/Поглед.инфо/ „Каква е мисията на Америка?“ е въпрос, който се разисква от прощалното обръщение на Джордж Вашингтон през 1797 година до наши дни.

На провелата се миналата седмица конференция по сигурността в Мюнхен президентът Джо Байдън изложи своята визия каква е мисията на Америка. А контрастът с мисията, обявена от Джордж Буш по време на второто му встъпване в длъжност, не би могъл да бъде по-определящ или драматичен.

Ето Буш, 20 януари 2005 г .:

„От деня на нашето основаване ние провъзгласихме, че всеки мъж и жена на тази земя има права, достойнство и несравнима стойност, защото те носят образа на Създателя на небето и земята ..."

„Насърчаването на тези идеали е мисията, която създаде нашата нация ... Сега това е ... призванието на нашето време", каза в онези години Буш.

„Така че политиката на Съединените американски щати е да търсят и подкрепят растежа на демократичните движения и институции във всяка нация и култура, с крайната цел да сложат край на тиранията в нашия свят", каза републиканският президент.

Мисията на Америка е „прекратяване на тиранията в нашия свят“, каза Буш.

Декларираната мисия на демократа Джо Байдън е далеч по-малко амбициозна.

„Ние сме в средата на фундаментален дебат за бъдещето и посоката на нашия свят. Намираме се в точка на прелом между онези, които твърдят, че ... автокрацията е най-добрият път напред ... и тези, които разбират, че демокрацията е от съществено значение. "

„Историците ще ... пишат за този момент като точка на пречупване ... И аз вярвам, че - с всеки грам от моето същество - че демокрацията ще надделее и трябва да надделее", заяви Байдън и добави:

"Трябва да демонстрираме, че демокрациите все още могат да предоставят и дават на нашите хора в този променен свят."

„Това според мен е нашата мисия", заяви той..

„Демокрацията не се случва случайно. Трябва да я защитаваме, да се борим за нея, да я укрепваме, да я подновяваме. Трябва да докажем, че нашият модел не е реликва от нашата история", каза още президентът на Съединените щати.

И така, трябва да „демонстрираме, че демокрациите все още могат да предоставят на нашите хора“, и да докажем, че нашата демокрация не е „реликва“?

Тук няма нищо казано за световния триумф на свободата или „прекратяването на тиранията в нашия свят“.

Без никакво неуважение, това едва ли е „бетониране“, като, да речем, встъпването в длъжност на Джон Ф. Кенеди:

„Нека всяка нация знае, независимо дали ни желае добро или зло, че ще платим каквато и да е цена, ще поемем всяка тежест, ще срещнем всякакви трудности, ще подкрепим всеки приятел, ще се противопоставим на всеки враг, за да гарантираме оцеляването и успеха на свободата.

„Толкова обещаваме - и повече", заявява Кенеди.

В речта си в Мюнхен президентът Байдън успокои Москва и Пекин, че последното нещо, което искаме, е нова студена война като тази, завършила с победата на Америка над комунизма, Съветската империя и СССР.

Байдън каза, че Нашата мисия „не е да противопоставяме Изтока срещу Запада."

"Не става дума за това, че искаме конфликт. Искаме бъдеще, в което всички нации да могат свободно да определят своя път без заплаха от насилие или принуда", заяви той.

"Не можем и не трябва да се връщаме към ... твърдите блокове на Студената война. Конкуренцията не трябва да изключва сътрудничеството по въпроси, които засягат всички нас", добави още президентът.

Изглежда, че Байдън призовава за „мирно съществуване“ между демокрациите и автократите, и стратегическото равенство както с Русия, управлявана от Владимир Путин, така и с Китай, управляван от председателя на комунистическата партия Си Дзинпин.

За да сме честни, думите на президента Байдън са по-съзвучни с държавата днес, отколкото с тази от времето на Кенеди (които доведоха направо до Виетнам), или неоконщините на Джордж Буш, които изчезнаха в пясъците на Ирак.

Забележките на президента Джо Байдън също разкриват раздвоението, което съществува между съзнанието на сънародниците му и онова, което е в съзнанието на толкова много от нашите външнополитически елити.

Нашите елити от Белтуей искат да „застанат” срещу Владимир Путин за Крим и за преследването на дисидента Алексей Навални. Те искат да се противопоставят на самодържеца Александър Лукашенко за измамното му преизбиране.

Те искат да се противопоставят на Китай за репресиите срещу Хонконг и варварското отношение към уйгурите.

Те искат Съединените американски щати да водят глобална кампания, за да принудят бирманските генерали да се откажат от властта, която току-що иззеха от цивилното ръководство.

За какво са най-загрижени американците, повечето от които вероятно не биха могли да намерят Беларус или Бирма на карта?

Половин милион американци загинаха в пандемията на Ковид-19. Загрижени са също, че толкова много от училищата не са успели да отворят отново и децата са затворени вкъщи.

Хората знаят за икономическите последици от затварянето на едно място. Те знаят за закъсненитая в разпространението на ваксините срещу Ковид.

Те си спомнят дългото горещо лято на бунтове и расова омраза, последвало смъртта на Джордж Флойд. Всеки има мнение относно предизвикателството на Доналд Тръмп за изборните резултати и нашествието на тълпата на Капитолия, което се запечата в националното съзнание.

Те са наясно с кризата на южната граница, след като Байдън извади плаката за добре дошли. И всеки знае за загубата на топлина, светлина, мощност и вода в Тексас в една от най-тежката зимни бури от десетилетия.

За новите кръстоносни походи за демокрация американците не се интересуват особено.

Те се интересуват дълбоко от това, което се случва със собствената им страна.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели