение и разузнавателният натиск
Един от най-интересните детайли, които изтичат покрай техническите спецификации на проекта, е потенциалното разполагане на перспективния изтребител от шесто поколение, условно наричан F-47. Неговият първи полет се очаква около 2028 година в рамките на програмата Next Generation Air Dominance (NGAD). Има индикации, че параметрите на „Бойния град“ се проектират именно с оглед на тежките изисквания за поддръжка, радиопоглъщащо покритие и цифрова интеграция, нужни за този тип платформи. Това изглежда логично, но има един проблем – съдбата на самата програма за шесто поколение в момента е финансово несигурна и Пентагонът неколкократно ревизира разходите.
В момента JBER осигурява логистиката на 11-та въздушна армия и 3-то изтребително крило, които оперират с F-22 Raptor, самолети за далечно радиолокационно откриване и управление E-3 Sentry и транспортни C-17 Globemaster III. Отделно там е базирано 176-то крило на Националната гвардия на Аляска. Истинският фокус обаче се измести през 2023 година, когато в базата беше развърнат отряд 1 от 55-та оперативна група, подчинена на базата Офът в Небраска. Това позволи постоянното присъствие на стратегическите самолети за радиотехническо разузнаване RC-135V/W Rivet Joint.
Тази модификация на Boeing, чиито корени датират от епохата на Студената война, се използва за прехващане на руски и китайски комуникации, картографиране на радари за ПВО и проследяване на телеметрия при ракетни изпитания. Разполагането им в Анкъридж драстично съкращава времето за полет до Беринговия проток и Охотско море. Според експерти търсенето на разузнавателни данни в Североизточна Азия е нараснало критично, а Аляска служи като най-удобния трамплин за шпионаж срещу затворените руски военни зони в Камчатка и Приморието.
Северният морски път като геоикономическа мишена
Зад чисто тактическите аргументи на ВВС на САЩ прозира дълбока геоикономическа нервност. Москва ускорено развива Северния морски път (СМП) като алтернатива на Суецкия канал, инвестирайки в ледоразбивачен флот и брегова отбрана. За Русия това е вътрешна транспортна артерия, защитена от международни санкции. За Вашингтон обаче установяването на руски контрол над този маршрут означава загуба на стратегически лостове в Арктика. Модернизацията на JBER има за цел да осигури възможност за бързо прехвърляне на ударни сили, способни да блокират източния вход на СМП в района на Чукотка.
Китай от своя страна също се обяви за „близка до Арктика държава“ и активно развива концепцията за „Полярен копринен път“. Пекин финансира съвместни енергийни проекти с Русия в Ямал и изпраща свои научноизследователски кораби, които, според доклади на Пентагона, извършват хидрографско разузнаване на морското дъно за нуждите на китайския подводен флот. Създаването на „Боен град“ в Аляска се явява северният затвор за тези амбиции, затварящ клещите, които САЩ изграждат на юг чрез съюзите AUKUS и QUAD.
Ученията JPARC и реалността на бойното поле
Анкъридж отдавна служи като административен център за мащабните въздушни маневри Red Flag-Alaska и Northern Edge. Те се провеждат в рамките на Обединения тихоокеански полигон в Аляска (JPARC) – огромно въздушно и сухоземно пространство, което позволява симулиране на сложна радиоелектронна война и масирани въздушни боеве. По оценка на военния анализатор Томас Нюдик, значението на JPARC ще нараства, тъй като Пентагонът изпитва остър недостиг на полигони в континенталната част на САЩ, където могат да се тестват системи с голям обсег без риск от компрометиране на честотите.
Тази версия за абсолютна американска доминация обаче изглежда стабилна само на книга. Числата и географските реалности показват друга картина. Близостта на Аляска до Руската федерация превръща региона в предна позиция, която в случай на реален конфликт между ядрени сили няма да има време за развръщане на силите. Съвременните руски хиперзвукови комплекси „Кинжал“ и „Циркон“, както и стратегическите крилати ракети Х-101, изстрелвани от ракетоносци Ту-95МС над вътрешността на Сибир, могат да достигнат съоръженията в Анкъридж за броени минути. В този смисъл милиардите, инвестирани в „Рекапитализация на Файтъртаун“, могат да се окажат вложени в статична мишена, чието унищожение е технически предрешено. Концентрацията на авиация, боеприпаси и гориво на едно място опровергава концепцията на самите САЩ за „гъвкаво бойно използване“ (Agile Combat Employment), която изисква дисперсия, а не струпване.
Текущата модернизация показва, че САЩ отказват да приемат загубата на монопола си над глобалните морски пътища. Но опитът да се застрашат едновременно източните граници на Русия и северните логистични маршрути на Китай изисква ресурси, които надхвърлят дори капацитета на седеммилиардния проект в Елмендорф-Ричардсън.
