/Поглед.инфо/ Реакцията за предишната ми статия беше много ярка, затова и продължавам.

Да отбележим две обстоятелства.

- Първо. С изключения на тези, които явно са се объркали с адреса (трябва им “Ехото на Москва”), всички подкрепиха логиката, че тези хора, които искат да свалят Лукашенко, само защото им е “писнал”, са идиоти. Според мен особено силно това се отнася до младежта, която не е виждала 90-те години и просто не разбира каква е алтернативата. А са идиоти, защото не искат да погледнат настрани и да видят Украйна.

Впрочем, те имат усещането, че са “особени” и “талантливи” и затова печелят пари (например, с програмиране). Както показва опитът, талантливите са едва 5% и те работят, а не се хвалят. Впрочем, не изключвам, че в Украйна добре живеят тези, които имат пари и не обръщат внимание на фашистката пропаганда. Напомням, че много евреи в Украйна нямат намерение да се евакуират през 1941 година по простата причина, че през 1918 година германците ги защитават от петлюровци и други подобни (впрочем, да отбележим, че Батька Махно не се отличава особено с еврейски погроми и дори има еврейски части в армията си). Затова и може да се пренебрегне националистическата програма, но за известно време. Германците го знаят добре.

- Второ. Самото съчетание на думите “православен социализъм” предизвиква просто някаква дива ненавист. При това и от двете страни - то не се нрави и на “истинските” марксисти, и на “истинските православни”. Напомням, че Ленин е страшен противник на догматичния марксизъм (друг е въпросът, че не обича тези, които го критикуват), както и Сталин. И в този смисъл, на “истинските” марксисти им препоръчвам да се замислят малко. А ако не им се отдава, значи не са марксисти, а догматици, с които не ща да имам общо.

С православните е по-трудно. Те имат железен аргумент: тъй като, казват те, ние не сме църковници, ние просто нищо не разбираме. Просто всичко е различно, само защото не сме църковници, не поставяме ритуала над съдържанието. А вярата, все пак, е съдържание, а не форма. Отбелязваме, че формата е измислена доста отдавна, в средновековието, за да се контролират процесите в масите и да се различават “своите” от “чуждите”, а сега все пак времената са различни. От тази гледна точка в развитието на руското общество най-важното е именно привързаността към ценностите. В края на краищата, най-върлите либерали, които от гледна точка на християнството са откровени сатанисти, спокойно си ходят по храмовете и дори получават някакви там църковни награди за големите си дарения. Не престават да бъдат сатанисти заради това.

Оборили (на хартия, разбира се, те ще продължат да говорят глупости и нататък) основните конкуренти, да преминем към по-конкретни обстоятелства. Както показа опитът на СССР, ценностната база на социализма (която съвпада по детайлите с православната) сама по себе си не се възпроизвежда. Тоест ритуалната част е отработена, може би дори не по-зле, отколкото в църквата, но хората все по-често и често кривват. Защо? Струва ми се че работата е там, че ценностите на догматичния марксизъм са основани на науката. При това обществената.

И слабите хора започват да размишляват: какво е по-добро, да се напише донос до началника (или да се открадне научния резултат от аспиранта) или отказ и загуба на социалната схватка. За какво? Заради научните принципи ли? Които се втълпяват от тъпи пропагандисти със съмнителни интелектуални и човешки качества? Смешно, да си го кажем. Особено предвид, че дърпането към повишен социален статут е втълпена в далеч по-дребни области на мозъка, отколкото ценностните принципи.

За да се осъзнаят собствените значимост и ценност трябва да се преодолее този крайно древен егоизъм. За някои е по-лесно, отколкото за други (както пише някога В. Евроимсон, определен процент алтруисти генетично са заложени в населението, иначе то ще измре), но все пак, за да се строи социализъм, тоест общество, в което индивидът получава блага заради това, че работи за обществото, като цяло е нужно да се извиват ръце. А това изисква донякъде по-сериозни основания от социалната наука. Която още повече има алтернативни концепции.

И тук аврамичните религии (които основно активно се борят с егоизма) трябва да изиграят принципно важна роля. Те не трябва да се месят в икономическия процес (който вълнува всички), а трябва да се занимават с възпитанието на човека. При това на съвременния човек. Тук традиционните вероизповедания си имат проблеми, особено ислямът, който, ако му се даде свобода, възпитава човек от VII век, не по-късно. Мохамед живее дълго и успява да опише норми, в които няма нито интернет, нито еманципация. Какво да се прави.

Именно затова и говоря за православен (или ислямски) социализъм. Социализмът е нужен за осъществяването на икономическия модел, чиито контури са описани в последната глава на “Спомени за бъдещето”. Мисля, че трябва да ги опиша по-подробно и ще се постарая в близко бъдеще.

Но същността, общо взето, е ясна: това, което може да се пренесе в инфраструктурата на обществената икономика, трябва да принадлежи на обществото (през държавата). Всичко останало може, а и трябва, да бъде частна или обществена собственост. И да - не трябва частното лице да извлича печалби за сметка на обществената собственост.

Останалото се изгражда, общо взето, достатъчно автоматично. Впрочем, както обещах по-рано, скоро ще пиша за това.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели