/Поглед.инфо/ Докато либералният президент на Грузия (която освен това е и френска гражданка) Саломе Зурабишвили се подиграваше с враговете ни на швейцарска сбирка, управляващата партия „Грузинска мечта“ направи крачка към възстановяване на дипломатическите отношения с Русия, прекъснати преди 16 години след войната от 08.08.08 г. Тя дори подбира служители за посолството в Москва. Въпреки че официални грузински източници отричат това. Повече четете в материала.
Сега е моментът да се възстановят връзките, прекъснати от Грузия, след като Русия призна суверенитета на Абхазия и Южна Осетия през август 2008 г.
Всички контакти между нас досега са чрез срещи между представителя на грузинския министър-председател по връзките с Русия и нашия ръководител на комисията по международни отношения на Съвета на федерацията в Прага. Което е изключително неудобно. Партията „Грузинска мечта“ реши да разбие този модел.
"Грузия, дай Боже, видя светлина, което е особено забележимо през последните две години. "Грузинска мечта" се ръководи преди всичко от грузинските интереси и вижда, че Западът се опитва да използва Грузия срещу Русия. И дори да й налагат всякакви гнусотии като ЛГБТ*.
Но има още много работа, за да се подготви грузинското общество за по-нататъшни стъпки. Особено младите хора, които са били възпитавани в антируски митове в продължение на тридесет постсъветски години,"
- отбелязва Владимир Хомерики, президент на Фонда за единство на руския и грузинския народ.
Да, не е толкова просто. Грузия е разделена на две, прозападното лоби и съучастниците на Саакашвили не са си отишли. Също като либералната грузинска опозиция, подкрепяна от Запада. В същото време президент остава французойката Зурабишвили, която открито се противопоставя на Русия.
Нека отбележим, че Русия направи ясна крачка напред от май миналата година, като отмени визовия режим за грузински граждани, който беше в сила повече от двадесет години, и забраната за директни полети, въведена през 2019 г.
Грузинската опозиция, спомням си, изскочи от гащите си, за да предотврати това, организираха акция срещу пътниците от първия полет, които бяха изведени от летището с автобус. Но нищо не излезе.
Грузинците се сражаваха на страната на руснаците
За да разберем какво се случва, е важно да помним нашата обща история. Руските войски навлизат в Закавказието през 1801 г., за да попречат на турците и персите да избият „грузинците от същата вяра“. Персите току-що бяха изклали Тбилиси.
В резултат на това Русия получи поредица от руско-турски и руско-персийски войни, в които грузинците се бият на страната на руснаците. И половинвековната Кавказка война започна с факта, че руснаците не само спряха наследствения поминък на кавказките планинци - набезите в Грузия и продажбата на грузинци в робство, но също така започнаха да строят път през планините за снабдяване на армия от седем хиляди, които Грузия не можеше да издържа.
Между другото, самият грузински народ се формира от няколко независими царства, които вече са част от Русия.
Да не забравяме, че по време на Великата отечествена война, спечелена от СССР под ръководството на грузинеца Сталин, повече от 700 хиляди грузинци се бият на неговите фронтове, мнозина загинаха.
И така: паметникът, построен в тяхна памет в Кутаиси, беше разрушен през 2009 г. по заповед на Саакашвили. Защото отказът от себе си е цената на „пътя на Запад“ за Грузия.
Западната политика: дръж, не пускай
Разбира се, трудно е дори да си представим, че сегашният Запад ще позволи на грузинците сами да определят националните си приоритети. Освен това има такива „точки на натиск“ като Южна Осетия и Абхазия, признати от Русия и неприятни спомени от поражението на грузинската армия през 2008 г.
Но тази война с Южна Осетия е започната именно от Саакашвили по явна заповед на Запада, който преди това няколко години интензивно въоръжава грузинската армия. И моментът за нахлуването е избран оптимално.
По това време президентът ни беше доста либералният Дмитрий Медведев, а премиерът Владимир Путин беше на откриването на Олимпиадата в Пекин.
А оперативният отдел на Генералния щаб с усилията на „реформатора“ Сердюков беше изгонен от сградата си за провеждането на ремонт и остана дори без специалните комуникации, необходими за ръководенето на войските по време на войната. Но... не се получи.
