Осемнадесет нации, представляващи приблизително половината от световната икономика, бяха представени на първата лична среща на върха на АСЕАН след пандемията Covid-19 в Камбоджа: АСЕАН 10, Япония, Южна Корея, Китай, Индия, САЩ, Русия, Австралия и Нова Зеландия .
С характерна азиатска учтивост, председателстващият срещата на върха, камбоджанският премиер Хун Сен (или „колумбийски“, според така наречения „лидер на свободния свят“ Байдън), каза, че пленарната среща е била донякъде разгорещена, но атмосферата не е напрегната: „Лидерите говориха по зрял начин, никой не си тръгна.“
Руският външен министър Сергей Лавров трябваше да изрази какво е наистина важно в края на срещата.
Макар да похвали „приобщаващата, отворена, равнопоставена структура на сигурност и сътрудничество в АСЕАН“, Лавров подчерта как Европа и НАТО „искат да милитаризират региона, за да сдържат интересите на Русия и Китай в Индо-Тихия океан“.
Проява на тази политика е как „AUKUS открито се стреми към конфронтация в Южнокитайско море“, каза той.
Лавров също подчерта как Западът, чрез военния съюз НАТО, приема АСЕАН „само номинално“, като същевременно насърчава напълно „неясен“ дневен ред.
Това, което е ясно обаче, е как НАТО „се приближи няколко пъти към руските граници и сега обяви на срещата на върха в Мадрид, че е поел глобалната отговорност“.
Това ни води до решаващия момент: „НАТО премества отбранителната си линия към Южнокитайско море.“ И, добави Лавров, Пекин има същата оценка.
Ето, накратко, откритата „тайна“ на сегашното ни геополитическо разпалване. Приоритет номер едно на Вашингтон е сдържането на Китай. Това предполага блокиране на ЕС да се доближи до ключовите двигатели на Евразия – Китай, Русия и Иран – ангажирани в изграждането на най-голямата среда за свободна търговия/свързаност в света.
В допълнение към продължилата десетилетия хибридна война срещу Иран, безкрайното въоръжаване на украинската черна дупка се вписва в началните етапи на битката.
За Империята Иран няма право да печели от това да бъде доставчик на евтина и качествена енергия за ЕС. И успоредно с това Русия трябва да бъде откъсната от ЕС. Следващата стъпка е да се принуди ЕС да се откъсне от Китай.
Всичко това се вписва в най-дивите, изкривени мокри мечти на щраусовците/неоконсерватори: за да се атакува Китай, като се насърчи Тайван, първо Русия трябва да бъде отслабена чрез инструментализацията (и унищожаването) на Украйна.
И по целия сценарий Европа просто няма представителство.
Путин, Раиси и пистата на Ердоган
Реалният живот в ключови възли на Евразия разкрива напълно различна картина. Вземете спокойната среща в Техеран между руския висш служител по сигурността Николай Патрушев и неговия ирански колега Али Шамхани миналата седмица.
Те обсъдиха не само въпроси, свързани със сигурността, но и сериозен бизнес като търговията с турбокомпресори.
Националната иранска петролна компания (NIOC) ще подпише сделка за 40 милиарда долара следващия месец с Газпром, заобикаляйки санкциите на САЩ, включваща разработването на две газови находища и шест нефтени находища, размяна на природен газ и петролни продукти, проекти за втечнен природен газ (LNG) и изграждането на газопроводи.
Веднага след срещата Патрушев-Шамхани президентът Путин призова президента Ебрахим Раеиси да продължи „взаимодействието в политиката, търговията и икономиката, включително транспорта и логистиката“, според Кремъл.
Съобщава се, че президентът на Иран повече от „приветства“ „укрепването“ на връзките между Москва и Техеран.
Патрушев недвусмислено подкрепи Техеран срещу последната авантюра на цветната революция, извършена в рамките на безкрайната хибридна война на Империята.
Иран и ЕАЕС преговарят за споразумение за свободна търговия (ССТ) успоредно на суаповите сделки с руски петрол. Скоро SWIFT може да бъде напълно заобиколен. Целият глобален юг гледа.
Едновременно с телефонното обаждане на Путин, турският президент Реджеп Тайип Ердоган – провеждайки своя собствена дипломатическа операция и току-що завърнал се от среща на върха на тюркските нации в Самарканд – подчерта, че САЩ и колективният Запад атакуват Русия „почти без ограничения“.
Ердоган даде да се разбере, че Русия е „мощна“ държава и похвали нейната „голяма съпротива“.
Отговорът дойде точно след 24 часа. Турското разузнаване прекъсна разследването, като посочи, че терористичният атентат на вечно оживената пешеходна улица Истиклял в Истанбул е проектиран в Кобане в Северна Сирия, което по същество отговаря на профила на САЩ.
Това де факто представлява акт на война и може да отприщи сериозни последици, включително дълбока ревизия на присъствието на Турция в НАТО.
