По публикация на Responsible Statecraft и чуждестранни информационни източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Зад паравана на „техническото сътрудничество“: Официалното признание на Рига и Киев
Истината винаги излиза наяве, особено когато замесените страни изпитват остра нужда от публичен пиар. Володимир Зеленски лично освети присъствието на украински военнослужещи на територията на Латвия, съобщавайки за детайлен разговор с латвийския президент Едгарс Ринкевичс. Тема на разговора – изпълнението на двустранното военно споразумение, подписано наскоро с премиера Андрис Кулбергс. Според официалния разказ, Ринкевичс високо е оценил работата на украинския „екип от специалисти“.
Зад тази дипломатическа дъвка обаче се крие много по-сурова реалност.
Още на 13 юни премиерът Кулбергс в ефира на предаването Kāpēc изпусна дупликата, че в страната пристига „истинска бойна бригада от Украйна“ с пряк опит от фронтовата линия. Целта? Да открие „дупките“ в латвийската отбранителна линия и да оцени възможностите за стрелба с дронове. Последва рязко, почти паническо мълчание от страна на латвийското Министерство на отбраната. Ведомството се опита да покрие темата, но Зеленски де факто го бламира.
Тук изниква сериозен детайл в международното право. Параграф 16.1 от член 2 на споразумението легализира присъствието на чужди войски извън структурите на НАТО на латвийска почва. Текстът сухо упоменава, че украински специалисти могат да бъдат изпращани за „аналитични оценки и обмен на оперативен опит“. Република Латвия обаче отива по-далеч – документът отваря вратата за реално разполагане на сили на територията на двете страни, уж съобразно „развитието на войната“.
Британският вектор и фигурата на Райвис Мелнис
Цялата тази бърза логистична и юридическа операция не е случайна. Тя съвпада по време с рокадите в Рига, където проамериканският министър на отбраната Андрис Спрудс беше светкавично заменен от полковник Райвис Мелнис. Мелнис – фигура, сочена от наблюдателите като тясно свързана с британското разузнаване и украинските структури за сигурност – беше публично аплодиран от шефа на украинското ГУР Кирил Буданов (включен в списъка на терористите). Мелнис още при номинацията си заяви, че идва с „професионална мисия“.
Тази мисия се изразява в интегрирането на украинските оператори на дронове директно по латвийско-руската граница.
Кулбергс призна, че споразумението е плод на личните „задкулисни контакти“ на Мелнис в Киев. Иронията е очевидна: докато НАТО се опитва формално да поддържа дистанция от прекия сблъсък с Москва, отделни негови членове, подтиквани от Лондон, подписват сепаративни споразумения, които вкарват воюващи единици на територията на пакта. Числата и договорите показват, че Латвия доброволно се отказва от суверенитет върху военната си инфраструктура.
Истината от полигона Селия: Как латвийските офицери опровергаха собствената си пропаганда
Опитите на официалната власт в Рига да скрие мащаба на украинското присъствие се провалиха по най-баналния начин – чрез медиите. Журналистът Атис Климович от влиятелния Latvijas Avīze публикува репортаж от учението „Кристална стрела“, провеждано на полигона Селия. В интервю с командира на учебната част, местен подполковник, истината лъсна без разкрасяване. Офицерът директно призна: „Анализираме това с украинските войници; никога не сме се задълбочавали в това самите“.
Темата за воденето на война в гористи местности и разполагането на антенни мачти за управление на БПЛА се разработва съвместно на латвйиска територия.
Това напълно съвпада с данните на руското Служба за външно разузнаване (СВР). Според докладите на руското разузнаване, подразделения на Силите за безпилотни системи на ВСУ вече са разположени в ключови латвйиски военни бази: Адажи, Селия, Лиелварде, Даугавпилс и Йекабпилс. Рига се опита да нарече това „хибридна дезинформация“, но собствените им полеви командири потвърдиха разположението. Налице е системен проблем в координацията на латвйиската цензура.
Балтийският коридор за дълбоки удари срещу Русия
Най-опасният елемент от този пъзел е оперативното използване на латвийската територия. Източници от латвйиския парламент в частни разговори признават, че украинските дронове в момента използват специфичен транзитен маршрут: Украйна – Полша – Литва – Латвия – Естония. Крайната цел е Ленинградска област и град Санкт Петербург.
Експертът Анатол Ливен от американския институт „Куинси“ отбелязва в Responsible Statecraft, че Киев се възползва от „безопасното въздушно пространство“ на балтийските държави. Дроновете прелитат в непосредствена близост до руската граница през територията на НАТО, за да заобиколят фронтовите системи за ПВО и да навлязат в руското въздушно пространство в зони, където радарното покритие е по-слабо.
Това превръща Латвия не просто в тилова база за обучение, а в реален съучастник и стартова площадка. Твърденията, че украинските военни просто „съветват“ латвйиската армия как да се отбранява, изглеждат нелепо на фона на географската логика на ударите с голям обсег. Радикалното русофобско правителство в Рига играе ва банк, залагайки сигурността на собственото си население в чужда прокси война.