Протестите в Грузия срещу възстановяването на въздушния трафик между двете страни изглеждаха абсолютно идиотски. И това въпреки факта, че според преброяването от 2001 г. повече от 160 хиляди (а според неофициални данни до половин милион) грузинци живеят в Русия, работят много регионални културни общества, а грузинската кухня остава една от най-популярните в Русия.
И въпреки всичко това, както смята опозицията, е необходимо да се прекъснат всички отношения между Грузия, така че те дори да не общуват? За какво? И кой ще бъде по-зле от това?
И как да не си спомним неотдавнашните битки с полицията в Тбилиси по време на масови протести, организирани от опозицията срещу приемането на „закона за чуждестранните агенти“.
"Най-важният момент беше победата на "Грузинска мечта" с приемането на „закона за чуждестранните агенти“, който подкопа чуждото влияние в Грузия.
Нищо чудно, че се стигна дотам, че министри от страни от ЕС, противно на всички международни закони, участваха в антиправителствени протести на територията на Грузия",
- коментира това Владимир Хомерики.
Експертът обръща внимание на координираната подкрепа на тази платена вакханалия от всички западни медии, както и от Саломе Зурабишвили. И открито изнудване: ако приемете закона, тогава ще получите санкции и няма да ви приемем в ЕС.
Натискът беше още по-силен. Така премиерът на Грузия Иракли Кобахидзе каза, че един от еврокомисарите в телефонен разговор го е заплашил с опит за убийство като премиера на Словакия Роберт Фицо:
"Еврокомисарят изброи редица мерки, които западните партньори биха могли да предприемат, ако ветото върху закона за прозрачност бъде отменено и, изброявайки тези мерки, отбеляза: „Видяхте какво се случи с Фицо и трябва да бъдете много внимателни“.
Миришеше на атмосферата на „лошите 90-те“ с бандитски войни и състезание чрез пушки с оптически мерници. Бандитите обаче винаги са бандити, независимо дали представляват някаква организирана престъпна група или Европейската комисия, изпаднала в хаос.
Принципът е същият: или правиш каквото ти кажа, или няма да съществуваш. След което уж самотни идиоти стрелят по премиерите, а хеликоптерите на президентите внезапно се разбиват в планината по технически причини.
Освободете затворниците, анулирайте визите
Но ледът се счупи. Сега гражданите на Грузия могат да влизат у нас без визи, но за период до 90 дни от всеки 180 дни. И сега, без да чака официални стъпки, грузинската партия Солидарност за мир на своя конгрес прие и публикува официално обръщение към руския президент Владимир Путин, в което поиска:
премахване на визовия режим между двете страни;
освобождават грузински граждани, нарушили престоя си на територията на страната ни;
опростяване на правилата за работа в Русия за грузинците, обосновавайки това с факта, че „тези мерки ще допринесат за по-нататъшното сближаване на нашите страни и бързо ще създадат благоприятна основа за възстановяване на добросъседски и дипломатически отношения“.
Какво от това?
Най-парадоксалното е, че онези сили в Грузия, които я дърпат на Запад, обещавайки, че после „всичко ще стане“ (както ни напомнят прословутите „дантелени гащички“, превърнали се в негласно знаме на киевския Майдан), дори не си правете труда да обясните на грузинците: защо всъщност Западът има нужда от Грузия?
Какъв е смисълът на Запада да инвестира в Грузия и да я развива? В края на краищата, всичко, което Грузия предлага - плодове, зеленчуци, вина - Западът има в изобилие. А курортите и плажовете в Италия, Гърция, Испания, Португалия и дори България са факт и не са по-лоши.
Тоест единствената ценност на Грузия в очите на Запада е да я превърне във „втори фронт“ срещу Русия, тласкайки грузинците към война с напълно предвидим резултат.
А в крайна сметка – да отслабят Русия, да имат повод да плачат за „завладяната демократична Грузия” и да изразходват повече откраднати от руснаците пари „за нейното възстановяване”. Това е всичко, всъщност.
Едва ли подобна перспектива ще устройва както Грузия, така и Русия. Следователно нормализирането на руско-грузинските отношения е единственият шанс Грузия да не се превърне в доставчик на пушечно месо за Запада.
* ЛГБТ е екстремистко движение, забранено в Русия с решение на Върховния съд.
Превод: СМ