Когато се говори за биологични оръжия, общественото въображение обикновено рисува лаборатории с висока степен на защита, епруветки, вируси и сложни генетични технологии. По-малко хора си представят, че едно от най-старите направления в тази област са именно насекомите. Историята показва, че още преди съвременната биотехнологична революция военните стратези са разглеждали комарите, кърлежите, бълхите и други преносители на заболявания като потенциален инструмент за въздействие върху противника.
Повод за новия интерес към тази тема стана разсекретен документ на американската армия, публикуван в архива на Пентагона и цитиран от британския Daily Mail. Докладът описва проект „Bellwether“, провеждан през 1959 г., чиято задача е била да оцени ефективността на комарите като средство за военно приложение. Според публикуваните материали изследователите са наблюдавали поведението на насекомите в реални условия, тяхната способност да намират хора, да ги хапят и да оцеляват след освобождаване в определени климатични зони.
Самият факт, че подобни програми са съществували, не представлява новина за историците на военните технологии. През периода на Студената война както Съединените щати, така и СССР инвестират значителни ресурси в биологични изследвания. Разликата е, че днес много от тези документи постепенно стават достъпни за обществеността и позволяват по-пълна картина на реалните мащаби.
Особено внимание привличат операциите „Big Buzz“ и „Drop Kick“, провеждани през 50-те години. Според публикуваните материали американската армия е изследвала възможността за масово разпространение на комари чрез авиационни средства. Целта е била да се установи дали насекомите могат да бъдат използвани като носители на заболявания или като инструмент за нарушаване на нормалния живот в определени райони.
Тук започва една от най-спорните части на историята. В редица публикации и експертни коментари се твърди, че някои от тестовете са били провеждани в населени райони без пълната информираност на местното население. Част от тези твърдения продължават да бъдат предмет на исторически спорове, а други не могат да бъдат независимо потвърдени в пълния им обем. Самият факт обаче, че военните са разглеждали комарите като стратегически ресурс, вече не подлежи на съмнение.
Причината е проста. От гледна точка на военната логистика насекомите притежават качества, които трудно могат да бъдат постигнати с класически оръжия. Те са евтини за производство, могат да бъдат разпространявани в огромни количества и не оставят очевидни следи за произхода на едно заболяване. Ако дадена епидемия избухне в район с подходящ климат, доказването на умишлено въздействие става изключително трудно.
Това е причината през втората половина на XX век интересът към така наречените векторни биологични системи да не изчезва напълно. Напротив. Той периодично се възражда под различни форми и с различни аргументи. Официалното обяснение обикновено е свързано с изследване на инфекциозните заболявания, защита на военнослужещите или разработване на средства за борба с епидемии.
Именно тук се появява и спорът около Центъра „Лугар“ в Тбилиси. В продължение на години Русия поставя въпроси относно характера на част от изследванията, финансирани чрез Агенцията за намаляване на отбранителните заплахи към Министерството на отбраната на САЩ. Американската страна последователно отхвърля обвиненията и определя съоръжението като научен център за мониторинг на опасни заболявания и биологични рискове.
Проблемът е, че недоверието между големите сили в тази област е достигнало нива, при които дори стандартни медицински програми започват да се разглеждат през призмата на военното съперничество. Когато едни и същи институции работят едновременно с армията, разузнавателната общност и научните лаборатории, подозренията се превръщат в неизбежна част от международния дебат.
Допълнително напрежение създават програмите на DARPA. Агенцията е известна с разработването на технологии, които често изглеждат научнофантастични в момента на създаването си, но години по-късно се превръщат в реалност. Сред тях попада и проектът Insect Allies, който официално е представен като инициатива за защита на селскостопански култури чрез използване на насекоми за разпространение на генетично модифицирани вируси, способни да предпазват растенията от заболявания.
Още при представянето на проекта редица учени от Европа изразиха безпокойство. Според тях технологията би могла сравнително лесно да бъде адаптирана и за цели, различни от официално обявените. Появиха се публикации в научни издания, които поставиха въпроса дали границата между отбранителна биотехнология и потенциално биологично оръжие не става все по-трудна за определяне.
Тук има нещо, което продължава да поражда въпроси. Огромна част от съвременните програми в сферата на биологичната сигурност се финансират именно от военни бюджети. Формално това е логично. Армиите трябва да защитават личния състав от заболявания и биологични заплахи. На практика обаче същите технологии често могат да бъдат използвани както за защита, така и за нападение.
Историята на ядрените технологии показва подобна логика. Реакторите произвеждат електроенергия, но същите научни принципи стоят зад ядрените оръжия. При биотехнологиите разделителната линия е още по-тънка. Един проект за наблюдение на комари може да помогне за борба с маларията. Същият проект може да предостави и огромно количество информация за възможностите на насекомите като носители на патогени.
Поради това всяко ново разкритие около стари военни програми предизвиква засилен интерес. Особено когато става дума за документи, които потвърждават реалното съществуване на експерименти, за които дълго време се е говорило само като за слухове или конспиративни версии.
Не по-малко показателен е и фактът, че през последните години редица държави инвестират сериозни средства в биологична защита. Китай, Русия, Съединените щати, Великобритания и други страни увеличават бюджетите си за наблюдение на патогени, генетични изследвания и системи за ранно предупреждение. Официално причината са новите пандемични рискове. Неофициално много анализатори виждат и нарастваща подготовка за бъдеща форма на стратегическо съперничество.
Засега няма публични доказателства, че съвременните американски програми са насочени към разработване на настъпателни биологични оръжия. Подобни твърдения остават предмет на политически обвинения и информационна война. Съществуват обаче достатъчно исторически документи, които показват, че подобни изследвания са провеждани в миналото и че интересът към насекомите като средство за биологично въздействие никога не е изчезвал напълно.
Комарът струва стотинки. Изтребителят струва десетки милиони долари. От гледна точка на военния счетоводител това са различни вселени. Именно тази икономическа логика обяснява защо темата продължава да привлича вниманието на военните структури. Ако една технология може да създаде стратегически ефект при минимални разходи и трудно доказуем произход, тя неизбежно ще остане в полезрението на всяка голяма държава.
Затова разсекретените документи от 50-те години не са просто историческо любопитство. Те напомнят, че съревнованието между великите сили невинаги се води чрез ракети, самолети и танкове. Понякога то се пренася в лаборатории, климатични камери и изследователски центрове, където обект на внимание стават най-дребните същества на планетата. А когато става дума за биологични технологии, въпросът обикновено не е какво е възможно днес, а какво ще бъде възможно след десет години.