Новият проектобюджет, подготвен от „Прогресивна България“, се превърна в най-обсъжданата и критикувана тема в общественото пространство, но истинските мащаби на икономическата клопка, в която държавата попада, тепърва излизат наяве. В подробния си коментар пред водещия Владимир Трифонов, проф. Боян Дуранкев прави пълна дисекция на заложените параметри в макрорамката от 201 страници, изнасяйки шокиращи факти за реалното състояние на българската икономика и геополитическия контекст, в който тя функционира. Вместо радикални реформи и дългоочакваната битка с мафията и олигархичните структури, новият финансов план се оказва поредното продължение на неолибералната доктрина, която обслужва едрия бизнес за сметка на крайния потребител и работещите хора.
Първият голям провал се крие в пълното разминаване между гръмките предизборни обещания в зала „Арена Армеец“ и реалните цифри в бюджета. Докато управляващите обещаваха рязко повишаване на растежа на брутния вътрешен продукт чрез внедряване на нови технологии, изкуствен интелект и чисти обществени поръчки, реалността се оказа коренно различна. Прогресивна България наследи икономически растеж от 3,1%, но в тригодишната макрорамка заложените нива са едва 2,6% и 2,5%. Това не е прогрес, а ясен и категоричен регрес. По същия начин стои въпросът и с чудовищното социално неравенство. Въпреки заявките, че тази тенденция ще бъде обърната, предложените мерки ще доведат до още по-драстично разделение в обществото. Инфлацията също няма да спадне под заветните 2%, което означава, че реалните доходи на хората на заплата и на пенсионерите ще продължат да се топят, ако липсват адекватни компенсаторни механизми.
Проф. Дуранкев подчертава, че битката с олигархията и политическите „калинки“ е спряла още преди да е започнала. Кадрите на старата „сглобка“ остават по местата си, макар и временно изолирани от светлината на прожекторите, а порочните практики в администрацията и местната власт продължават да процъфтяват. Всичко това се случва на фона на глобални тектонични промени в световната икономика. Днес целият свят се управлява от принципите на капитализма – от САЩ и Германия до Русия и Китай, където частната собственост доминира, макар и под силно държавно регулиране. В тази глобална архитектура периферните третични средища, сред които е и България, винаги понасят най-тежките удари. Европейският съюз в момента преживява дълбока криза, породена от липсата на евтини суровини и принудителното диверсифициране на доставките от Русия към САЩ, което на практика означава икономическа капитулация пред Вашингтон. Дделът на ЕС в световното производство намалява ежегодно, а страни с огромни дългове и дефицити буквално затъват в тинята.
На този тревожен фон най-развитите държави в света започват да прилагат т.нар. „четвърта вълна на национализация“, при която държавата се намесва агресивно на пазара като крупен производител и потребител, за да генерира икономическа динамика. България обаче остава една от малкото страни, сляпо верни на ортодоксалния неолиберализъм. Лозунгът „няма да пипаме данъците“ се превръща в присъда за държавния бюджет. Наследството от предишните управления на ГЕРБ, ДПС и Демократична България е катастрофално – данъците за изминалата година вече са изсмукани чрез счетоводни трикове, а новото правителство отказва да промени данъчната философия. В резултат на това планираният бюджетен дефицит достига стряскащите 5,7%, а прогнозите показват, че до края на 2028 година страната ще натрупа общ дефицит от 60 милиарда евро – сума, която е шест пъти по-голяма от дълговете от времето на Тодор Живков.
Проф. Дуранкев е категоричен, че запазването на ДДС в размер на 20% прехвърля цялата тежест върху крайния потребител – обикновения работещ човек в селата и по-малките градове. В същото време свръхбогатите български мултимилионери пазаруват яхти и самолети в чужбина, където оставят 90% от парите си, и ръкопляскат на всяко правителство, което обещава да не променя данъците. Корпоративният данък от 10% и плоският данък върху доходите на физическите лица остават непокътнати, облагодетелствайки родната олигархия. Най-големият скандал и провал на новата данъчна политика обаче е запазването на данъка върху дивидентите на абсурдно ниското ниво от 5% – прецедент в целия свят. Това стимулира масовото укриване на доходи, осигуряването на минимална заплата и практиката за плащане на пари в „пликчета“. Ако този данък беше вдигнат на 10% или 15%, сивият сектор щеше да бъде драстично свит. Вместо това се вдигат единствено акцизите върху цигарите, докато тези върху спиртните напитки остават непроменени, сякаш целта е народът да пие и да не мисли за проблемите си. По думите на професора, ситуацията в страната започва да напомня за древния римски принцип „хляб и зрелища“ – храна има, магазини за един лев има, хазартът и наркотиците процъфтяват по улиците, масовата култура измества четенето на книги, а обществото се тласка към едно чисто античовешко, животинско съществуване.
Огромен проблем остава и определянето на минималната работна заплата. В момента тя е едва 620 евро, което представлява 44% от средната заплата за страната (1407 евро), докато изискванията на Европейския съюз са тя да бъде минимум 50%. Поради високата инфлация от 6,9%, всеки работещ на минимално възнаграждение губи по 43 евро месечно или над 520 евро годишно. Това е скритият данък, чрез който Министерството на финансите пълни хазната чрез ДДС. Проф. Дуранкев пресмята, че за да се компенсира инфлацията, минималната заплата трябва незабавно да стане 663 евро, а за да се достигне европейският социален минимум – поне 704 евро. Правителството обаче подготвя „нова формула“, която най-вероятно ще бъде в услуга на бизнеса и ще задържи доходите под изискуемите 50%. В същото време универсалните пенсионни фондове се оказват пълен провал, осигурявайки доходи под нивата на инфлацията, като за изминалата година едва 51 души в цялата страна са получили пожизнена пенсия от тях. Социалните помощи за отглеждане на дете до 2-годишна възраст остават незамразени и незащитени от инфлационното изяждане.
Макрорамката изглежда като чиста счетоводна таблица, в която реалните икономически напрежения са пометени под килима. Нашата икономика е пряко обвързана със застоя и възможната рецесия в Германия. Допълнителен шок за родната военна индустрия би било евентуалното сключване на мирен договор между Русия и Украйна, тъй като в момента се работи изцяло в логиката на войната. Най-голямото отсъствие в този бюджет са реалните политики за оздравяване на системата. Докато общественото внимание се отклонява с дебати за осигуровките на 99-те хиляди държавни служители, никой не говори за огромния сив сектор. По данни на Евростат, напълно неформалната заетост без договори обхваща между 30 000 и 70 000 души, а частично укритата заетост е между 400 000 и 800 000 души. Бюджетът губи между 2,5 и 5 милиарда евро годишно само от неплатени осигуровки и данъци върху труда. Ако сивата икономика бъде потисната чрез ефективна и некорумпирана работа на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, държавната хазна може да прибере над 10-12 милиарда евро и да излезе на плюс. Проф. Дуранкев завършва с предупреждението, че без преминаване към прогресивно данъчно облагане (15% за доходи над 3 средни заплати, 20% над 5 заплати и 25% над 10 заплати), премахване на тавана на осигуровките и увеличаване на дела на държавните разходи в БВП до 45%, икономическата криза в България ще се задълбочава, а лозунгът за прогрес ще остане просто празна политическа кутия.
Втора част утре вечер:...