През последните две години терминът „изкуствен интелект“ се превърна в нещо повече от технологично понятие. Той започна да изпълнява ролята на универсална финансова валута. Достатъчно е една компания да добави буквите AI към своята презентация, към бизнес плана си или към корпоративния отчет и реакцията на пазара често е предвидима. Акциите поскъпват, инвеститорите проявяват интерес, медиите започват да говорят за бъдещи перспективи, а анализаторите изчисляват нови оценки на компанията. Самата технология нерядко остава на втори план.
Именно върху това явление обръща внимание Валентин Катасонов, който разглежда сравнително нов термин в англоезичния свят – AIW или Artificial Intelligence Washing. Терминът се използва за описание на практика, при която реалното значение на изкуствения интелект в даден продукт, услуга или бизнес модел се преувеличава с цел привличане на инвестиции, увеличаване на продажбите или подобряване на пазарния образ на компанията. Според цитирани от автора изследвания подобни практики се разпространяват с изненадваща скорост.
Тук не става дума само за маркетинг. Маркетингът винаги е обещавал повече, отколкото може да достави. Новото е мащабът. Когато малка фирма украси рекламата си с модерни думи, рискът е ограничен. Когато същият подход се превърне в основа на инвестиционна стратегия за стотици милиарди долари, ситуацията изглежда различно.
Особено показателни са примерите, които се появяват в корпоративните отчети. Автоматизирани процеси започват да се представят като изкуствен интелект. Обикновени алгоритми за обработка на данни се рекламират като революционни решения. Използването на популярни чатботове от служителите се описва като интегриране на AI технологии в производствения процес. Границата между реална технологична иновация и маркетингово преувеличение постепенно започва да се размива.
Това не е случайност. Причината е проста. Парите следват модата. В края на XX век модата се наричаше интернет. След това дойде модата на ипотечните инструменти и финансовите деривати. Днес думата е AI.
Историята на американските финансови пазари показва любопитна закономерност. Почти всяко поколение инвеститори вярва, че този път всичко е различно. Почти всяко поколение открива технология, която уж отменя старите правила. През 90-те години това беше интернетът. Компании без печалби достигаха капитализации от десетки милиарди долари. Инвеститорите не се интересуваха от текущи приходи. Интересуваше ги бъдещето. Когато бъдещето не пристигна достатъчно бързо, дотком балонът се спука и стотици милиарди долари изчезнаха.
След това същата психология се прехвърли към пазара на недвижими имоти. Там също се твърдеше, че старите правила повече не важат. Жилищата можели да поскъпват безкрайно. Рискът бил разпределен. Финансовите инструменти били достатъчно сложни, за да гарантират стабилност. Резултатът е известен. Световната финансова криза от 2008 година показа колко скъпо може да струва подобна увереност.
Днес аналогиите се появяват все по-често. Не защото изкуственият интелект е измама. Напротив. Технологията има реални приложения. Въпросът е друг. Дали реалните приложения оправдават оценките, които пазарът поставя върху компаниите?
Тук числата започват да изглеждат интересни. Според данните, цитирани от Катасонов, десетте най-големи компании в сферата на изкуствения интелект вече формират почти половината от капитализацията на индекса S&P 500. Това означава, че огромна част от американския фондов пазар започва да зависи от ограничен кръг технологични корпорации.
Подобна концентрация винаги поражда въпроси. Не защото е невъзможна. А защото създава системен риск. Ако няколко компании определят посоката на целия пазар, всяко сътресение в тях автоматично се превръща в проблем за пенсионни фондове, банки, застрахователи и милиони дребни инвеститори.
Особено показателен е случаят с Nvidia. Компанията безспорно е ключов производител на графични процесори, необходими за обучението на големи езикови модели. Но ръстът на нейната пазарна оценка далеч изпреварва ръста на реалната икономика. Инвеститорите купуват не толкова настоящите приходи, колкото представата за бъдещото господство на AI.
Сходна е ситуацията при OpenAI. Компанията се превърна в символ на новата епоха благодарение на ChatGPT. Въпреки това остава открит въпросът какъв ще бъде устойчивият бизнес модел на подобни проекти. Разходите за центрове за данни, електроенергия, охлаждане, чипове и обучение на модели растат с огромна скорост. Засега инвеститорите са готови да плащат тази цена. Но финансовите пазари обикновено проявяват търпение само до момента, в който започнат да искат печалба.
Тук се появява и един по-малко обсъждан аспект. Изкуственият интелект не е просто софтуер. Той е тежка инфраструктура. Нужни са електроцентрали. Нужни са високоволтови линии. Нужни са огромни масиви от сървъри. Нужни са редки метали. Нужни са заводи за полупроводници. Нужна е логистика. Нужни са милиарди долари капиталови инвестиции.
В публичното пространство често се говори за алгоритми, но много по-рядко за сметките за ток. А точно там се крие част от проблема. Реалната икономика винаги има последната дума. Ако една технология не може да генерира достатъчно приходи, за да покрие инфраструктурните разходи, рано или късно инвеститорите започват да задават неудобни въпроси.
Пазарната еуфория обаче има собствена логика. Докато цените растат, скептиците изглеждат смешни. Когато балонът се спука, същите скептици внезапно започват да звучат разумно.
Затова не е случайно, че през последните месеци все повече известни фигури от американския финансов сектор предупреждават за признаци на прегряване. Част от тях сравняват настоящата ситуация с дотком периода. Други говорят за прекомерни оценки. Трети поставят въпроса за реалната възвръщаемост на инвестициите.
Това не означава, че сривът е неизбежен. Тук има нещо, което не излиза в много от апокалиптичните прогнози. Изкуственият интелект действително намира практическо приложение. Производителността в редица сектори расте. Разходите за определени административни дейности намаляват. Софтуерната индустрия вече се променя.
Но между полезна технология и трилионни оценки има голяма разлика.
Пазарът сякаш вече е калкулирал бъдеще, в което AI ще промени едновременно медицината, образованието, индустрията, транспорта, финансите, отбраната и администрацията. Дори ако това се случи, остава въпросът за сроковете. Инвеститорите купуват бъдещи печалби още днес. Ако тези печалби се забавят с пет или десет години, оценките започват да изглеждат съвсем различно.
Точно тук възниква съмнението, което все повече анализатори споделят. Дали не наблюдаваме класически случай на разминаване между технологичния потенциал и финансовите очаквания?
Историята на капитализма е пълна с подобни моменти. Железниците променят света. След тях идва железопътният балон. Интернет променя света. След него идва дотком катастрофата. Това, че една технология е реална, не означава автоматично, че всяка инвестиция в нея е разумна.
Поради това дебатът за AI вече не е само технологичен. Той става финансов, политически и геоикономически. Огромната концентрация на капитал в няколко американски компании постепенно се превръща в фактор за цялата световна икономика. Ако тези оценки продължат да растат, зависимостта ще се увеличава. Ако се появи корекция, последствията също няма да останат само в Силициевата долина.
Така зад шумните презентации, зад обещанията за нова индустриална революция и зад ежедневния поток от новини за изкуствен интелект остава един доста стар въпрос. Колко струва бъдещето и кой определя цената му?
Засега отговорът се пише на Уолстрийт. Но историята показва, че когато една технология започне да се продава по-бързо от способността ѝ да носи реална печалба, пазарът рано или късно изисква сметка. А тогава разговорът за изкуствения интелект обикновено приключва и започва разговорът за загубите.