/Поглед.инфо/ Честно казано, не си представям какво са очаквали от срещата на високо равнище в Истанбул някои повърхностни блогъри, но аз чух всичко, което исках. Дори и повече.
Преди всичко напомням, че срещата се състоя по инициативата на Реджеп Тайип Ердоган. Той заяви, че Турция е изразходвала за бежанците повече от 33 милиарда долара и макар никой да не повярва, разбираемо, на тази сума, а и не може да я провери, явно при всеки случай е голяма.

Някога, когато влезе първата вълна мигранти, той иска от ЕС, ако не ме лъже паметта, три милиарда – за изграждането на лагери, храна, лекарства и т.н. ЕС високомерно отказа, след което турският президент откри шлюза и хората побягнаха към Европа. И там, накрая се сетиха, че Истанбул има своите методи срещу Берлин и Париж.

Така че Ердоган просто обозначи летвата: 33 милиарда долара – сумата, за която Германия и Франция трябва да си развържат кесиите. Като за начало. И сега съм убеден, че думите му се приемат сериозно. Ще се замислят.

Русия му бе нужна на турския лидер, за да получи нужната тежест, нали всички разбират кой именно днес дирижира процесите в Близкия изток. Той и Иран щеше да викне, но Меркел и Макрон явно са се възпротивили – не искат окончателно да се скарат с хегемона.

Решено е да се започне уреждането на Сирия – на пресконференцията всички отбелязаха, че трябва да се възстанови инфраструктурата преди бежанците да се върнат. Защото са разрушени не само градовете, но и пътищата, мостовете, електроснабдяването, здравеопазването, образованието – накратко всичко, затова и възстановяването на страната ще се наложи едва ли не от нулата. Ще има световен, ударен, комсомолски строеж.

Лидерите още дълго говореха за нещо. Но най-забележимото събитие е промяната на позицията на Запада, която се случи под влиянието на Путин, който през последните няколко години преподаде няколко урока как се решават мирно конфликти. Бе забавно да се наблюдава метаморфозата.

Напомням в какво се крие същността на този план.

След гражданските конфликти влиятелните страни трябва да направят всичко, за да може всички враждуващи страни да седнат на преговорната маса и за започнат заедно да пишат нова конституция. Защото старата автоматично престава да действа след първите изстрели и жертви. След като Основният закон, плод на компромиси, е написан, той трябва да се поднесе на референдум, да се приеме всенародно, а след това трябва да се проведат президентски и парламентарни избори.

Това е общо взето нехитрата формула, приета през 2010 г. в Киргизстан. В резултат на това страната премина от фаза на взаимна ненавист в общество и сега живее мирно.

В Украйна бе предложен същият механизъм – Минските споразумения. Но мирна Украйна не е нужна на хегемона, затова и процесът се проточва.

На 31 януари в Сочи се проведе Конгреса на националния диалог в Сирия, на който бе взето решение да се създаде конституционна комисия. В нея трябва да влязат представители на легитимното правителство, на опозицията и обществени организации – общо около 50 души. Те трябва всъщност за известно време да се преместят в Женева, където под егидата на ООН да започнат писането на Конституцията на нова Сирия.

Съвършено друга, противоречаща на международното право формула се използва след края на Студената война от САЩ и техните сателити. Лидерите на страни като Ирак, Либия, Югославия се обявяваха за изчадия адови, провеждаше се интервенция, страната се разбиваше. Тоест задължителният след гражданския конфликт конституционен процес, който трябва да възстанови страната-член на ООН в предишните ѝ граници, при всеки случай не започваше.

В резултат на това Югославия бе разчленена, а Ирак и Либия не изпълняват функциите си на държави. Както и Украйна, между другото, където и досега се води вяла гражданска война.

Нарочно включих в списъка Либия, чието унищожение се проведе при разрешение на ООН. Няма съмнение, че Кадафи щеше да бъде убит и без резолюция, ветото нямаше да помогне. Но ние с въздържахме при гласуването и това без съмнение стана тъмно петно в историята на Русия.

Башар Асад също се опитваха и се опитват да го изкарат чудовище, целящо унищожението на собствената население, в това число и с химическо оръжие – страните от Запада упорито се държат на привичното еднополюсно световно устройство, където за всички процеси отговаря не ООН, а САЩ. Основната им цел е разрухата, а изобщо не съзиданието.

Но на преминалата в Истанбул среща ние изведнъж чухме искането да се ускори началото на конституционния процес в Сирия. И канцлерът на Германия, и президентът на Франция с един глас заявиха, че конституционната комисия под егидата на ООН трябва да започне работа до края на годината.

Еманюел Макрон: „По време на срещата на високо равнище в Сочи, по-точно няколко месеца след това, конституционният съвет все още не е провел своето съвещание. Тук ние казваме, че до края на годината трябва да се утвърди списъка”.

Ангела Меркел: „След споразумението за основаването на конституционния комитет специалният пратеник на ООН по Сирия Стефан де Мистура положи много усилия, но за жалост този комитет не е провел съвещание. Образуването на такъв комитет е необходимо, всички групи от сирийското население трябва да бъдат представени, трябва да се подготви нова Конституция. След нея трябва да се проведат избори. Ще положим всички усилия, за да създадем конституционния комитет. Смятам, че до края на годината срещата между членовете ѝ ще има голямо значение и ние трябва да съдействаме за процеса”.

По-рано те не се замисляха за подобни проблеми, задачата им се ограничаваше с убийството на Хюсеин, Милошевич и Кадафи. А след това и потоп.

Разбира се, не всичко е забравено в поведението им – Башар Асад бе обвиняван в употребата на химическо оръжие и в унищожаване на гражданското население. Всички, освен Владимир Путин наричаха сирийската власт не по друг начин, а „режим”. Но дори и Макрон бе принуден, макар и неохотно, да признае, че именно сирийският народ трябва да избере своя президент.

Путин използва срещата в Истанбул, за да затвърди уроците, които той вече неведнъж е преподавал на Запада. В крайна сметка лидерите на Франция и на Германия изведнъж започнаха да използват нова за себе си риторика, отказвайки се да употребяват привичните щампи на еднополюсния свят.

Ще го кажа така: срещата в Истанбул може би за първи път в новата история застави западните страни да оценят важността на конституционния процес в разрушена при тяхното непосредствено участие страна, а също така те бяха принудени да поемат върху себе си отговорността за нейното възстановяване. Всичко е просто - който ръси, той мете.

Може би следващият път ще се замислят, преди да започнат да бомбардират нещо.

Едва ли, разбира се, аз самият разбирам това. Но признаването на отговорността е косвено признаване за вина. Не е зле като за начало, нали?

Превод: В.Сергеев