Многостранната стратегия на Иран
Руско-иранският стратегически съюз се проявява на практика като историческа неизбежност. Той припомня времето, когато бившият СССР помогна военно на Иран чрез Северна Корея, след наложена блокада от САЩ/Европа.
Путин и Раиси го извеждат на следващото ниво. Москва и Техеран разработват съвместна стратегия за преодоляване на въоръжаването на санкциите от колективния Запад.
Иран, в края на краищата, има абсолютно звезден рекорд за разбиване на варианти на „максимален натиск“ на парчета. Освен това сега е свързан със стратегически ядрен чадър, предлаган от „РИК“-а в БРИКС (Русия, Индия, Китай).
Така че Техеран сега може да планира да развие своя огромен икономически потенциал в рамките на "Един път, Един пояс", ШОС, INSTC, Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) и воденото от Русия партньорство за Голяма Евразия.
Играта на Москва е чиста изтънченост: ангажиране в стратегически петролен съюз на високо ниво със Саудитска Арабия, като същевременно задълбочава стратегическото си партньорство с Иран.
Веднага след посещението на Патрушев Техеран обяви разработването на собствена хиперзвукова балистична ракета, доста подобна на руската Х-47 M2 Кинжал.
И другата важна новина беше по отношение на свързаността: завършването на част от железопътна линия от стратегическото пристанище Чабахар до границата с Туркменистан. Това означава предстояща директна железопътна връзка със сферите на Централна Азия, Русия и Китай.
Добавете към това преобладаващата роля на ОПЕК+, развитието на БРИКС+ и пан-евразийския стремеж към ценообразуване на търговията, застраховането, сигурността, инвестициите в рубла, юан, риал и т.н.
Съществува и фактът, че Техеран не може да се интересува от безкрайното колективно протакане на Запада по Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), известен като иранската ядрена сделка: това, което наистина има значение сега, е задълбочаването на отношенията с „РИК“-а в БРИКС.
Техеран отказа да подпише подправен проект на Европейския съюз за ядреното споразумение във Виена. Брюксел беше бесен; никакъв ирански петрол няма да „спаси“ Европа, заменяйки руския петрол под безсмислен таван, който ще бъде наложен следващия месец.
И Вашингтон беше бесен, защото залагаше на вътрешното напрежение, за да раздели ОПЕК.
Като се има предвид всичко по-горе, не е чудно, че американският „Think Tankland“ се държи като група безглави кокошки.
Опашката за присъединяване към БРИКС
По време на срещата на високо равнище на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Самарканд миналия септември за всички играчи вече стана пределно ясно как Империята канибализира най-близките си съюзници.
И как, едновременно с това, свиващата се сфера на НАТО се обръща навътре, с фокус върху Вътрешния враг, безмилостно принуждавайки обикновените граждани да вървят в крачка зад пълното спазване на двупосочна война – хибридна и друга – срещу имперските конкуренти Русия и Китай.
Сега го сравнете с китайския президент Си Дзинпин в Самарканд, който представя Китай и Русия заедно като най-добрите „отговорни глобални сили“, решени да осигурят появата на многополярност.
Самарканд също потвърди стратегическото политическо партньорство между Русия и Индия (премиерът на Индия Нарендра Моди го нарече нерушимо приятелство).
Това беше потвърдено от срещата между Сергей Лавров и индийския му колега Субрахманям Джайшанкар миналата седмица в Москва.
Лавров похвали стратегическото партньорство във всяка важна област – политика, търговия и икономика, инвестиции и технологии, както и „тясно координираните действия“ в Съвета за сигурност на ООН, БРИКС, ШОС и Г-20.
Що се отнася до БРИКС, най-важното, Лавров потвърди, че „над дузина страни“ се подреждат за членство, включително Иран:
„Очакваме работата по координиране на критериите и принципите, които трябва да са в основата на разширяването на БРИКС, да не отнема много време“.
Но първо петте членки трябва да анализират революционните последици от разширения БРИКС+.
Още веднъж: контраст. Какъв е „отговорът“ на ЕС на тези развития? Изготвянето на още един пакет от санкции срещу Иран, насочен към длъжностни лица и организации, „свързани с въпросите на сигурността“, както и компании, за тяхното предполагаемо „насилие и репресии“.
„Дипломацията“ в колективно-западен стил, едва се регистрира като тормоз.
Обратно към реалната икономика – както и в областта на газа – националните интереси на Русия, Иран и Турция се преплитат все повече; и това ще повлияе на събитията в Сирия, Ирак и Либия и ще бъде ключов фактор за улесняване на преизбирането на Ердоган през следващата година.
Както е сега, Рияд за всички практически цели извърши зашеметяваща 180-градусова маневра срещу Вашингтон чрез ОПЕК+. Това може да означава, макар и по изкривен начин, началото на процес на обединение на арабските интереси, ръководен от Москва.
В съвременната история са се случвали и по-странни неща. Сега изглежда е моментът арабският свят най-накрая да е готов да се присъедини към Четворката, която наистина има значение: Русия, Индия, Китай и Иран.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
