С приемането на окончателното решение за изтегляне на американските експедиционни сили от Афганистан Вашингтон се оказа в трудно положение. Америка официално си представя, че е световният хегемон, но няма къде да премести контингента си, освен у дома. Не че е особено голям, някакви си 8700 войници и офицери.
При желание е напълно възможно да се откарат в Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Оман, Саудитска Арабия и Йордания. В най-лошия случай те могат да бъдат прехвърлени на остров Диего Гарсия в Индийския океан. Но всеки, който е запознат с географията, разбира, че да се държат там е същото, като да се върнат по родните си места.
Американците могат да напуснат Афганистан, но не могат да се върнат там дори за отделни точкови операции. Иран определено няма да позволи на американските военни да преминават през неговата територия. През годините Вашингтон твърде много развали отношенията си с него. Теоретично човек би могъл да се опита да се установи в бившите съветски републики от Централна Азия и това би струвало на Чичо Сам съвсем разумни пари.
Но там веднага възниква принципно неразрешим проблем с логистиката. Всяка гайка, всяка нова батерия, салфетка или памперс би трябвало да бъдат транспортирани там буквално „през две морета“ и три държави. С постоянния риск от „изключване на кислород“ от Турция или Русия, чиято територии и въздушно пространство САЩ не могат да заобиколят изобщо.
И така се случва, че Пакистан остава „последна инстанция“. Освен това пакистанската авиобаза “Шамси”, провинция в Белуджистан, на 30 км. от афганистанската граница, е активно използвана от американците още при инвазията в Афганистан през 2001 г.
Но през 2006 г. по различни причини я напуснаха, оставяйки само инфраструктурата за управление на полевите екипи на ЦРУ. Но през 2011 г. се скараха напълно с местните жители и през декември най-накрая върнаха “Шамси” под контрола на пакистанските военни.
И през 2017 г. президентът Тръмп едва ли не обвини Исламабад в подкрепа на тероризма и лошо поведение в региона. Тогава американските власти смятаха, че Америка няма нужда от никого по света. Ако някой иска да бъде приятел, той трябва да си плати, да се поддаде и да се наведе.
Освен това Пакистан демонстрира сближаване с главния геополитически противник на Америка - Китай. Въпросът стигна до отмяната, по инициатива на Исламабад, на планираното и вече обявено в медийното пространство посещение на представител на Държавния департамент.
Последният гвоздей в ковчега се оказа промяна в американските приоритети - от предоставянето на Пакистан на особено приятелски статут, когато Америка трябваше да се подкрепя терористите в Афганистан през 80-те, до основен преход към приятелство с неговия основен геополитически противник, Индия, за да се създаде противовес на КНР.-
Нищо чудно , че и праволинейните американски военни, и външният министър заявиха на САЩ, че не им е работа в страната.
„При премиера Имран Хан няма да има американски бази на пакистанска земя. Забравете за миналото, каза пакистанският външен министър Шах Махмуд Куреши
Така пред очите ни се случват три почти епохални събития едновременно:
САЩ са победени в Афганистан и мизерно губят афганистанската война, продължила почти 20 години. И от кого? Талибаните с кремъклийки биха най-технологически напредвалата военна сила.
САЩ губят всяка възможност да повлияят по какъвто и да е начин на Афганистан след окончателното изтегляне на американските войски. Това напълно развързва ръцете на талибаните и то не само в рамките на страната, но и сред нейните съседи.
Без да успее да се закрепи в Индия, Америка загуби най-добрия си съюзник в региона
Ето как протича ерозията на геополитическото влияние на застаряващите хегемони. На този фон единственото нещо, което администрацията на Байдън може да предложи на Русия на преговорите на 16 юни в Женева, е да се позволи на САЩ тихичко да се изтеглят от Източна Европа, само и само да не се изложат.
Превод: В. Сергеев
