Писмеността, комбинация от шест букви на два различни реда, е представена на керамичен фрагмент, намерен на мястото, разположен в района на Шефела в южните части на централен Израел.
Надписите на 3500 години, които са открити в Лахиш. Снимка Австрийски археологически институт/ Австрийска академия на науките.
Артефактът е открит през 2018 г. по време на разкопки, проведени от Австрийския археологически институт към Австрийската академия на науките.
„Нашите изкопни работи започнаха през 2017 г.“, каза д-р Феликс Хьофлмайер, водещ автор на статията и съвместен ръководител на разкопките в Тел Лахиш.
„Търсим да получим радиовъглеродни проби за прехода от средната към късната бронзова епоха", обясни ученият.
Доктор Феликс Хьофлмайер от Австрийския археологически институт. Снимка: Австрийска академия на науките.
Тел Лахиш е един от най-важните археологически обекти в Израел. През този период - около средата на 2-ро хилядолетие пр.р.Хр., той е бил ханаански център.
Градът също се споменава няколко пъти в Библията.
Според Книгата на Исус Навин, израилтяните го унищожили, докато завладявали израелската земя в края на своите скитания в пустинята след Изхода от Египет.
По-късно Лахиш става важен израилски град в Юдейското царство, докато не е унищожен от империята на асирийците през 7 век пр.р.Хр.
Надписът е датиран много точно преди 3500 години, благодарение на многобройните органични проби, събрани от него, като например семена, които позволяват на изследователите да използват радиовъглеродно датиране.
„Друг надпис е намерен през 30-те години, който според някои може да се върне към 100 години по-рано, но тъй като е бил разкопан толкова отдавна, не е възможно да се използва радиовъглеродно датиране“, обясни Хьофлмайер.
„Освен това много експерти имат съмнения относно използваната азбучна писменост", обясни той.
Новото откритие е особено важно, тъй като намалява разликата между най-ранните свидетелства за азбучна писменост, разкрити в района на пустинята Синай, и по-новите доказателства за семитски азбуки.
„Знаем, че ранната азбука е измислена в Синай приблизително през 19 век пр.н.е.“, каза ученият.
„Тя изплува отново в южния Левант много по-късно, едва около 13 и 12 век, но ние нямахме никакви улики за това какво се е случило между тези два периода", разказва ръководителят на експедицията и разкопките.
Преди откриването на надписа експертите вярваха, че писмеността може да е била разпространена от египтяните в Леванта, както археолозите често наричат областта, която включва съвременен Израел, палестински територии, части от Ливан и кралство Йордания.
„През късната бронзова епоха, между 1550 и 1200 г. пр.н.е., регионът е бил под властта на Египетската империя“, каза Хьофлмайер.
„Египтяните налагат своята административна система и собствено писане и много експерти смятаха, че ранната азбука може да е била въведена в този контекст", обяснява австриецът.
"Но сега можем да видим, че тя (тази писменост) вече се е използвала поне през 15 век пр.н.е., когато не е имало такова мащабно египетско господство", разказва той.
Хьофлмайер каза, че въпреки че буквите, идентифицирани на керамиката, носят имена и съставят думи, които може да звучат познато на съвременния еврейски говорител, азбуката не е еврейска азбука, а по-скоро писменост, от която юдейската ще се развие векове по-късно.
Надписът има на себе си букви, които изследователите са идентифицирали като айн, бет и далед (e-v-d), образувайки дума, която може да бъде „eved“ - което тогава, както и на съвременния иврит, означава „роб“.
Втората дума, дешифрирана там, включва nun-peh-tav, (n-p-t) или „нектар“.
„Всички азбуки са еволюирали до известна степен от йероглифи, финикийската, еврейската, гръцката, латинската и т.н.“, каза Хьофлмайер.
„Сега знаем, че азбуката не е донесена в Леванта от египетското управление. Въпреки че все още не можем да обясним как се е случило, можем да кажем, че е било много по-рано и при различни социални обстоятелства", казва още археологът.
Превод: СМ
