/Поглед.инфо/ Москва и Исламабад подписаха споразумение за изграждането на газопровода "Пакистански поток". Полагането на тръби ще започне скоро. Според експертите такова споразумение отваря нови възможности за Русия в Южна Азия. За какви възможности говорим и как Индия, която е в конфликт с Пакистан, ще реагира на изпълнението на този проект?

Наскоро Русия и Пакистан подписаха споразумение за изграждането на газопровода "Пакистански поток" (бившият “Север-Юг”, беше преименуван през март). Съобщава се, че проектът ще започне скоро. Министърът на енергетиката Николай Шулгинов заяви, че руските компании ще помогнат на Пакистан "да засили собствената си енергийна сигурност и да увеличи използването на природен газ като екологичен източник на енергия".

Страните подписаха междуправителствено споразумение за изграждането на газопровода “Север-Юг” с дължина 1100 хиляди километра (капацитет до 12,4 милиарда кубически метра годишно) още през 2015 година. Цената на проекта ще възлезе на 2-2,5 милиарда долара. Той ще свързва терминали за получаване на втечнен природен газ (ВПГ) в пристанищните градове Карачи и Гуадар в южната част на Пакистан с град Лахор в северната част на страната. Там трябва да се построят централи за втечнен природен газ.

В същото време в началото на пролетта стана известно, че RT Global Resources (част от групата на “Ростех”) прекратява участието си в проекта. През декември 2019 г. пакистанската държавна компания ISGSL, специализирана в стратегически инфраструктурни проекти в газовата индустрия, поиска от Русия да замени тази компания поради рисковете от санкции. “Зарубежнефт” беше определен за нов възможен участник в проекта. Компанията ще бъде избрана от компетентния орган на руската страна, който ще се създаде от Центъра за оперативни услуги на Министерството на енергетиката на Руската федерация, “Евразийския тръбопроводен консорциум” и “Тръбната металургична компания” на бизнесмена Дмитрий Пумпянски. Руските инвеститори ще получат поне 26% от акциите на газопровода, Пакистан ще има контролен пакет - 74%.

Според експертите името на новия проект „е избрано повече от пиар гледна точка“. „Това е утвърдена марка - руските газопроводи трябва да се наричат потоци. Русия участва там дори не чрез “Газпром”, а с други компании и действа де факто като изпълнител “, каза Игор Юшков, водещ анализатор в Националния фонд за енергийна сигурност, експерт във Финансовия университет към правителството.

За руските компании “Пакистански поток” е изгоден поради печалбата от строителството. И колкото повече Пакистан консумира газ, „толкова по-добре за Русия, дори ако ние самите не доставяме гориво там“. „Този газопровод предполага изграждането на терминал за приемане на ВПГ, което означава, че тук ще бъдат привлечени други доставчици, предимно Катар, който доминира в региона. Съответно, това ще намали конкуренцията между руски компании и катарските компании на европейския и азиатския пазар за ВПГ и на китайския пазар с нашия газопровод „Сила на Сибир“, каза Юшков.

В бъдеще не могат да бъдат изключени и суап доставките на руски газ за Пакистан. По същата схема “Газпром” продава газ на Великобритания, който тя получава по тръбопровод от Норвегия. Така фирмите не харчат пари за доставка, а изпълняват задълженията си по договора. „Суап сделките се извършват, ако са от полза и за двете компании. Не изглежда икономически осъществимо просто да се кара газ от Ямал или дори Сахалин до Пакистан. Но такива операции са възможни с Катар, който ще започне да доставя газ за “Новатек” в Пакистан, а “Новатек” ще прехвърля своя газ на Катар в Европа или Азия “, предполага източникът.

Той също така обясни защо Пакистан е избрал руски изпълнители, които все още не знаят как да изграждат терминали за приемане на ВПГ , както и мащабни инсталации за ВПГ с капацитет от десетки милиони тона. „Новите технологии с „мъките на израстването” се появяват в Русия. Но с газопроводите се справяме добре от съветските времена. Ние произвеждаме цялата гама тръби, изграждаме и монтираме сами. Убеден съм, че руските компании са предложили на Пакистан добра цена, така че този договор ни беше даден “, обясни Юшков. Освен това този проект е от голямо геополитическо значение.

Според Борис Волхонски, доцент в Института за азиатските и африкански страни в Московския държавен университет, подписаното споразумение се вписва в общата насока на руската политика в Южна Азия. „По съветско време имахме едностранна ориентация към Индия, но тази стратегия носи много негативни аспекти. Не бива да разглеждате всички проблеми в региона през призмата на индийския светоглед“, смята Волхонски.

Следователно развитието на връзките с Исламабад е положителен момент, особено предвид факта, че Пакистан се превръща във важна връзка в китайския „Нов път на коприната“, част от който включва преминаване през пакистанска територия. „Сега търговско-икономическите отношения между Русия и Пакистан са на ниско ниво (през миналата година търговският оборот възлиза на едва 539 милиона щатски долара). Подписването на споразумението е крачка напред “, отбеляза експертът.

„Освен това Пакистан днес е важна връзка в глобалната система за сигурност. Сега, когато се планира изтеглянето на американските войски от Афганистан, Исламабад ще започне да играе огромна роля в поддържането на стабилността в този регион. А за Русия всяка дестабилизация в Афганистан е изпълнена с прехвърляне на напрежение към страните от Централна Азия, които са в непосредствена близост до нашите граници “, отбеляза експертът.

Волхонски е уверен, че появата на Пакистанския поток ще отвори нови възможности за Русия в Азия. „Икономическите връзки ще доведат до развитието на свързани проекти. След разпадането на СССР все още не сме възстановили директните полети нито до Исламабад, нито до Карачи - просто защото няма търсене. А изграждането на газопровода ще даде тласък за развитието, наред с други неща, на публичната дипломация, съживяването на отношенията в други области “, прогнозира доцентът от Института за азиатските и африкански държави в Московския държавен университет.

Що се отнася до реакцията на Индия към развитието на руско-пакистанските отношения, тя е възможна само на ниво медии, тъй като не става дума за развитие на военно-техническо сътрудничество. Освен това строителният проект не включва полагане на тръба през оспорваната територия на Кашмир. „Индия е чувствителна към всякакви проекти, които се изпълняват на контролираната от Пакистан територия на Кашмир. В този случай индийските интереси не се засягат по никакъв начин, така че Москва не трябва да се притеснява “, обобщи Волхонски.

Превод: В. Сергеев