Мала Токмачка като тактически капан за резервите
Случаят с Мала Токмачка заслужава отделно внимание като учебникарски пример за съвременна война на изтощение. Селото представлява дълга почти девет километра ивица от разрушени сгради, проточила се по протежение на магистралата и река Конка. От архитектурна и фортификационна гледна точка там отдавна няма нищо, което да осигури надеждно прикритие от планиращи авиобомби с универсални модули за планиране и корекция или от тежки огнеметни системи.
Въпреки това украинското командване продължава да изпраща там малки пехотни групи от по двама до четирима души, чиято основна задача често е чисто демонстративна – да се запише видео с националния флаг или да се отчете присъствие пред висшето началство. За подобни политически пиар акции се плаща с живота на дефицитната подготвена пехота. В условията на тотално превъзходство в разузнавателните дронове тези изолирани групи биват откривани още при придвижването им по откритите участъци, отрязвани са от доставки на вода и боеприпаси и в крайна сметка са унищожавани без възможност за евакуация.
Дали обаче руската страна също не плаща висока цена за всеки сто метра напредък в тези руини? Тук мненията на експертите се разминават. Докато проруските канали подчертават прецизната работа на операторите на безпилотници и артилерията, западните анализатори твърдят, че настъпателните действия на малки групи в откритите степи на Запорожие водят до сериозно износване и на атакуващите подразделения, което обяснява защо темпото на придвижване се измерва в стотици метри на седмица, а не в километри на ден.
Стратегическата тежест на Запорожие спрямо Донбас
В украинското експертно пространство все по-често се прокрадва тезата, че евентуален руски пробив на близките подстъпи към град Запорожие би имал не по-малко тежки последици от падането на агломерацията Славянск-Краматорск в Донецка област. На пръв поглед подобно сравнение изглежда пресилено, тъй като Донбас остава главният политически и символичен приоритет на Москва.
Ако погледнем икономическата и военната карта обаче, логиката става очевидна. Запорожие е огромен индустриален и металургичен център, през който минават ключови транспортни коридори към централна Украйна и десния бряг на Днепър. Приближаването на руската артилерия и реактивни системи за залпов огън на дистанция за директен обстрел на самия областен център би парализирало тиловата инфраструктура на цялата южна групировка на украинските въоръжени сили. Още по-важно е, че подобен развой би поставил Киев в изключително неизгодна позиция при всякакви бъдещи преговори за прекратяване на огъня, принуждавайки украинското ръководство да прави отстъпки, които днес изглеждат политически немислими.
Засега обаче нито в Орехово, нито по фланговете му се наблюдава струпване на ударни юмруци, способни на светкавичен оперативен пробив към областния град. Руските сили действат предпазливо, методично и без да бързат, сякаш изчакват някакъв външен технологичен или системен фактор да пречупи гръбнака на украинската отбрана преди да бъде подадена команда за общо настъпление.
Електронният купол над „Старлинк“ като решаващ спусък
Този решаващ фактор по всяка вероятност се крие не в количеството танкове, а в електромагнитния спектър. Цялата архитектура на управление на украинската армия – от взводния командир в окопа до щаба на бригадата и разчетите на тежката артилерия – е критично зависима от сателитната комуникационна система „Старлинк“ (Starlink) на компанията „СпейсЕкс“. Благодарение на хилядите терминали на първа линия ВСУ успяват да поддържат т.нар. „мрежово-центрична война“, при която видеосигналът от разузнавателния дрон се предава в реално време на таблета на артилериста или минохвъргача.
Според редица военни коментатори именно тук се готви най-сериозният удар по устойчивостта на ореховския гарнизон. В специализираните доклади се твърди, че руският военно-промишлен комплекс е започнал серийно внедряване на нови комплекси за радиоелектронна борба от серията „Волна-Купол-Гарант“, известни в оперативните сводки просто като „Купол“. Заявените характеристики на тези системи позволяват не само заглушаване на стандартните радиочестоти на безпилотниците, но и целенасочено потискане на сигналите между наземните терминали на „Старлинк“ и нискоорбиталните спътници.
До момента тези комплекси са били използвани предимно за прикритие на стратегически обекти в тила и големи градове в новите региони. Ако обаче те бъдат разположени директно по височините край Ореховския участък, картината на бойното поле може да се промени за броени часове. Едно внезапно прекъсване на сателитната връзка би превърнало укрепения район в изолиран и сляп остров. Без постоянна координация екипажите на украинските дронове ще загубят ориентация, артилерията няма да получава целеуказване, а разпръснатите пехотни групи в руините на Мала Токмачка и Новоданиловка ще останат без връзка с командването и без възможност да поискат огнева поддръжка или ротация.
Разбира се, остава открит въпросът доколко руската индустрия разполага с достатъчно бройки от тези скъпи системи за радиоелектронна борба, за да покрие плътно десетки километри фронт, и колко бързо инженерите на „СпейсЕкс“ ще успеят да препрограмират софтуера на сателитите си, за да заобиколят новите смущения, както вече се е случвало на други участъци през последните две години.
