/Поглед.инфо/ На 1 ноември в Молдова се проведоха президентски избори. След обработка на 100% от гласовете победител на първия тур стана лидерът на прозападната опозиционна Партия на действието и солидарността Мая Санду с 36,16% от гласовете и Игор Додон - 32,61% от гласувалите.

Имайки предвид, че на предишните президентски избори през октомври 2016 г. Додон получи 47,9% от гласовете, а Санду - 38,7%, динамиката на промените през четирите години на президентство на Додон е очевидна. Причината до голяма степен се дължи на многовекторната политика на Кишинев. „Искаме да бъдем приятели не само с ЕС, с който правителството подписа споразумение за асоцииране през 2014 г., но и с Евразийския икономически съюз (ЕАИС), с Русия, отношенията с които значително се охладиха през десетилетието, когато коалицията на проевропейските партии беше на власт“, обяснява Додон.

Но завършилата Харвард Мая Санду не е многовекторна. Тя е убедена, че Молдова има само един път - интеграция с Румъния („интеграция“ означава постепенно усвояване на Република Молдова от Румъния). И досега уклончивият многовекторен подход на Додон губи от принципната ориентация на Санду към Запада.

Авторът на тези редове трябваше да посети Република Молдова като част от делегация от Санкт Петербург. Няма визи за руски граждани в Молдова, но граничарят при паспортния контрол на летището в Кишинев предава руски паспорти на човек в униформа, който стои зад него, и той отново започва да пита защо сме дошли. Въпреки че отивахме в Комрат, столицата на автономна Гагаузия в рамките на Република Молдова, ние носехме подарък от губернатора на Санкт Петербург - комплект детски книги за първокласниците по случай първия учебен ден (никога няма да разберем дали тези книги ще достигнат до децата).

Говорим с шофьора на колата, която ни отвежда от Кишинев. „Колко получавам на месец? Ако прехвърлите от нашите леи - около 5 хиляди рубли (120 лева). И трябва да се гърбя от сутрин до вечер. Когато имаше СССР, една рубла можеше да купи шест хляба, а сега? Няма работа, всички си тръгват. Например, синът ми живее и работи в Санкт Петербург, а племенницата ми живее в САЩ. Как оцеляваме? Зеленчуковата градина! Как иначе?"

Комрат е малък град, но всеки, който попадне в него от Русия, е изумен, че всички табели в него са на руски език. Жителите на столицата на Гагаузия също говорят руски, въпреки че в тази автономия има три държавни езика: гагаузки, молдавски и руски. И през трите дни в Гагаузия навсякъде чувахме само руски, въпреки че родният език на гагаузите е близък до турския. В същото време по-голямата част от гагаузите са хората с православна вяра.

Според преброяването от 2004 г. в Република Молдова има 155,6 хил. гагаузи. Сега не са повече от 120 хиляди. Те си заминават. Няма работа, няма живот. Основният закон на Гагаузия казва, че ако Молдова стане част от Румъния (тази перспектива е постоянно висяща във въздуха), гагаузите си запазват правото на самоопределение.

Башканът (висш служител) на Гагаузия, Ирина Влах, казва: „По въпроса за сътрудничеството с Русия ние стигнахме доста далеч, като започнем с културата и завършим с икономическите проблеми ... Само през 2016 г. получихме хуманитарна помощ на стойност 24 милиона леи. Говорим за пожарни коли, оборудване за общини, автобуси“.

А председателят на Асоциацията на винопроизводителите от Гагаузия Константин Сибов казва: „В СССР всички пиеха молдовски вина, а сега няма такива. Грузинските вина, например, се продават в Русия, но нашите, вината от Гагаузия, не! Защо? А имаме и прекрасни сливи, имаше прекрасен тютюн. Не забравяйте, че самият Сталин предпочита тютюна от цигарите Херцеговина Флор, но къде е този тютюн сега? Трябва да ви кажа откровено, че единственото място на планетата, където днес руснаците са обичани повече, отколкото при самите тях, е Гагаузия! " - възкликна К. Сибов и завърши с поетична реплика: "Няма връзка на света по-силна от руснака и гагаузина!"

Всички тези думи обаче не успяват да скрият безпокойството. Времето изтича, но няма сериозни постижения в развитието на сътрудничеството между Русия и Гагаузия. Междувременно присъствието на Турция се разширява, която разглежда гагаузите като част от тюркския свят. Турците разработват редица икономически проекти в Гагаузия и са изградили образователен комплекс. Генерално консулство на Анкара беше открито в Комрат, наскоро го посети Ердоган. Ердоган се завърна у дома от Молдова с най-високата държавна награда - Орденът на републиката и Орденът на Гагауз Ери- най-високата награда на Гагаузия. Така че има причина. А вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин бе обявен за персона нон грата от някои в Молдова.

Ако говорим за Кишинев, влиянието на Запада се усеща силно. Там постоянно говорят за проекта Униря-2018 (Асоциация-2018). „Има план за изчезването на Молдова като държава ... Вече има бюджет, хора. Изпълнителите са румънци под ръководството на САЩ “, казва Валерий Осталеп, директор на Института за проблеми със сигурността в Кишинев, бивш заместник-външен министър.

... В Кишинев посетихме една от най-големите печатници. Навсякъде има планини от готови за изпращане книги и брошури с надпис „Публикувано със съдействието н USAID“. Нашият подарък за първокласници изглеждаше жалък на този фон. А книги на руски изобщо не се издават в Молдова.

Цялата република е заплетена в мрежа от западни НПО и фондации. Според USAID през 2012 г. в Молдова са регистрирани над 8 200 „организации на гражданското общество“. Сега са повече. Малко преди изборите депутатът от Партията на социалистите Богдан Църдя представи книга за мрежата от неправителствени организации, финансирани от чужбина. Броят на неправителствените организации в републиката се е увеличил от 38 през 1991 г. на 7 хиляди през 2007 г. Към 2020 г. в малка Молдова вече има 14 хиляди такива НПО. „Това позволява на НПО да проникнат във всички държавни структури: парламент, президентска администрация, Национален център за борба с корупцията“, казва Църдя.

Парите за молдовски НПО идват от Сорос, Националният фонд за демокрация на САЩ и Европейския фонд за демокрация. Според някои оценки тези средства надвишават държавния бюджет на Република Молдова.

Добре е, че Игор Додон е оптимист и той оглася надеждите си да победи Мая Санду на втория кръг. Само че на какво се основават надеждите му?

Превод: В. Сергеев