/Поглед.инфо/ Ислямистите не идват да управляват Афганистан днес за първи път с изтеглянето на американските войски. И дори не през 1996 г., когато Кабул е превзет от талибаните за първи път.

Афганистан минава пътя от традиционна мюсюлманска държава към светска държава а от 1926 г., когато Емир Аманула, започвайки модернизацията на страната, премахва емирата и се обявява за крал, а страната за кралство. Превъзходството на светското право над ислямското е установено през 1973 г., след свалянето на кралската власт и провъзгласяването на република, ръководена от Мохамед Дауд. Народната демократична партия на Афганистан (НДПА), която е създадена в средата на 60-те години и декларира марксистко-ленински принципи, се засилва в страната. До април 1978 г. НДПА е малко по -голяма от болшевишката партия в началото на 1917 г. и се състои от образовани интелектуалци и военни, които контролират много армейски части.

Дауд не може да се справи с кризисните икономически тенденции и до началото на 1978 г. спадът на жизнения стандарт е такъв, че повече от милион афганистанци емигрират в Иран.

На 17 април 1978 г. е застрелян един от лидерите на фракцията “Парчам” на НДПА , Акбар Хайбар. Погребението му се превръща антиправителствен митинг, който привлича десетки хиляди хора. Дауд арестува лидерите на НДПА - както Тараки, така и Амин (фракцията “Халк”, по-радикална), и Кармал (фракцията “Парчам”, по-умерена). Партията е под заплаха от репресии и забрана - и тогава лидерите на НДПА дават на своите поддръжници в армията заповедта да свалят Дауд . Саурийската (априлска) революция е естествено решение в контекста на засилващата се криза и изострянето на политическата борба.

Афганистан е узрял за свалянето на предишното правителство, но не е узрял за революционни трансформации, по пътя на чието осъществяване иска да поеме Тараки. Път, който отнема на СССР шест десетилетия. Колкото по-радикални са трансформациите, толкова по-ожесточена става съпротивата. Колкото по-категорично действат противниците на революцията, подкрепяни отвън, толкова по-рязко реагира революцията. Към това се добавя борбата между умерените (“Парчам”) и радикалите (“Халк”) в НДПА. В крайна сметка умереното крило е отстранено от ръководството на партията и страната.

До края на 1979 г., след две дузини призиви към Москва от Тараки и Амин, след свалянето и убийството на Тараки, съветските войски навлизат в Афганистан. “Халк” са отстранени от власт, а лидерът на "Парчам" Бабрак Кармал застава начело на Афганистан.

Кармал изгражда своята политика, сякаш разчита на вечното запазване на военните части на СССР в страната и постоянното ръководство на съветските инструктори. Съветските специалисти изграждат производствени и социални съоръжения. Съединените щати, Иран, Пакистан, Саудитска Арабия и Китай подкрепят племената, които се борят срещу революцията и никога не изпитват симпатия към централното правителство - нито емир, нито крал, нито Дауд, нито НДПА.

И тогава в СССР започва Перестройката. И в съзнанието на Перестройката възникна идея: тъй като племената се борят срещу афганистанската революция под знамето на исляма, е необходимо да се обяви Афганистан за ислямска държава, да се отнеме зеленото знаме от муджихадините, да се обяви политика на национално помирение, помилвайте лидерите на муджихадините и ги поканят в правителството.

И за да се подкрепи този обрат, като се промени лицето на държавното ръководство, Кармал е заменен с друг член на фракцията “Парчам” - по-гъвкавият Наджибула.

Наджибула обявява примирие, кани муджихадините в правителството, вписва исляма като държавна религия в конституцията и изхвърля препратки към социализма от партийната програма. Демократична република Афганистан е преименувана на Република Афганистан, а Народно-демократичната партия на Афганистан - Партията “Ватан” (Отечество). И той обявява помилването на Ахмад Шах Масуд, Хакани и Исмаил Хан - най -популярните полеви командири сред муджихадините.

Трудно е да се каже дали това е била негова идея, но тя е била в съответствие с проповядваното в Перестройката.

Всъщност нито талибаните, нито муджихадините правят Афганистан ислямска държава - Наджибула го прави така през 1986-87 г. по предложение на съветското ръководство, държавен преврат и онези, които го подтикват към това от Москва.

Сега, когато талибаните окупираха Кабул и обявиха формирането на своето правителство, много казват, че това е в реда на нещата. Че талибаните не са "Ал Кайда". Че трябва да сме приятели с талибаните, че те няма да излязат извън границите на Афганистан на север. Казват, че са били терористи, но след като вземат властта, те ще се укротят. В края на 1920-те и 1930-те години. много на Запад говорят същото нещо за германските националсоциалисти...

И в Афганистан, в абсурдното обявената там при Горбачов "политика на национално помирение", муджихадините с право видяха първите стъпки от отстъплението на Наджибула и СССР. Това предаване не даде никакви резултати. Присъствието на съветската страна отчасти задържа борбата между “Халк” и “Парчам”, но когато съветските войски се оттеглиха, започна масирана офанзива от муджихадините. Структурите на НДПА и афганистанската армия отговориха с мощни удари, ислямистите се оттеглиха назад. “Халк” бяха готови да се бият, но през пролетта на следващата 1990 г. Наджибула, в съгласие с Кремъл, започва да арестува военните от “Халк”, готови да се бият.

В резултат на това “Халк” са победени, но Наджибула загуби доверието на част от партията и армията, която започна да преминава на страната на противниците на Наджибула. И изчезващото в забвение ръководство на Горбачов отказа да снабди Наджибула с оръжие, боеприпаси, горива и смазочни материали.

До началото на 1992 г. не само муджихадините се бориха срещу правителството - онези части и генерали, които победиха муджихадините през 1989 г., бяха във война.

Муджихадините превзеха Кабул, сваляйки Наджибула със силите на узбекските войски на генерал Достум, които година по-рано избиха членовете на “Халк”, които останаха верни на революцията. Заговорът е организиран от съратника на Наджибула, външен министър Абдул-Вакил.

Гибелта на самия Наджибула беше ужасна: „воините на джихада“ го връзват с въже за джип и го влачат из целия Кабул. Република Афганистан престава да съществува. На негово място се появява „Ислямска държава Афганистан“, която издържа, докато след експлозията на кулите близнаци в Ню Йорк тази страна не е окупирана в продължение на две десетилетия от американците.

Превод: В. Сергеев