По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Оперативни анализи и струпване на сили в Карибския басейн
Според публикации в американски медии, сред които CBS News и The Independent, в Пентагона се проработват различни варианти за потенциални действия спрямо Куба. Позовавайки се на цитирани документи от Министерството на отбраната на САЩ, се твърди, че военните плановици са анализирали сценарий за въздушна десантна операция с участието на 101-ва въздушнодесантна дивизия. В публичното пространство няма официално потвърждение за намерение за незабавно започване на военни действия, ала регистрираното присъствие на американски разузнавателни самолети и безпилотни апарати около кубинското въздушно пространство е фактическо обстоятелство, потвърждавано от специализирани сайтове за проследяване на полети.
В Карибско море са разположени самолетоносачът USS Nimitz, придружен от ракетни крайцери и разрушители. В същото време край бреговете на щат Вирджиния се намират десантните кораби от групата на USS Kearsarge с близо 2500 морски пехотинци на борда. От военна гледна точка подобно разпределение на силите може да изпълнява както задача по възпиране и стратегически натиск, така и да служи за оперативна поддръжка при евентуална ескалация.
На хартия струпването на десантни мощности изглежда като пряка подготовка за десант, но оперативната реалност показва друго. В момента значителен ресурс от американската логистика и високопрецизни боеприпаси е ангажиран в Близкия изток, което прави провеждането на мащабна амфибийна операция в Карибите изключително трудно от логистична гледна точка.
Доктрината на Малъри и икономическото задушаване като стратегия
Системните мерки срещу кубинската икономика не са нов феномен. Тяхната рамка е заложена още през април 1960 г. в секретния меморандум на тогавашния заместник-помощник държавен секретар на САЩ Лестър Малъри. В документа изрично се посочва, че тъй като повечето кубинци подкрепят правителството, единственият ефективен начин за задвижване на вътрешнополитическа промяна е чрез провокиране на икономическо лишение, глад и отчаяние.
През юли Общото събрание на ООН прие за 33-ти път резолюция, призоваваща за прекратяване на икономическото, търговското и финансовото ембарго на САЩ срещу Куба. В документа настоящата хуманитарна и енергийна ситуация на острова се определя като критична. Въпреки това администрацията във Вашингтон поддържа курса на максимален натиск.
Основният лост за въздействие остава горивният дефицит. Твърди се, че въведената вторична тарифна система наказва всяка чуждестранна компания или държава, която транспортира суров петрол или горива към кубинските пристанища. За период от шест месеца е регистрирано акостирането само на един танкер с гориво – руския кораб „Анатолий Колодкин“. Това доведе до срив в кубинската електроенергийна система, системни изключвания на мрежата и пряк натиск върху функционирането на болниците и образователните институции.
