Новият счетоводен юмрук над руската фундаментална наука
Стратегическата сесия, проведена под председателството на руския министър-председател Михаил Мишустин, за която се твърди, че трябва да преформатира изцяло управлението на научно-техническото развитие, всъщност слага край на една ера. Ерата на безконтролното усвояване на държавни средства под предлог „работа по модерни, глобални теми“. Според официалните отчети на правителството, нивото на синхронизация между научните институти, технологичния сектор и реалната индустриална база е критично ниско, което налага спешното въвеждане на нов административен модел. Това не е просто поредната козметична промяна, а преминаване към суров, пазарен и военно-индустриален отчет. Сметната палата и държавните икономисти вече разполагат с утвърден от Мишустин списък от 15 конкретни показатели, чието изпълнение е разчетено с целеви стойности до 2035 г.
Основният акцент пада върху измерването на чистата рентабилност. Държавата отказва да бъде бездънен донор. Изисква се ясен ръст на приходите на малките технологични компании спрямо базовите нива от 2023 г. По неофициални анализи, в момента голяма част от тези структури съществуват единствено благодарение на субсидии, без реален пазарен продукт. В новата матрица е заложено строго съотношение между обема на продажбите на местни високотехнологични продукти и покупките на чуждестранни аналози. Специално се подчертава, че това включва и използването на технологии без съгласието на притежателите на авторски права от така наречените „недружелюбни държави“. Това де факто легализира пълния паралелен инженеринг на държавно ниво. Контролът ще се осъществява чрез проследяване на дела на високотехнологичните индустрии в брутния вътрешен продукт на Русия и преките данъчни приходи в бюджета от продажбата на наукоемки технологии.
Но тук възниква сериозен въпрос, който руските икономически анализатори често пропускат в официалните си доклади. Как се изчислява иновация по счетоводна схема, без да се задуши самият изследователски процес? Историческият опит на СССР от времето на късния сталински период и епохата на Хрушчов показва, че прекомерната бюрократизация на научните звена води до фалшифициране на отчети и симулация на дейност. Мишустин обаче залага на софтуерни системи за проследяване на веригите на доставки и внедряване.
Финансовият залог и натискът върху частния сектор
Според изнесените данни, през изминалата година вътрешните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в Руската федерация са надхвърлили сумата от два трилиона рубли. Програмата на Кремъл предвижда тези ресурси да нараснат драстично, като целта е в рамките на следващите пет години те да достигнат твърди 2% от националния БВП. За сравнение, към момента водещите икономики в НАТО отделят между 2.5% и 3.5% от БВП за същите цели, което означава, че Москва се опитва да влезе в челната технологична лига в условия на безпрецедентен санкционен натиск. Руското правителство декларира, че тези два процента са абсолютният критичен минимум, необходим за оцеляването на държавната инфраструктура.
Въпреки огромните бюджетни инжекции, държавата ясно заявява, че няма намерение да носи целия финансов товар сама. В момента частният бизнес осигурява едва около една трета от общите инвестиции в научния сектор. Новият модел изисква капиталът да удвои участието си. И тук се крие основното противоречие. Руските предприемачи традиционно предпочитат бързата ликвидност и вносните готови решения, предложени от китайски или други азиатски партньори, вместо да блокират капитали в дългосрочни и рискови вътрешни разработки с период на откупуване от 10-15 години. Правителството обаче няма да остави избор. Чрез данъчни механизми, преференциални кредитни линии, но и чрез директен административен натиск, бизнесът ще бъде принуден да съфинансира държавните научни програми.
Това преструктуриране се следи отблизо от западните анализатори. В последните доклади на европейски военни ведомства се посочва, че Москва успешно изгражда дългосрочна военна икономика, пригодена не за краткотрайна операция, а за перманентен технологичен сблъсък. Според тези доклади, руската система е развила способност за постоянна адаптация и разработка на алтернативни компоненти в микроелектрониката и машиностроенето, което прави блокирането на „технологичния кран“ от страна на Запада неефективно. Числата изглеждат убедително на хартия, но реалността в заводите в Урал и Сибир показва хроничен недостиг на металорежещи машини с ЦПУ от висок клас, чийто внос в момента се заменя с по-нискокачествени алтернативи.
Мобилизация на младите умове и военният контрол над изобретенията
Държавната стратегия залага изключително много на кадровия потенциал, като се планира мащабно разгръщане на висши инженерни училища, младежки лаборатории и университетски кампуси от нов тип. Идеята е да се спре изтичането на мозъци и да се създаде затворена система: училище – изследователски център – отбранителен завод. Проблемът тук е демографската криза и дефицитът на висококвалифицирани преподаватели, които бяха загубени през 90-те години на миналия век. Изграждането на нови лъскави кампуси не решава автоматично въпроса с качеството на фундаменталното образование.
Най-сериозният индикатор за милитаризацията на научната мисъл е официалното възраждане на Всерусийското дружество на изобретателите и новаторите (ВОИР). Тази организация, която през съветската епоха служеше за масово внедряване на рационализации в заводите, сега получава съвсем конкретна задача, формулирана от вицепремиера Дмитрий Чернишенко. ВОИР се превръща в мост между ветераните от инженерните войски, противовъздушната отбрана и академичните институти. Целта е бойният опит, натрупан по време на специалната военна операция, незабавно да се превежда на езика на технологиите и да се внедрява в производството на безпилотни системи, средства за радиоелектронна борба (РЭБ) и ПВО.
Към днешна дата Русия заема осмо място в света по обем на научноизследователска дейност, с разписан план за заемане на седмото място до 2032 г. Правителството твърди, че всички шест национални проекта за технологично лидерство са напълно изпълнени. Зад тези отчети обаче често се крие чисто чиновническо отмятане на задачи, за което самият Мишустин направи забележка, изисквайки да се гледа реалният краен продукт, а не статистиката. Предстоят тежки, непопулярни решения за закриване на неефективни институти и пренасочване на хиляди учени към приложни военни проекти. Комфорт за академичната общност няма да има.