В. Д-р Станишев, напоследък в Китай се забелязва активното използване на най-съвременните технологии и дигитализацията, както и на онлайн търговията в различни области на живота, включително и в селското стопанство. Като директор на ЦНСССКЦИЕ, бихте ли ни казали повече за възможностите за сътрудничество в този контекст с китайските производители и търговци на селскостопански продукти? Още повече, че Вие наскоро посетихте Китай и имахте възможност да се запознаете отблизо с използването на най-съвременните технологии в областта? Моля също, в тази връзка да ни кажете какво е според Вас общото и какви са основните разлики между българските и китайските производители и търговци на такъв вид продукти?
О. Дигитализацията на селското стопанство в Китай е един от добрите примери, които не само България, но и други страни от Централна и Източна Европа бихме могли да последваме. Дигиталните способи и използване на високоскоростен интернет е много важен аспект за селските райони, както и електронната търговия. Китайските производители успяват с помощта на държавата да продават продукцията си в онлайн пазари. Китай обръща огромно внимание на продоволствената си сигурност. България като страна член на ЕС следва общата селскостопанска политика, но за разлика в Китай действат други правила. Особеност на китайското селско стопанство е колективната собственост върху земята. Приликите са, че както в България, така и в Китай малките производители са важни за държавата. Модернизацията, използването на технологически предимства и квалификацията на персонала в селското стопанство са важни фактори, по които България и Китай си приличат.
В. Кои са основните селскостопански продукти, с които България може най-добре да се представи в Китай и които са ключови за развитието на партньорството ни с Китай?
О. Производството на мед, вино, лавандула и розово масло са ключови за развитие на партньорството с Китай в сферата на земеделието. ЦНСССКЦИЕ се стреми да създава възможности в няколко аспекта. Единият е участие на българските производители на международни изложения в Китай. Това дава възможност на китайските граждани да се докоснат до продуктите, които произвеждаме. Това е директна реклама, насочена към потребителите в Китай. Някои китайски инвеститори заобикалят България, което е много важен въпрос и в тази връзка трябва да сме наясно, че когато говорим за взаимоотношения с Китай, изграждането на стабилни отношения отнема време. Нужно е постоянство в диалога и преговорите. Китай има конкретен интерес към българската роза и всички субпродукти от розовата индустрия.
В. Неотдавна в няколко от най-големите български града се проведоха срещи в рамките на Академията по предприемачество в земеделието на ЦНСССКЦИЕ. Моля да ни кажете повече за тази програма и какви са по-точно целите й, кои са основните таргет-групи, както и някои конкретни примери, моля?
О. Академията по предприемачество в земеделието на ЦНСССКЦИЕ е продължение на Акселераторската програма за стартъпи в земеделието, която се случи миналата година в София Тех Парк. Академията надгражда успеха на акселератора с целта да изнесе дейността извън София в други части на страната. Локациите включват Варна, Бургас, Пловдив и други. Основната цел е да покажем на младите таланти, че земеделският сектор има потенциал. Искаме да привлечем нови хора, които имат желание да доразвият своят бизнес.
Друга цел е да се изгради предприемаческата екосистема в страната в сектор земеделие.
Например, в Бургас и Пловдив работим както с академичната общност, така и с бизнеса и местната администрация. В академията участват физически и юридически лица. Инициативата е отворена както за начинаещи в тази сфера, така и за хора и компании с повече опит. Обученията са най-разнообразни и представляват цялостен пакет от курсове, семинари и лекции, необходими за успеха на един бизнес от началото до края. Накрая участниците получават сертификат от всички партньори в мрежата.
