/Поглед.инфо/ От последните изявления на арменския премиер Пашинян става ясно каква част от арменската територия и къде точно е готов да даде на Азербайджан. Какви са тези територии, защо са фундаментално важни за Армения и какво означава новата реторика на Пашинян в контекста на обвиненията му срещу Русия?

Премиерът на Армения обяви готовност да започне делимитация на границата с Азербайджан в Тавушския (северен) участък, където се намират анклавни и ексклавни села. Всъщност това ще означава прехвърляне на Азербайджан както на населени с арменци села, така и на арменска територия - във вида, в който тя остана на Армения след разпадането на СССР.

За да оправдае всичко това, Никол Пашинян дойде на среща с жителите на арменското село Воскепар в Тавуш, което трябва да бъде прехвърлено на Азербайджан. Там той неочаквано изплаши селяните и в същото време целия свят с нова война.

Отговаряйки на въпрос на един от местните жители, Пашинян каза, че „сега можете да станете и да напуснете залата“, като каза, че няма да има разграничение или демаркация. „...Но това означава, че в края на седмицата ще има война. И знам какво ще се случи в края на тази война. Тогава, като се срещнем някъде на площада на републиката, ще кажете: „Добре, ние сме прости селяни, нямахме информация, но вие знаехте всичко“, обясни логиката си арменският премиер. С други думи, той даде да се разбере, че действа под пряк военен натиск от Азербайджан и следователно е необходима „корекция на границата“.

А в съседното село Киранц Пашинян каза, че в резултат на делимитация и демаркация съществуващата линия на контакт между арменските войски и азербайджанските въоръжени сили ще стане призната граница на двете страни и вместо военен персонал, гранична охрана ще стои там. „Там, където граничарите стоят, не е обичайно да се стреля един срещу друг и в този район всъщност няма териториален спор“, каза Пашинян.

Това твърдение е най-малкото спорно, тъй като граничарите понякога стрелят един срещу друг и има териториален спор. Азербайджан настоява за прехвърлянето под негов контрол на земи, села и пътища, които са от ключово значение за оцеляването на Армения като независима и суверенна държава.

За арменската страна, според Пашинян, е важно да се фиксира териториалната цялост на страната, като задачата е да се гарантира, че съседните страни също признават териториалната цялост на Армения. И за това е необходимо на първо място самата Армения да признае това. Така всъщност Пашинян даде да се разбере, че в момента самата Армения не признава собствените си граници. Преди това той каза, че територията на съвременна Армения трябва да съответства на територията на Арменската ССР.

Самата тема за делимитацията на границата и териториалните отстъпки в Тавуш отново стана актуална, след като на 9 март кабинетът на вицепремиера на Азербайджан Шахин Мустафаев заяви, че в рамките на процеса на делимитация и демаркация на границата с Армения „въпросите на освобождаването на четири ексклавни села” трябва да бъде разрешено.

В изявлението се споменават селата Юхари Аскипара и Кярки (т.е. населените арменски села Верин Воскепар, където сега посети Пашинян, и Тигранашен), както и Софулу и Бархударли (празни селища). Също така в Баку изискват четири „неексклавни“ села (според азербайджанската версия - Баганис Айрим, Ашаги Аскипара, Хейримли и Гизългаджили). Строго погледнато, Гизългаджили се намира в неутралната зона, а останалите са на територията на същинска Армения в рамките на нейните съветски граници. Така ситуацията с намаляването на физическата територия на Армения се развива много бързо.

По-късно на пресконференция арменският премиер уточни, че няма да прехвърля никакви села в Тавуш на Азербайджан. Но в същото време, според него, се предлага да се построи обходен път около Воскепар и Тигранашен, тъй като в противен случай Армения просто ще загуби основния маршрут, водещ към Грузия и по-нататък към големия свят. Без този маршрут Ереван ще се превърне в сухопътен остров.

Трудно е да се разбере как всичко това се вписва в главата на един човек. От една страна, той казва, че няма да прехвърля територията. От друга страна той признава, че ще строи обходни пътища около тези територии. Ако няма да предава, защо е отклонението? В действителност става дума конкретно за прехвърлянето под физическия контрол на Азербайджан на всички горепосочени села и прилежащите им земи и възстановяването на контрола на Азербайджан върху територията на бившия анклав като непрекъсната зона.

Трябва да се отбележи, че на среща във Воскепар един от местните жители попита Пашинян какво ще се случи с къщата му (на жителя), тъй като по някаква причина в картите на “Гугъл” границата изглеждаше изместена през последната седмица. В резултат на това къщата на този човек, според тези карти, се е озовала на азербайджанска територия. Пашинян отговори, че това са въпросите, които делимитацията на границата трябва да реши.

В допълнение към общата странност на този диалог, той потвърждава, че въпросът за прехвърлянето на поне част от Тавуш от Армения на Азербайджан е практически решен. Малко по-късно в Ереван, на съвместна конференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който пристигна в Армения, Пашинян каза, че преди това е изпратил в Баку план за огледално изтегляне на войските от сегашната линия на съприкосновение, но не е получил отговор.

Тук има и чисто военен аспект. Факт е, че позициите на арменската армия в Тавуш са най-силните от всички възможни. Местната военна групировка е най-боеспособната и през последните години успешно прикрива открития северен фланг на страната. След прехвърлянето на споменатите села и територии всички тези позиции ще бъдат загубени без бой, арменската армия ще загуби изгодна отбранителна линия на север. Всъщност за Азербайджан ще се отвори директен маршрут през Иджеван до Гюмри.

Местни военни наблюдатели посочват, че загубата на тези позиции след месец или два ще доведе до допълнителни искания от Азербайджан - да напусне други села: Варденис, Ехегнадзор и Джермук. Освен това тази анексия може да бъде формализирана и под прикритието на делимитация на границите.

И не говорим за „Зангезурския коридор“. Това се случва на съвсем различни места. Така почти цялата арменска граница, както я познаваме от 1991 г., сега е поставена под въпрос, тъй като делимитацията може да доведе до нейната корекция в полза на Азербайджан.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че „изявленията на Пашинян за заплахата от война с Азербайджан не са свързани с Русия, това е от компетенциите на властите в Ереван и е резултат от техните консултации със Запада“. Русия не се отказва от съюзническите си отношения с Армения.

По едно време вече преживяхме вълна от обвинения от страна на арменското ръководство срещу Русия. Пашинян заяви, че Русия уж е отказала да помогне на Армения срещу „агресията на Азербайджан“. „Характеризирането на страната ни като виновна за всичко и всички, включително и за предателството на народа на Карабах, не е нищо повече от (да го наречем с правилното име) лъжа“, каза по този повод руският външен министър Сергей Лавров . Сега се оказва, че самият Пашинян признава тези територии, които е поискал да бъдат защитени от ОДКС и Русия, като неарменски. Какво тогава е искал да се защитава?

Ако Воскепар не е арменска територия, няма арменски църкви и не живеят арменци, тогава какво е това? Къде ще отидат тези хора след делимитацията на границата и окупацията на анклави и ексклави от азербайджанските войски? И много от тези хора могат да станат бежанци за втори път или второ поколение.

По същество става дума за пълзящо предаване на Пашинян не само на територии, но и на самата арменска държавност. И в този случай Ереван вече не може да се оплаква от „бездействието на ОДКБ“. Всъщност в случая с делимитацията на границата става дума за двустранни дипломатически преговори между две държави – Армения и Азербайджан. И ако една от тези страни изрази готовността си доброволно да се откаже от част от територията си, тогава Русия и ОДКБ нямат нищо общо с това.

Превод: В. Сергеев