Съобщава се, че администрацията на Байдън е обещала 4 милиарда долара вноски в схемата КОВАКС, ръководена от СЗО. Ако това е вярно, ще бъде добре. Това може да се разглежда като обещание от Вашингтон да се върне към многостранността. Също така е добре дошло, ако САЩ могат да проявят гъвкавост по отношение на иранския ядрен въпрос. Без значение докъде стигат САЩ, за да се оправят, те изпращат сигнал, че Вашингтон иска да се "научи да се държи прилично" през следващите четири години.
Независимо от това, всички доклади от гореспоменатите многобройни срещи показват, че САЩ призовават съюзниците си да „решат заедно проблема с Китай“. Това напомня на хората, че САЩ се завръщат в международната общност със своите основни грешки през последните четири години. САЩ не са променили курса си, а искат да привлекат повече държави на борда на кораба си, превръщайки параноичната политика на САЩ спрямо Китай в обща линия за целия Запад и още повече държави. Ще се сблъскат с препятствия.
Светът се промени. Ако САЩ, които са изключително стратегически егоистични, не се адаптират към ситуацията, те ще се почувстват още по-самотни. САЩ остават мощни и за Вашингтон не е трудно да организира няколко големи събития, за да демонстрира „солидарността“ на съюзниците. Но това не може да премахне разликите в интересите между различните съюзници и Съединените щати, а също така не може да попречи на тези страни да участват в международните дела въз основа на собствените им интереси. Вашингтон вече няма абсолютната власт да изгради нов съюз с от Студената война и няма международна стратегическа среда за това.
САЩ имаха общ враг, общи интереси и обща ценностна система с водещите западни държави по време на Студената война. Икономиките им бяха в изключително силна позиция да защитят съюзниците си и да им донесат сигурност и просперитет. Но всички тези условия вече не съществуват или са силно отслабени.
Китай не е враг на САЩ, но е в тежка конкуренция със САЩ. Китай стана най-големият търговски партньор на ЕС през 2020 г. Той е и най-големият търговски партньор на почти всички съюзници на САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион. Най-голямата двустранна търговия в света се провежда и между Китай и САЩ. В САЩ преобладават различни виждания за политиката на страната спрямо Китай. Това, че Вашингтон иска съюзниците му да се откажат от огромните икономически печалби от отношенията си с Китай, е просто пожелателно мислене.
Съществува основен недостатък в политическата дефиниция на Китай във Вашингтон и отношенията му с Китай. Някои представители на американските елити са твърде чувствителни към геополитиката и не са в контакт с реалността.
Вашингтон винаги е подчертавал споделените ценности между САЩ и други западни страни и е наричал Китай „чужд“. Вярно е, че Китай и Западът имат различни политически системи и идеологии. Но разнообразието на човешкото общество е вечно и приобщаването ще продължи да бъде на видно място сред човешките ценности занапред. САЩ не могат да стигнат толкова далеч, колкото искат, срещу това включване.
Ако САЩ искат да постигнат повече лидерство, ще трябва да отговорят на нуждите на другите страни. Развитието е общо начинание за мир и то също се превърна във върховния белег на националната сигурност. Китай е партньор за развитие и посредник за всички страни, включително за САЩ. Ако Вашингтон не може да преодолее манталитета на играта с нулева сума и настоява за продължаване на жестоката конкуренция и твърдата конфронтация с Китай като дългосрочна стратегия, той е обречен да претърпи неуспех да мобилизира западния свят срещу Китай.
За Китай САЩ са силни, но не достатъчно силни, за да сдържат Китай без влагане на мисъл. Следователно Китай няма да се изправи срещу САЩ, а ще се заеме със собствените си дела и ще увеличи максимално приятелското сътрудничество с чуждите държави. Това е надеждна и осъществима стратегия. Ако САЩ открият геополитически проблем с Китай, това ще увеличи усилията на Китай, но той определено ще може да устоим на всичко.
